На 23, 24 и 25 февруари за първи път на сцената на Софийската опера и балет ще се играе операта "Медея" от италианския композитор Луиджи Керубини.
"Медея" е трагична опера в три действия, композирана от Керубини с френско либрето от Франсоа-Беноа Хофман. За първи път операта е изпълнена на 13 март 1797 г. на сцената на театър "Фейдо" в Париж.
Керубини е известен със своите опери, симфонии, религиозни музикални произведения и други композиции. Работил е главно във Франция и е считан за един от най-важните композитори на своето време. Съвременниците му са го определяли като майстор на оперния жанр, а неговите творби често са сравнявани с тези на други големи композитори като Моцарт и Бетовен.
На българска сцена операта "Медея" ще бъде изпълнена под диригентството на италианския композитор Франческо Роза. Той добре познава музикантите от Софийската опера, тъй като от 2008 г. е гост-диригент. Под неговата палка у нас се изпълняват опери от Росини, Лео Делиб, Пучини и Верди. Но за първи път маестро Роза работи по операта "Медея".
При изпълнението на музикалната композиция Франческо Роза не използва голям оркестър. В "Медея" няма да чуете нито тромпети, нито ударни инструменти. Основният звук идва от струнните музикални инструменти.
Подобно мнение споделя и режисьорът на "Медея" – Марко Гандини. Гандини е един от най-емблематичните съвременни режисьор – ученик е на италианския оперен и кино режисьор Франко Дзефирели. Режисира продукции на сцените Талин, Палермо, Женева, Будапеща, Токио, Милано, той е също преподавател и артистичен директор. Работил е с много оперни певци, но забелязва, че не винаги вокалността им е съпроводена от добро сценично присъствие.
За разлика от диригента Франческо Роза режисьорът Марко Гандини за първи път е в България.
Декорът на сцената са дело на италианския сценограф - Андреа Токио.
В първо действие на сцената са разположени пространствено-специфични предмети, които се свързват с образа на Глауче. Второ и трето действие заедно имат съвсем различна атмосфера на осветеност и друга организация на пространството.
Въпреки че Луиджи Керубини е създал някои от най-значимите италиански опери на времето си, като "Медея" и "Лес Деак", след смъртта му интересът към неговата музика отслабва. Оперите му са се считали за сложни и тежки за изпълнение.
През 1953 година на сцената на "Ла Скала" в Милано, под диригентството на Тулио Серафин, знаменитата оперна певица от гръцки произход Мария Калас възражда операта на Керубини след интерпретацията ѝ на образа на Медея.
На сцената на Софийската опера в образа на Медея ще се превъплътят Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар
Любимият на Медея - Язон ще бъде пресъздаден от Даниел Острецов и Даниел Дамянов, а в образа на царя на Коринт Креон ще се превъплътят Петър Найденов и Стефан Димитров.
Един от важните образи в оперната интрига е Нерис, вярната придружителка на Медея, която ще представят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева.
Ролята на нежната Глауче, която трябва да се омъжи за Язон, но става жертва на отмъщението на Медея, е поверена на Станислава Момекова и Диана Василева. Сценичните костюми на солистите ще пристигнат директно от ателиетата на модният дизайнер Марио Диче в Италия.
Репортаж на Виктория Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Интервюто на Георги Марков с Лилия Кехайова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.
Снимки: Софийската опера и балет
"Това ми е първата номинация. Бях изненадана от наградата "Икар", обясни пред БНР актрисата Биляна Георгиева. Тя получи Награда за поддържаща женска роля в спектакъла "XXL". Георгиева разказа в предаването "Хоризонт за вас", че утвърждаването в театралните среди при нея не се е получило лесно. "Нещата започнаха да потеглят трудно и..
Преди 20 години, на големия християнски празник Благовещение отваря врати музеят на ул. "Якубица" – последният дом на композитора Панчо Владигеров. В своето завещание от 29 октомври 1976 година, той изразява желанието си мястото да бъде превърнато в музей, където да се съхраняват неговите творби, лични вещи и целият му архив. Изпълнението на волята на..
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц...
Всяка пролет, вече 14 години, в София се събират любители на пианото, които искат да се изявят на сцена, въпреки че не са избрали музиката за своя професия. Конкурсът Vivapiano, организиран по инициатива на пианистката и клавирен педагог проф. Даниела Дикова, им дава шанс, а състезанието постепенно се превръща в среща на съмишленици. 14-ото издание..
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма,..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..