Спомняте ли си "Слънчогледите" на Ван Гог или "Ирисите" в неговите картини? Никой отдавна не оспорва неговото място в изкуството, но през целият си живот казват, че той е продал само една единствена картина.
За разлика от Ван Гог художничката Станимира Радулова не иска да продаде дори и една от своите картини. “Във всяка картина е нещо от душата ми, частичка от мене. Как да ги продам?", пита Станимира.
Посетителите на първата й самостоятелна изложба искаха да си вземат нещо от нейните ефирни и слънчеви къщи, цветя, пеперуди…В описанието на картините й имаше, всичко без цени. "Не се продават", казва Станимира и пази ревниво рисунките си. Може би е права. Трябват и близо 20 години, за да си повярва, да се престраши да покаже повече от няколко картини и да застане в центъра на вниманието.
Родена в Шумен, завършила гимназия със специалност - "Промишлен дизайн" в Казанлък, Станимира Радулова след това учи в Шуменския университет, става член на Дружеството на шуменските художници, после живее и в Русе, преди да тръгне да преследва мечтите и щастието си в Америка.
Станимира, кога откри художника в себе си?
"Бях малка, когато рисуването беше част от мене и то ме търсеше. Или аз го търсех постоянно. И си спомням как моят дядо ми намери едни рисунки и каза: - "Ето, виж моето момиче какви работи си рисувала!" И съм била сигурно на 4-5 години. Но това сигурно за всяко дете се отнася. Всички деца рисуват. За мене преломът беше, когато започнах вече да ходя на уроци. Много исках да свиря на китара. И казах на майка ми и на баща ми: Искам да свиря на китара, искам да свиря на китара. Обаче уроците по-китара бяха доста по-скъпи от уроците по рисуване и така майка ми каза: "Хайде моето момиче, защото уроците по китара са доста по-скъпи, ти отиди да рисуваш!"
Но аз, ако не беше да ми хареса, нямаше и да продължа. Записах се та курсове в “Знаме на мира’, когато съм била 5 - 6 - 8 годишна и оттогава някак то си остана, разказа в "Закуска на тревата" Станимира Радулова.
"Към китарата се върнах преди 2 или 3 години в САЩ, когато и моето дете поиска да свири на китара и тогава си казах, ами да. Сега ми е времето! И аз започнах да уча с нея и мога да изсвиря някое парче, но дотам".
"Сега се връщам в годините назад и си давам сметка, че в годините, които съм учила и съм се развивала като художник не са малко. Завърших Художествена гимназия в Казанлък, Промишлен дизайн и се наричах дизайнер дълго време и си мислех, че нямам нищо общо с рисуването. Но впоследствие като завърших и Педагогика на изобразителното изкуство със специалност “Графика” и графиката толкова много ми харесваше и беше част от живота ми за дълго.
Преподавах в училище такава паралелка в България, беше много хубав период, но като дойдох в Щатите си помислих, че рисуването е там на един етап, но аз трябва да продължа и да се науча, да комбинирам и да зная какво се случва и да рисувам и с компютър и всички нови технологии, които навлизаха. Така записах и завърших в Чикаго Арт института с графичен дизайн и сега се занимавам с графичен дизайн, разказа още Радулова за "Хоризонт".
"Акварелите са ми любимото нещо, което правя и обичам да си ги примесвам с моят начин на изразяване, като си добавям и графиката, която обичам да рисувам и слагам по едно туш перо отстрани на тия акварели.
Обичам акварела, защото нещата се случват, докато е мокър листът и приключват някак "между другото"..., каза още художничката.
"Богата съм, защото имам много хубави приятели около мене. Оградена съм с хора, които ме обичат и подкрепят, обичам си работата и съм богат човек, защото имам обичани хора около мене. Богатството не е да имаш 3 къщи пръснати из Щатите и още имоти, смята тя.
"Преди 3 дни си говоря с моята майка и тя ми казва - "Слушаш ли предаването “Америка - илюзии и реалност", защото леля ти Божанка го слуша и там най-редовно говорят за българи, които са се реализирани в Щатите…по радио “Хоризонт". И аз си помислих, че трябва да ти го кажа на тебе, че има хора, които казват, че те слушат с голямо удоволствие, следят ти твоите изяви по БНР и очакват съботните срещи с ей такива като мен. И сега, леля Божанка я поздравявам и майка ми - да са живи и здрави, сподели Станимира.
"Този път аз съм в това предаване и осъзнавам, колко е малък светът и колко близко могат да бъдат неща...."
Още в интервюто на Елена Цанева със Станимира Радулова в рубриката "Америка - илюзии и реалности".
Срещаме ви с младата цигуларка Яна Местдаг. Тя е от българо-белгийски произход. Майка й е българка, а баща й белгиец. И двамата са музиканти в Симфоничния оркестър на Антверпен. От малка Яна започва да свири на цигулка. Явявала се е на различни конкурси, печелила е награди, включително и в България. Преди дни завърши средното си образование и..
Днес, в 16 часа, ще бъде открита изложбата "Глад 2.0". С нея Националният военноисторически музей отбелязва своята 109-годишнина . Изложбата може да бъде видяна в следващите 3 месеца. " Това е едно пространство за изживяване, едно пространство за рефлексия, място, в което посетителите да дойдат и да съпоставят факти от нашето минало и..
Световен джаз в София от 3-ти до 6-и юли. A to JazZ – най-големият фестивал за градска култура , се завръща за 14-и път с музика, свобода на изразяване, споделени емоции и пълно потапяне в пъстротата на по-високото изкуство. Програмата събира някои от най-добрите международни джаз, соул, фънк, ар-ен-би и етно изпълнители - вокалисти,..
Сега, когато над Израел се сипят иранските балистични ракети, всяко събиране на повече от 30 човка е нежелателно, за да се минимизират жертвите от паднала ракета, но в навечерието на войната с Иран завърши в Тел Авив - Яфо 27-мия фестивал "ДокAвив". На нашата кореспондентка в Израел Искра Декало й се струваше, че всичко е върха на..
Допреди около половин век в Израел е било немислимо да се изпълняват произведения на Вагнар и Рихард Щраус. Докато отдавна преминалия в отвъдното Вагнер не може да бъде обвиняван, че пред камерите на смъртта във фашистките концлагери е изпълнявана негова музика, Рихард Щраус е бил почти две години председател на Музикалната камара на Райха, назначен..
Летният афиш на Миланската Скала въодушеви любителите на оперното изкуство със “Зигфрид” на Рихард Вагнер. Завесата на Ла Скала тържествено се вдигна за третата част от цикъла “Пръстенът на нибелунга” на германския композитор с апел: “ПРЕКРАТЕТЕ ВОЙНАТА”, последван от известната фраза от операта “Симон Боканегра” на Верди: “E vo gridando pace, e vo..
С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера . За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция..
Лятото става все по-горещо и нуждата от почивка все по-голяма. Излючително неприятно е, ако се случи така, тя да бъде "развалена" от някоя лятна..
Вносител или износител на електроенергия е България няма никакво значение. Това дали сме износител не трябва да е панацея, защото сме общ пазар и..
На 26 и 27 юли в Силистра ще се проведе третото издание на събитието „Пикник с кауза“. Организаторите от сдружение „Бъдеще за Силистра“ обещават..