Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Аржентинската писателка Агустина Бастерика: Много хора живеят в своята собствена дистопия

Авторката представи в България книгата си „Деликатесен труп“

Агустина Бастерика
Снимка: Иван Русланов

Аржентинската писателка Агустина Бастерика гостува у нас през декември, миналата година, по време на Панаира на книгата. Тя бе част от Софийския международен литературен фестивал и впечатли читателите с харизмата на един отворен към идеите автор, готов да експериментира със стила си. 

У нас тя представи книгата си „Деликатесен труп“. Една история, която вече бе придобила определена популярност у нас. 

Каква е историята на „Деликатесен труп“. Запознах се с книгата през декември. Нейната история обаче продължава да ме преследва. Да, правилно чухте, преследва. Защото „Деликатесен труп“ е антиутопия, в която животните са вече негодни за консумация, заради зловеща болест. Хората няма откъде да си набавят месо. И се обръщат към канибализма. Към свят, в който човешки същества се отглеждат за консумация, а всяко престъпление се наказва с изпращане в кланицата. Това е ужасяваща реалност, в която истината и лъжата трудно се разпознава. В която хората бавно, но сигурно полудяват, превърнали се в истински хищници един за друг. 

Главният ни герой ни повежда из кланиците, из изоставените зоологически градини и улиците, където месото не се нарича „човешко“, а „специално“. След последната страница, след последното изречение, излязох от книгата като един отлично разказан кошмар. За да се замисля дали, в много по-лека фаза, разбира се, подобен сюжет не се случва между хората и днес. Дали не се изяждаме един друг, в желание да постигнем егоистичните си цели?

Агустина, кой бе първият въпрос, който си зададохте преди да започнете да пишете „Деликатесен труп“?

"Повече от въпрос, това бе едно усещане. Дадох си сметка, че ние също сме животни. Състоим се от месо. И че е възможно да се появи канибализъм, при подходящите условия за това. С тази представа, която си бях изградила, минах покрай една месарница в Буенос Айрес. Видях висящите кланични трупове и си казах – тук бихме могли да висим и ние – готови за консумация."

Докъде стига човешкото коварство, когато няма какво да го спре?

"Няма граници. Защото, както човешкото същество е способно да създаде гениални творби в изкуството, в същото време сме способни и на крайни жестокости. И мисля, че военната диктатура в Аржентина, например, допусна мъчения и насилие върху хората, които трудно могат да се опишат."

А онези, които управляват обикновения човек, те биха ли се възползвали от такава ситуация?

"Да, те биха злоупотребили. Защото така се създават матрици или парадигми, за да може една малка група да се възползва от болшинството хора. Това нещо е и в основата на моята книга. Говорихме много за манипулацията, описана в тази книга. Как създаваме някои неща, които не подлежат на преценка. Например – защо пием краве мляко, а не мляко от жираф или друго животно… Защото зад консумацията на мляко има цяла една индустрия и тя се възползва. Казвам го не защото искам да престане пиенето на краве мляко, а защото в продължение на години аз пиех мляко и въобще не си задавах подобни въпроси.

Осъзнаваме ли, че връзката ни с природата е почти загубена днес?

"Много добър въпрос, мисля, че това е друга важна тема от моята книга. Преди капитализма хората бяха много по-свързани с природата. Имаше уважение. Когато хората злоупотребяваха по някакъв начин с животните, обществото ги осъждаше. Считаше се, че всички сме създания на природата. В момента ние разглеждаме хората, животните и природата като нещо, което подлежи на експлоатация. За да ги ядем или ползваме за други суровини. Връзката между хората и останалите живи същества се скъса."

А кога човек се чувства като в кланица?

"Много хора живеят в своята собствена дистопия. Хора, които се хранят с отпадъци. Хора, които са принудени да напуснат страната си, заради насилието там. Жените, които се намират в плен в незаконни публични домове. Децата, които се използват за кражби. Деца, принуждавани да проституират."

Колко важен е езикът, силата на думите, не само в „Деликатесен труп“, но и в съвременния свят?

