До 2050 година: В България да има хранилище за съхранение на високорадиоактивни ядрени отпадъци

Очаква се до 2050 година в България да има хранилище за съхранение на високорадиоактивни ядрени отпадъци. Все още обаче, няма избрана локация къде да се намира то.

В анализ на Съвета за икономическо развитие към Министерският съвет се посочва че изграждането на подобно съоръжение може да предизвика съпротива от местната общност. Затова се предлагат и  подходящи действия от страна на държавата.

Заместник-министърът на енергетиката Николай Николов заяви, че в следващите месеци ще се обсъжда актуализираната национална стратегия за управление и съхранение на радиоактивни отпадъци. В нея ще фигурира и метода за дълбоко геоложко погребване на високорадиоактивните отпадъци, каквото е и отработеното ядрено гориво.

Предвижда се на дълбочина от 400 до 600 метра под земята да се дълбаят галерии и те да се запълват със специални контейнери, в които се поставя отпадъка, като зоната не трябва да е сеизмична. Проучванията за възможни локации за такова хранилище са от преди 40 години.

"Предстоят редица още по-задълбочени проучвания и анализи от всякакъв характер, преди да се пристъпи към някакъв списък от възможности", коментира Николов.

"Нашата задача е да защитим всички вас, цялото общество, от потенциалните опасности на радиоактивните отпадъци", посочи Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране.

За да се преодолее съпротивата на местното население от изграждане на подобно хранилище, от Съвета за икономически анализи предлагат да има пълна прозрачност - възможност за местен референдум в съчетание с икономически стимули - "Данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктурата, специални мерки за подобряване на условията в местния работен пазар", посочи един от авторите на анализа Петьо Бонев.