Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Инж. Илиян Терзиев: С 1/3 е намаляла продукцията на строителния бранш

| Интервю
Снимка: Георги Нейков

С 1/3 намаля продукцията на строителния бранш, заяви пред БНР председателят на строителната камара инж. Илиян Терзиев. В предаването "Хоризонт до обед" той коментира икономическия отчет на камарата за 9-месечието на миналата година и посочи резултатите от него:

"Има ръст по отношение на числата. Но като обем на строителство нещата са много по-малки. Общата продукция, която произвеждаше строителният бранш преди ковид кризата и тази с материалите, беше от порядъка на около 22 млрд. В момента тя е около 14-15 млрд. Като стойност има едно намаление от порядъка на 30-40%, а като ръст на цените е близо 30-40% нагоре. Това означава, че брутно в продукция става дума за намаление около 40% на строителния продукт за България".

Според него това може да бъде обяснено с инфлацията, защото цените на строителните материали и на труда са се вдигнали с 30-40%, а общият обем на строителната продукция се е вдигнал само с 12%.

По думите му жилищното строителство бележи ръст. И цената на единица продукт се вдигна с около 50%, което идва от цената за материали и труд, добави инж. Терзиев.

Той посочи, че една от причините за това в България да намалява постоянно строителството като обем е заминаването на голяма част от българските добри работници за чужбина. По думите му стартовата заплата за специалисти инженери и технически персонал не е под 3500-4000 лв.:

"Това са стартови заплати за инженер, който току що е завършил. И то ги няма. Проблемът е, че ги няма".

Инж. Терзиев изтъкна, че е много трудно да се докарат работници от чужбина за работа у нас. Това обаче, по думите му, е приоритет. "Това е пътят, друг вариант няма, за жалост", каза той.

Специалистът увери, че нормите и контролът на качеството на конструктивната част на сградите са много завишени. Хората няма от какво да се притесняват, категоричен е той.  

А за санирането на сградите, инженерът посочи, че у нас те са само 2000 от общо 150-200 хил. сгради.

Във Великобритания пък отчитат недостиг на жилища и жилищна площ като цяло. Това важи и за други европейски страни, особено Германия и Нидерландия. Инфлацията на нарастващите лихвени проценти сериозно влошиха жилищната криза във Великобритания, а в големите градове на Острова недостигът на жилища отдавна е пословичен. Към всичко това се прибавя и проблемът със строителството с опасни и некачествени материали.

Припомняме и унищожителното земетресение в Турция от преди година. То породи множество въпроси за качеството на строителството в южната ни съседка. Очаква се възстановяването на сринатите домове и разбитата инфраструктура да продължи с години.

Още за ситуацията със строителството в Турция и Великобритания, както и интервюто с инж. Илиян Терзиев чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20