Войната, която започна на днешния ден преди две години по заповед на Владимир Путин и която той нарече “специална военна операция”, предизвика недоумение и шок не само в Украйна, но и в самата Русия. Стотици хиляди несъгласни с политиката на Кремъл руснаци напуснаха родината си в търсене на по-добро и по-сигурно бъдеще Мнозина избраха за своя нова родина съседна Латвия.
За своите усещания в първите дни на войната и за решението си да заминат в чужбина пред специалния ни пратеник в Рига Ангел Григоров разказаха журналистите Кирил Мартинов и Кирил Набутов, политологът Дмитрий Орешкин и юристът и правозащитник Иля Шаблински.
За главния редактор на "Новая газета Европа" Кирил Мартинов 24 февруари 2022 г. е един от най-ужасните дни в живота му: Разбира се, че добре помня тези събития. Бях вкъщи в Москва. До три часа през нощта следях социалните мрежи и търсех информация по ключови думи, опитвайки се да разбира дали наистина заплахите, които бяха отправени ще прераснат в нещо конкретно. Накрая заспах за няколко часа. Колегите ми се обадиха по телефона и ме събудиха около 6 ч. сутринта. Аз от своя страна започнах да звъня на моите сътрудници и да ги събирам в редакцията ни в Москва.
"Навярно това е един от най-ужасните спомени в живота ми, защото нямах никакви илюзии. Още от първите минути и часове беше ясно, че се извършва чудовищно престъпление срещу Украйна и украинския народ и срещу интересите на Русия и на руските граждани. В потвърждение на думите ми мога да кажа, че никой от хората, които пътуваха в московското метро в 8 ч. сутринта на 24 февруари не се радваше. Никога не бях виждал толкова много угрижени лица. Всички, разбира се, интуитивно усещаха, че става нещо страшно. Колкото и пропагандата да твърдеше впоследствие, че руснаците са във възторг от войната, хората не са искали тази война и никой не й се е радвал."
Политологът Дмитрий Орешкин също посреща новината за началото на войната в дома си в Москва: Сутринта се събудихме в състояние на шок, а на 2 март заминахме. Сбогувахме се с приятелите ни, качихме се в колата и потеглихме. На границата чакахме 10 часа, защото не пропускаха коли нито в едната, нито в другата посока и изобщо не беше ясно дали ще ни пуснат. Към 10 вечерта започнаха да пропускат колите. Преспахме в някакъв крайпътен хотел. На 4 март сутринта вече бяхме тук в Рига и оттогава не сме я напускали.
"През март съпругата ми Таня трябваше да навърши 70 години. Дъщерите ни, които живеят в чужбина бяха организирали семейно пътешествие. Таня се уплаши, че ще падне желязната завеса и никога вече няма да види децата. Все пак ние сме съветски хора. А децата ни казаха, да заминаваме веднага. Бяхме абсолютно неподготвени. Взехме банковите си карти и някакви пари в брой и тръгнахме насам. На опашката на границата половината от колите бяха с украински номера. Тогава ми се обади по-малката ми дъщеря от Португалия. Попитаме как е положението. Отговорих й, че опашката не се движи и че има много украински коли. Тя ми каза да отида при тях, да им поискам украинско знаме и да им се извиня. Попитах собствениците на поне седем автомобила дали имат украинско знаме. Те казваха, че нямат. Тогава аз започнах да се извинявам, че сме постъпили така с тях, а те се смееха", разказва Орешкин.
За юриста, правозащитник и бивш член на Съвета по правата на човека при президента Иля Шаблински нападението срещу Украйна не е изненада: "Нямах никакви съмнения. Ясно е, че това е безумна стъпка от всяка гледна точка. В същото време бяше ясно, че тя се подготвя."
Не предполага обаче как случилото се радикално ще промени живота му. "В крайна сметка загубих страната си, дома си, вилата. Скарах се с жена си. Оказах се тук напълно самотен. Пристигнах с кола, но ме принудиха и нея да продам. Нищо не ми остана. Нямам и никакви шансове да се върна обратно."
