Рейчъл Бронсън: Не бива да сме бездействени, нашият Часовник на Страшния съд остава на 90 секунди от полунощ

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Константин Мравов с Рейчъл Бронсън в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стрелките на Часовникът на Страшния съд тази година не помръднаха, но това изобщо не трябва да ни успокоява. С това послание от Бюлетина на ядрените учени ни информираха, че според тях до Апокалипсиса продължават да остават 90 секунди - най-опасната стойност в историята на символичния часовник, за пръв път зададена преди година.

През 2023 не видяхме решения на причините - завръщането на ядрените заплахи в политическата реторика след началото на войната в Украйна и увеличаването на атомния арсенал, липсата на достатъчно действия срещу глобалното затопляне и биологичните заплахи. Тази година в списъка с възможни заплахи за живота на Земята влезе и изкуственият интелект.

Какво показва "Часовникът на Страшния съд"?

Сред основателите на Бюлетина на ядрените учени през 40-те години на миналия век е и Робърт Опенхаймер - физикът, наричан "Бащата на атомната бомба". Тази седмица биографичния филм на Кристофър Нолан за Опенхаймер и създаването на бомбата получи 13 номинации за Оскар. Защо обаче 80 години след тези събития, след двете бомбардировки във военно време и напрежението през Студената война, при продължаващи ядрени тестове и отново нарастващи арсенали, след много изследвания и много филми, защо не можем да научим урока си за атмоните бомби?

От този въпрос започва разговорът на Константин Мравов с Рейчъл Бронсън, днешният изпълнителен директор на Бюлетина на ядрените учени:

Мисля, че животът на Опенхаймер има важен епилог, който Нолан не показва във филма. В неговия край той е отчаян, предал е науката в ръцете на политиците и има усещането, че няма какво да направи. Според повечето свидетелства, той умира нещастен, какъвто го виждаме и във филма. Но всъщност той и неговите колеги остават активни и действени докрай. Създават институции като Бюлетина на ядрените учени, Федерацията на американските учени, впоследствие Съюза на загрижените учени и Лекарите в света за предотвратяване на ядрена война, която организация е носител и на Нобелова награда за мир.

Това са институциите, в които през 70-те, 80-те и 90-те са дебатирани и формулирани принципите за разоръжаване. Впоследствие видяхме плодовете на труда им (под формата на споразумения за ограничаване и заличаване на ядрените арсенали). Затова е важно да се знае, че Опенхаймер не се предава, а заедно с колегите си създава общността, благодарение на която връщахме Часовника назад.

Но сега се случва друго - Часовникът на Страшния съд остана на най-опасната си стойност до момента - 90 секунди от полунощ. През 2023 година Русия излезе от Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и споразумението Нов СТАРТ. Все още не виждаме дискусии по нови споразумения за органичаване на ядрените им ареснали между трите най-големи атомни сили - САЩ, Русия и Китай. Заплахите за използване на ядрени бомби останаха част от реториката на руските представители в контекста на войната в Украйна.

Виждаме ли обаче нарастване на тази заплаха заради другия голям конфликт, започнал през изминалата година - войната на Израел срещу Хамас?

От 7 октомври насам този конфликт ни демонстрира ужасът на съвременните тероризъм и война. Както вече виждахме и в Украйна и на други места, за да изравняваш населени места със земята не са ти нужни ядрени оръжия, може да се постигне и с конвенционални. За да си представим възможния ужас на ядрената война, умножете вече видяното по сто.

Знаем, че Израел разполага с недеклариран ядрен арсенал. За разлика от Русия, те не заплашват да го използват, но едновременно с това се намират в непряк конфликт, който лесно може да се превърне в директна пълномащабна война с Иран - държава, която разработва ядрено оръжие. Виждаме и размяна на удари между Иран и Пакистан - още една ядрена сила.

Подобен конфликт, от който са част регионални сили, разполагащи с ядрено оръжие, и който може да въвлече някоя от големите световни сили, е повод за притеснение. Но за момента не виждаме това. (Около конфликта в Газа) наблюдаваме много дипломатически усилия разрастването му да се предотврати.

Да погледнем към другите заплахи за човечеството. Тази година за пръв път отделяте специално място на изкуствения интелект в изявлението, придружаващо сверяването на Часовника на Страшния съд. По-добре познатата причина е, че развитието му заплашва да ни удави в дезинформация. И в България вече видяхме фалшивите видеа, в които известни политици и популярни лица се опитват да въвлекат хората в схеми за финансови измами. Актуална политическа употреба - в Съединените щати имитация на гласа на президента Джо Байдън в телефонни обаждания призовава хората да не гласуват на продължаващите първични избори.