"От съществено значение е. Защото парадигмите се преобразяват. Онази, която остава винаги в сила, е езикът. Защото той никога не е невинен. Има способността да преобрази реалността. Ние сме потопени в езика. Получих мнение от читател, че когато разказвам за тези ужаси и жестокости, аз не ги описвам. Внушавам ги. Ако не ги назовеш по някакъв начин, те сякаш не съществуват. Те трябва да се внушат. Защото обичайно приетият език прикрива реалността с евфемизми. Докато книгите - те разкриват и поставят за обсъждане именно тези парадигми. За значението на книгите говори и фактът, че по време на диктатури те се забраняват или направо изгарят."

И въпреки всичко казано, и написано – вярва ли все още Агустина в човечеството?

"Да, въпреки че написах тази книга, аз вярвам в човещината и човечеството. Осъзнавам, че много хора злоупотребяват и с близките си, и с животните. Има и други, които напротив – те усещат тази общност между животните, хората и природата. В книгата исках да покажа дълбочината на тъмнината в човека. Именно чрез този стремеж да се ядем едни други - символично.

Много читатели, когато изчетоха и последната страница, сякаш получиха удар в челото с чук за умъртвяване. Сякаш наистина са били в кланицата. След този първи шок обаче, те изпитват нуждата да говорят за тази книга и да разпространяват посланията й. И това нещо го видях в аржентинските училища. Тази книга се изучава там и често съм канена на срещи, за да я коментирам. Много от подрастващите я четат преди да дойде времето й за изучаване. Или, когато учителката им каже, че е нужно да прочетат книгата до пета глава, те я започват и стигат до края. И в тази книга се възползват от дигиталните технологии и пресъздават своето мнение в различните интернет платформи. Това, което най-много бих искала е именно хората да започна да разсъждават, след прочитането на тази книга".

Впечатли ме фактът, че съвременните автори намират място в учебната програма? Питам Агустина Бастерика дали това се е превърнало в традиция?

"Може би от около 10 години. Започнаха да се появяват авторки, най-вече, чиито произведения са прочетени от учителите. Те си позволяват да ги дадат за разглеждане извън официалната учебна програма. Моите книги не са в нея. Но от 2017-та, когато излезе романа до сега, съм посетила над 80 училища. Говорила съм както в частните, така и в общинските, където средствата са оскъдни. И това се дължи на усилията и страстта на учителите, които се интересуват от литературата и искат да я разпространяват."

Какъв е творческият живот в Аржентина?

"Изключително богат. Защото Аржентина и особено Буенос Айрес има изключително голям брой книжарници, обществени библиотеки, независими издателства, литературни събития. Преди пандемията човек можеше да ходи на подобни събития всеки ден от годината. Провеждат се много работилници за писане и четене. Това е причината и в Аржентина да има толкова добри автори."

Дистопиите могат ли да предвидят бъдещето?

"Да. Погледнете 1984-та на Оруел. Ние живеем това ежедневие, наблюдавани от големия брат, чрез мобилните телефони, които непрекъснато са с нас. Силно да се надявам описаното в книгата ми никога да не се случи. Има много варианти ситуацията в „Деликатесен труп“ да се случи и в по-лек вариант. Защото ние и до сега, в известен аспект, живеем в един символичен канибализъм. Ние възприемаме ближния, животното и природата като потенциална заплаха. За това и убиваме, измъчваме, експлоатираме."


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Близо 60 от заразените с шарка овце в село Желю войвода вече са евтаназирани

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Желю войвода, сливенско.  Близо 60 от тях вече са евтаназирани, научи БНР, като се очаква всичко да приключи в утрешния ден.  Днес около обяд на място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат..

публикувано на 29.11.24 в 18:44
Светослав Стефанов Попов

Светослав Попов за здраве и баланс чрез нашия микробиот

Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..

публикувано на 27.11.24 в 14:55

150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване от октомври насам

Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността.  Данните цитира пред БНР  Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..

публикувано на 27.11.24 в 06:52

Повече места за паркиране в синята зона във Велико Търново, но с такса вече и в събота

Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи".  Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...

публикувано на 24.11.24 в 19:00

Лъчезар Вълев: Румъния винаги е гледала на запад

В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..

публикувано на 23.11.24 в 12:13
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23