Иля Шаблински остава в Русия до април, но след приемането на промените в Наказателния кодекс заминаването му в чужбина става наложително. "Успях да кажа някои неща в Русия и да напиша статия за "Новая газета" за това кой всъщност е нацист. Написах, че цялата борба с нацизма е потресаващо лицемерие, лъжа и фалш. Статията излезе преди да се появат новите членове в Наказателния кодекс. Затвориха "Новая газета". След това написах някои неща във Фейсбук. При мен дойде мой стар приятел адвокат и просто ми каза: "Замълчи! Край!"."
Известният телевизионен журналист от Санкт Петербург Кирил Набутов се събужда на 24 февруари от нецензурните думи на съпругата си, каквито тя по принцип не използва. Заминава в първите дни след началото на войната.
"Между приемането на решението и излитането на самолета изминаха 20 часа. Защото още от първия ден започнах да изказвам мнението си в интернет и на други места. Последваха определени сигнали, чиято степен на опасност трудно можеше да бъде оценена, защото отначало никой не знаеше какво точно става. Когато започна войната отидох в офиса, в който записваме съдържанието за нашия канал "Набутови" в YouTube. Записах кратък текст за това, че в историята на Русия има няколко войни, които са се наричали "малка победоносна война". Необходима ни е малка победоносна война, която ще укрепи властта и страната, ще обедини народа на основата на патриотизма и ще ни гарантира движение към светлото бъдеще. Така е било с руско-японската война през 1904 г., със Съветско-финландската война през 1939 г. и с войната в Афганистан през 1979 г. Разказах всичко това и напомних до какво са довели тези три войни. В крайна сметка - до разпадане на държавата. Финландската война оказва голямо влияние на хода на Великата отечествена война, защото Хитлер вижда слабостите на Червената армия - лоша организация, унищожен команден състав, остаряла техника и т.н. И второ, Финландската война подтиква Финландия към партньорство с Хитлер."
Набутов познава лично Владимир Путин от времето, когато той работеше в кметството на Санкт Петербург. Твърди, че това, което променя Путин е дългогодишната безконтролна власт.
"Човекът е несменяемо на власт от 25 години. Още повече, тази власт е построена по каноните на традиционните за Русия автокрация и самодържавие. За 30-те години след краха на Съвета на депутатите руснаците показаха, че не са се научили да бъдат политическа нация, която може да предложи нещо различно от царизма. Човекът, който разполага с такава власт се намира всъщност в единична килия. Със злато, диаманти и какво ли още не, но все пак в килия. Идва момент, в който никой от неговите слуги не може да му каже нищо. В такива случаи човек се опира на някакви неформални съветници или хора, на които има доверие. Постепенно свиква с това, а както беше казал един известен човек, властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно."
Постепенно си е повярвал, че е спасител на нацията и на величието на страната, което е било подкопано от перестройката, Горбачов, а след това и от пияния Елцин.
Сред опозиционно настроените руснаци текат спорове дали руският народ носи колективна отговорност за войната в Украйна. Мнението на главния редактор на "Новая газета Европа" Кирил Мартинов: "Продължавам да смятам, че хората, които се стремят към политическа свобода и които се смятат за свободни трябва да носят лична отговорност не само за това, което става със самите тях, но и с цялата политическа общност, към която се причисляват. Грубо казано, моята теза е, че няма свобода без отговорност. Ако не си поел отговорност, това означава, че някой друг решава вместо теб и ти даже не си потърсил политическата си свобода."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..
Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..
Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...
12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..
Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..
Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор. Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...
Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..
Тази вечер ученици организират Младежки Арт Фестивал "Цветовете на Плевен", едно събитие на Сдружение "ОбзорАрт" , подкрепено от Община Плевен...
Цялото интервю на Диана Янкулова с Тома Биков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
" Основната заслуга е наша и трябва да имаме малко повече самочувствие – всички българи. Има много солидно национално усилие , което продължи в..