Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайванският проток - линия на потенциално високо напрежение между Китай и Тайван

Среща на ферибота: Митове и факти около самозащитата на Тайван

30 годишният морски пехотинец от Тайван: "Готов съм ако не да умра, да живея, за да защитавам страната си"

| Репортаж
Фериботът към Китай, островите Матцу, Тайвански проток
Снимка: Ирина Недева

Пътуваме към островите Матцу в Тайванския проток. На един от терминалите е фериботът, който тръгва към Китай. Сред пъстрото множество от хора, които пренасят продукти от Тайван към Китай виждаме и войник почти без багаж.

В чакалнята към ферибота към островите Матцу
Той е  в униформа и докато чака и го питаме дали ще е любезен да разговаря с нашата група от европейски журналисти.  Да, казва той, само че без да показвате в близък план лицето ми. 

Г-н Ли, както ще го наричам, няма против да отиде в Китай, но това може да стане само след като завърши военната си служба. Колко време ще служи? Дълго, отговаря той спокойно - 10-20 години. 

Въпреки представата, че Тайван е сериозно милитаризиран заради военната заплаха от Китай, знаем, че в Тайван задължителната военна служба - военен трейнинг, допреди началото на 2024 година е била едва 4 месеца, а сега става 1 година. Как тогава 10-20 години военна служба?

Морският пехотинец Ли, ферибот към островите Матцу

Професионален военен съм, отговаря г-н Ли. И споделя, че пътува към един от островите, където се намира една от големите военни бази на Тайван. 

Днес, когато виждаме поредните сигнали от Китай с военни кораби или самолети, които пресичат морската линия, смята ли той, че може да има агресия или военна инвазия от континентален Китай и как се чувства?

"Ако се случи, ще се случи… Като човек, който изпълнява военния си дълг - на 30 години съм, от 5 години съм част от армията. Бях във военноморските сили, реших да стана професионален военен."


Готови ли са тайванските мъже да жертват живота си в случай на инвазия?

"Не знам за останалите, но за себе си знам, че мъжете трябва да служат."

Г-н Ли не идва от военно семейство. Изненада ли ще е инвазия от Китай, или е нещо, за което се готвите и е окачвано:

"За по-възрастното поколение това също беше известно. Те също знаеха че ако стане, става. Така, че няма да е изненада. И не ме плаши."

Г-н Ли е наясно, че като базиран на острова в най-голяма близост - от само 20-тина километра до континентален Китай, на практика при военен сблъсък ще е на фронтовата линия. От какви оръжия според него има нужда Тайван?

Залив в Тайванския проток

"Струва ми се че би трябвало да има повече военни кораби, които да охраняват бреговата линия. Това ще успокои хората."

Как в тайванската армия гледат на вероятността от военно нападение от Китай, като по-скоро хипотетична или реална опасност?

"По-скоро хипотетична. Искаме да предотвратим това да се случи, но гледаме на това като на хипотеза."

Като на врагове ли гледате на китайците, питаме г-н Ли:

"Ние не искаме война, но също така не искаме да ни пометат", гласи неговият отговор.

Готови ли са местните в тези тайвански острови да се отбраняват и как?

"Според мен има готовност да се отбраняват, населението да се евакуира, както и да се използват бункерите."

Освен сериозния планински релеф, Тайван на практика е и територия, трудна за превземане заради системата от бункери още от времената когато Чан Кай Шъ извежда републиканската армия от континентален Китай на острова.


Питам г-н Ли, дали в тайванската армия се готвят спрямо променените тактики и стратегии на военното дело на континентален Китай и дали има знаци за нещо подобно?

"Аз съм базиран на един от островите от архипелага Матцу, който е в наистина твърде голяма близост до Китай, и това което правим е, че всеки остров има своя собствена уникална линия на защита."

30-годишния професионален тайвански войник не е женен. Живее сам, баща му - колкото и да е любопитно това, е в континентален Китай, но ако се наложи да се отбранява от страната, където живее, баща му използва същия израз, който чухме няколко пъти – "ако се наложи, налага се". Питам го дали следи военните действия срещу Украйна?

"Когато видях това да се случва, помислих, че следващите ще сме ние, буквално мислех, че това ще стане до седмици, и че това може да ни се случи и на нас."

Ли следи военните действия там, защото според него може много да се научи за начина, по който воюват двете сили и да се изучават грешките и успехите. А на въпроса дали ако китайска инвазия започне днес, той е готов да отбранява Тайван успешно, той отговаря:

"Да, готов съм."

Ирина Недева и морският пехотинец Ли

Запитан готов ли е да умре за страната си, г-н Ли споделя:

"Може би не. Но всъщност, може би съм и готов да го направя, по-скоро обаче съм готов да живея, за да пазя страната си."

30-годишния Ли се сбогува с усмивка с нас, съвсем спокоен, за да хване последното повикване към неговия ферибот преди нашите пътища да се разделят към два различни острова от архипелага Матцу в Тайванския проток.


Снимки: Ирина Недева

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
акад. Христо Кючуков

Акад. Христо Кючуков: Възродителният процес да се помни, за да не се случва отново!

Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци       " Възродителният процес в..

публикувано на 26.12.24 в 11:43
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00

Злоупотреби с общински имоти в Белово? Искат оставката на председателя на Общинския съвет

Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..

публикувано на 18.12.24 в 08:50
Александър Тодоров и Ваклина Стоянова

"Дари храна, дари любов" - топлина за селата от Северозапада

Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..

публикувано на 17.12.24 в 10:00