Няма изненада. България се е съгласила да участва в този процес и периодично се осъществява взаимен мониторинг от останалите държави, обясни в интервю за БНР Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията.
Отбелязва се, че страната ни не е взела мерки след отправените от експерти препоръки през 2021 г. Този процес се осъществява в сътрудничество с правителството, уточни той.
"Една от първите препоръки е, че липсва политическо лидерство, единно разбиране, че има такъв риск, че той е висок. Съответно да се предприемат стъпки, които да доведат до противодействие на този висок риск", каза програмният директор на ЦИД.
"Това е част от по-общия дебат защо не влизаме в Шенген, защо се отлага еврозоната непрекъснато", отбеляза Стефанов.
За всички банкови институции това влизане в "сивия списък" означава, че определени сделки няма да се сключат, а определени бизнесмени ще се въздържат от инвестиции. Този етикет в очите на нашите партньори е "нещо като икономически Шенген" и си има икономическа цена, изтъкна експертът.
Идеята на механизма е да не се влияе от политическата конюнктура в страната. Това е технически доклад, подчерта той.
"Българското общество е претръпнало. Като започнем от големите въпроси - за КТБ, за големите руски проекти, които бяха изпъстрени с множество разкрития за злоупотреби, ежедневното замеряне в пространството с "мистър Кеш", "Магнитски", санкции, които нищо не произвеждат и до които не се стига, обвинения за 60 милиона, дадени от бизнесмен, който очевидно е имал сериозен контрол върху регулаторни органи. Всичко това се трупа и хората го отбелязват. Липсата на каквато и да е техническа способност да се противодейства на това е притеснително. Тях не ги интересува, че не сме имали две години правителство", коментира Руслан Стефанов в предаването "Преди всички".
"Не се преследват в детайл тези престъпления", допълни той. По думите му, "няма движение, няма решения". Няма оценка на риска и политическа ангажираност, обобщи Стефанов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..