Николас Метри: След земетресението бъдещето на бежанците в Хатай остава несигурно

Година след тежкото земетресение в Южна Турция и Сирия, екип на Българското национално радио посети най-засегнатия от бедствието район - турската област Хатай, където жертвите са приблизително 24 хиляди души. Редакторът от "Хоризонт" Мария Петрова и журналистът и преводач от Турска редакция на Радио България Севда Дюкянджи прекараха четири дни в градовете Хатай и Адана. За да разберат как районът и неговите хора се възстановят, как преживяват загубата на близки, на мечти и имущество, те разговаряха със служители в местната власт, представители на хуманитарни организации, доброволци и оцелели при земетресението.

• От Хатай година след земетресението: Човечността не е умряла, има я!

Земетресението из основи променя работата на Датския съвет за бежанците в Хатай, разказа пред БНР директорът на неговата програма за района - Николас Метри.

"В началото на сирийската криза Хатай беше бежански център. До 2019 г. все още беше голям град, в който бежанците идваха, но след това регистрацията там беше преустановена. Когато се случи земетресението, бях в Хатай заедно с много хора, които работеха с нашата организация. За една нощ всичко беше унищожено и се преместихме в Адана. Седем месеца след земетресението разпределяхме хуманитарна помощ в районите, засегнати от бедствието. Преди имахме офис и в Мараш, но той също беше унищожен и загубихме двама колеги. Трагично беше. Ставаше дума за реагиране на спешни хуманитарни нужди. Сега вече сме фокусирани повече върху ранни етапи на възстановяване, подкрепа за основни нужди, както беше и преди земетресението. В момента правим това, което правехме и преди опустошителните трусове, но адаптирано за новата реалност, сега хората живеят в лагери, а не в бетонни къщи в градски райони", разказа той.

Турските власти са проявили гъвкавост спрямо бежанците в периода след земетресението, но понякога тази гъвкавост в политиката е водела и до неяснота, смята Метри.

"Не мога да съдя, а и не знам как аз самият бих постъпил на тяхно място. Но в началото не беше ясно какво искат да правят с бежанците и това се отрази на решенията, които взимаха. Не беше ясно дали бежанците са окуражени да напуснат районите, или да останат. Ако са законно регистрирани, бежанците в Турция, са ограничени до провинциите, където е регистрацията им. Ако имат нужда да пътуват, им е необходимо разрешение за пътуване, което има времеви срок. Тези изисквания бяха премахнати за общо шест месеца след земетресението, а на бежанците беше позволено да се върнат и обратно в Сирия. Но сега тези облекчения вече не действат и се наблюдават вълни от бежанци, които се връщат в районите, оцелели след земетресението. Това даде на правителството време да изгради инфраструктурата, от която имаше нужда, за да могат да върнат хората. Смятам, че това, което правителството не искаше, е множество неформални селища, които се появяват на различни места напълно на случаен принцип и подкрепяни от национални и международни организации, върху които обаче властите нямат контрол. Смятам, че това е напълно разбираемо от гледна точка на една суверенна държава", коментира той. 

За бежанците и особено за най-уязвимите и най-бедните от тях тази ситуация е била много трудна.

"В началото това изглеждаше малко като объркване, защото бежанците бяха из цялата държава, но с много ограничения. Знаете, когато сте граждани на съответната държава, винаги имате роднини и място, където да отидете. Но когато сте бежанци, там, където се озовете, е мястото, на което се организирате и това е всичко, с което разполагате. Не е особено лесно да обикаляте из страната, като се има предвид, че правителството сложи ограничения върху процента чужденци, които имат право да живеят в кварталите. Не могат да надвишават 20% в съответния квартал. Това доведе до определени трудности, защото за кварталите, които не бяха достигнали 20 процента преди земетресението, имаше търсене и наемите скочиха. Освен ако не сте богат бежанец, което само по себе си би било парадокс, то ще ви е много трудно да си намерите безопасно място, където да останете".

Вече е започнал нов етап в организацията на мигрантите в районите, поразени от земетресението, обяснява експертът.

"Сега вече става дума за големи официални лагери, които правителството организира с помощта на някои международни организации, с финансирането от международни донори и с подкрепата от ООН в районите на земетресението. Властите планират да преместят всички, които не са турски граждани, в тези селища. Засега не е напълно ясно как те ще бъдат управлявани. Изглежда, че Дирекцията за управление на миграцията към Министерството на вътрешните работи ще ръководи лагерите. Също изглежда, че ще бъдат отворени за международни организации, но с контрол върху програмите. Не искат на тези места просто да се раздават пари от международни организации на бежанците. Изискват много конкретни програми, като най-важна е психосоциалната подкрепа".

Осигуряването на консултации с психолози е един от акцентите в работата на Датския съвет за бежанците в лагерите.

"Не се опитваме да предоставяме индивидуална помощ, защото това е непосилна задача. Става дума за стотици хиляди души, които са разселени. Концентрираме се повече върху това да събираме хората в групи. Предоставяме им възможност да споделят какво им е. Тези групи се оказаха много популярни и много ефективни. Някои хора идват директно и казват: "Имам съседка, която каза, че посещава групата и наистина се чувства по-добре. Мога ли и аз да се присъединя?“. Хората наистина се нуждаят от това отново да имат връзка един с друг. Това е ужасна реалност. Трябва да отбележим, че всичко е добре организирано. Но само организация не ви носи спокойствие и покой на ума. Много е тъжно. Навсякъде около вас има разруха и останки, както и масови лагери с контейнери".

Според Метри бъдещето на бежанците в района на Хатай остава несигурно.

"Има страхове в тази насока, а конкретно в Хатай става дума за културно наследство. Дали ще строите просто за да има нещо изградено наново и за да настаните хората в безопасни домове или ще строите с оглед на историческото и културното наследство на града, което обаче няма да е лесно за пресъздаване. От всички турски градове този беше най-разнообразният като видове хора и етноси. Как ще бъде пресъздадено или поне запазено това разнообразие? Това са огромни въпроси и не мисля, че засега правителството има отговори на тях", подчерта Николас Метри.

Интервюто на Мария Петрова с Николас Метри в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

Снимка: Датски съвет за бежанците