Вие обръщате внимание и на друго важно развитие - вграждането на изкуствения интелект във въоръжението и възможното решение такива автоматизирани системи да отговарят за ядрен арсенал, което, ако продължим с филмовите препратки, може да ни напомни за генезиса на атомния апокалипсис в поредицата "Терминатор". Всъщност достигнали ли сме такъв момент?

Ще започна с това, че има голям дебат дали изкуственият интелект ще се превърне в заплаха за човечеството. Ние не смятаме, че вече има категоричен отговор. Все още разглеждаме самата технология като средство за постигане на цели, които могат да са заплашителни, но не и като заплаха сама по себе си. Няма обаче съмнение, че тази технология променя целия ни живот и от нея има едновременно огромни ползи и огромни рискове.

Отбелязваме и прогреса (в опитите за регулация на изкуствения интелект) - световната среща, организирана от британския премиер, създаването на специална агенция в рамките на ООН, изпълнителната заповед на Белия дом и планирания общ европейски закон. Това са бързи и обещаващи реакции на международно ниво, но действията не трябва да спират, защото технологията се развива с по-бързи темпове от опитите ни да я управляваме.

Все още не знаем за свързване на системи, основани на изкуствения интелект, с ядрения арсенал. Това ще е много лоша идея. Не сме видели и други подобни хиперопасни употреби на технологията. Затова и не сме преместили стрелките на Часовника заради нея, но искахме да обърнем внимание на опасността от бързото й развитие, вграждането в оръжейните системи и нуждата това развитие да се направлява.

Когато с Вас разговаряхме миналата година, подчертахте как липсата на международно сътрудничество увеличава обхвата на големите проблеми - разпада на договорите за ядрено разоръжаване, липсата на общи действия срещу глобалното затопляне и биологичните заплахи. В тазгодишното ви обръщение директно призовавате трите суперсили - САЩ, Китай и Русия - да седнат на масата за преговори. Символичният ръководител на Бюлетина, бившият губернатор на Калифорния Джери Браун, директно заяви - "те трябва да си сътрудничат, иначе сме обречени".

Но на хоризонта не се задават мирни преговори за Украйна, вместо това Израел, а и Западът, воюват със съюзници на Иран в Близкия изток. С притеснение гледаме и към Тайван, а икономическото противопоставяне не спира. При такъв пейзаж кои за Вас са видимите пътища към сътрудничество?

След Кубинската криза през 1962 година световните лидери са толкова ужасени от възможните последствия в такава ситуация, че започват да се оглеждат за бързи и надеждни решения. И ги получават заради тоновете работа, която вече е свършена от учени, политици и дипломати по света. Когато са били нужни идеи, те са били готови. В сегашната тежка ситуация, в която и нашият Часовник на Страшния съд остава на 90 секунди от полунощ, не бива да сме бездействени.

Има Международна кампания за забрана на ядрените оръжия, която не спира да привлича внимание. Имаме действия срещу климатичните промени, инвестиции във възобновяеми източници. Макар и недостатъчно бързи и при продължаваща тежка зависимост от изкопаеми горива, общностни лидери и отделни хора в частния сектор предприемат правилните стъпки.

Бих изтъкнала, че гласуването има огромно значение, особено през тази година. 4 милиарда души, половината планета, ще гласуват през 2024 година. Имахме избори в Тайван, предстоят такива в Съединените щати, Европейския съюз, Нова Зеландия и на други места. Някъде изборите са по-свободни, другаде по-малко, но на тях тези глобални заплахи също са на масата.

Притеснява ли ви възможността Доналд Тръмп да се върне в Белия дом?

Това, което ни притеснява, е вярването му, че международните институции и съюзническите структури не работят и не си струва да се инвестира в тях. Притестнителни бяха решенията му като президент да извади Съединените щати от Парижкото споразумение за климата и сделката за ядрената програма на Иран. От друга страна, отбелязвали сме дипломатическата му работа по отношение на Северна Корея, каквато ще е необходимо да свърши и следващия американски президент към момента. Това не прави по-малко притесненителни решенията му да извади страна със значението и силата на Съединените щати от общи споразумения, без да предлага техни по-добри алтернативи.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.