На 23, 24 и 25 февруари за първи път на сцената на Софийската опера и балет ще се играе операта "Медея" от италианския композитор Луиджи Керубини.
"Медея" е трагична опера в три действия, композирана от Керубини с френско либрето от Франсоа-Беноа Хофман. За първи път операта е изпълнена на 13 март 1797 г. на сцената на театър "Фейдо" в Париж.
Керубини е известен със своите опери, симфонии, религиозни музикални произведения и други композиции. Работил е главно във Франция и е считан за един от най-важните композитори на своето време. Съвременниците му са го определяли като майстор на оперния жанр, а неговите творби често са сравнявани с тези на други големи композитори като Моцарт и Бетовен.
На българска сцена операта "Медея" ще бъде изпълнена под диригентството на италианския композитор Франческо Роза. Той добре познава музикантите от Софийската опера, тъй като от 2008 г. е гост-диригент. Под неговата палка у нас се изпълняват опери от Росини, Лео Делиб, Пучини и Верди. Но за първи път маестро Роза работи по операта "Медея".
При изпълнението на музикалната композиция Франческо Роза не използва голям оркестър. В "Медея" няма да чуете нито тромпети, нито ударни инструменти. Основният звук идва от струнните музикални инструменти.
Подобно мнение споделя и режисьорът на "Медея" – Марко Гандини. Гандини е един от най-емблематичните съвременни режисьор – ученик е на италианския оперен и кино режисьор Франко Дзефирели. Режисира продукции на сцените Талин, Палермо, Женева, Будапеща, Токио, Милано, той е също преподавател и артистичен директор. Работил е с много оперни певци, но забелязва, че не винаги вокалността им е съпроводена от добро сценично присъствие.
За разлика от диригента Франческо Роза режисьорът Марко Гандини за първи път е в България.
Декорът на сцената са дело на италианския сценограф - Андреа Токио.
В първо действие на сцената са разположени пространствено-специфични предмети, които се свързват с образа на Глауче. Второ и трето действие заедно имат съвсем различна атмосфера на осветеност и друга организация на пространството.
Въпреки че Луиджи Керубини е създал някои от най-значимите италиански опери на времето си, като "Медея" и "Лес Деак", след смъртта му интересът към неговата музика отслабва. Оперите му са се считали за сложни и тежки за изпълнение.
През 1953 година на сцената на "Ла Скала" в Милано, под диригентството на Тулио Серафин, знаменитата оперна певица от гръцки произход Мария Калас възражда операта на Керубини след интерпретацията ѝ на образа на Медея.
На сцената на Софийската опера в образа на Медея ще се превъплътят Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар
Любимият на Медея - Язон ще бъде пресъздаден от Даниел Острецов и Даниел Дамянов, а в образа на царя на Коринт Креон ще се превъплътят Петър Найденов и Стефан Димитров.
Един от важните образи в оперната интрига е Нерис, вярната придружителка на Медея, която ще представят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева.
Ролята на нежната Глауче, която трябва да се омъжи за Язон, но става жертва на отмъщението на Медея, е поверена на Станислава Момекова и Диана Василева. Сценичните костюми на солистите ще пристигнат директно от ателиетата на модният дизайнер Марио Диче в Италия.
Репортаж на Виктория Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Интервюто на Георги Марков с Лилия Кехайова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.
Снимки: Софийската опера и балет
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
"Борисов е заинтересован от съхраняване на правителството. Същевременно той изпраща послания, че няма да стои като заложник заради управлението. ГЕРБ..
"Люлинският запис, Барбутов, Варна. За всички е ясно, че това е разговор за корупция. Няма никакво оправдание на никого". Това заяви пред БНР..