България в очите на съвременните пътешественици

На днешния 3 март, на който отбелязваме 146 години от Освобождението на страната ни от османска власт и подписването на Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империя, нека погледнем България през погледа на съвременните пътешественици от чужбина. Най-често това са млади, образовани и любопитни хора, отворени към чужди култури и изпълнени с копнеж по нови хоризонти.

Как изглежда София според един руснак – Саша, и един американец – Шон Гранси:

„Впечатлението от центъра на столицата е доста приятно. Има красиви, стари сгради, жълти павета, хубави заведения с местна кухня. Като цяло присъства европейският дух.“

„В София вероятно съм се чувствал най-спокоен в голям град. Не че не съм се чувствал в безопасност и другаде, но през цялото време в София бях особено спокоен. Чувствах, че няма нужда да съм нащрек и всичко ще е наред. Дори в Монреал, Канада, който, според някаква класация, на която попаднах, трябва да е един от най-безопасните градове в света, бях нападнат пред банкомат. Сигурен съм, че и в София има опасни райони, ако си търсиш белята, но аз лично не преживях нищо подобно.“

Сред първите забележителности в София, с които обикновено се запознават чуждестранните туристи, са църквата „Свети Георги“ и катедралата „Александър Невски“.

„Друго нещо, което наистина ми хареса, са древните римски руини. По-конкретно, че повечето от тях не са превърнати в туристическа атракция, за която да се налага да купуваш билет и да чакаш на опашка, за да ги видиш. Попадахме на тях по време на разходки в София и не са заградени, можеш да ги обиколиш свободно. Има и в някои метростанции. И не са само в София. Подобни руини видяхме и във Варна и в Пловдив, където бяха много“, споделя още Шон.

„Мисля, че България попада в същата категория като Албания, а именно, че това са невероятни туристически дестинации, за които хората не знаят. Когато бяхме в Албания бяхме изумени, че никой не ходи там. Първото ми впечатление от България е, че тази страна трябва да бъде известна“, пък казва казва Стийв от Канада, който заедно с половинката си, посещава освен София, и Велико Търново:

„Всяка средновековна столица се нуждае от добра крепост и тази изглежда като от „Властелинът на пръстените“. Извива се нагоре и нагоре в планината. Толкова е средновековно, че изглежда направо мистично. Посещението на тази крепост е като връщане в миналото, страхотно преживяване, много ми хареса.“

Пловдив е сред най-посещаваните градове от т.нар. „травъл влогъри“ – хората, които правят видеодневници на пътешествията си и ги публикуват в интернет.

„Не знам защо повече хора не говорят за Пловдив. Тук е най-дългата пешеходна зона в Европа с барове, ресторанти и магазини. И насред тях се наслаждавате на римски руини, които са навсякъде. Това е много яко! По средата на главната пешеходна улица е античният стадион Филипополис. Това е най-древният град в Европа. Ако обичате историята – това е вашето място. Но е много готино как са опазили всичко отдолу, под модерния град. Този град е по-стар от Рим и Атина, което е изумително. Има невероятна, оригинална артистична част и страхотни ресторанти, барове и крафт бира, както и тепетата. Пловдив ни отнесе! Това място трябва да е в списъка със задължителните градове в Европа, които трябва да посетите“, са впечатленията на британеца Мат, мъжката половинка от пътуващото дуо Dabble and Travel.

Природните забележителности като че ли впечатляват най-силно чужденците. Ето как описва Седемте Рилски езера, а и връзката си с България, Алина Маклауд от Канада:

„Хора, аз съм в пълно благоговение пред тази красота! Изумително е! Харесвам природата, където се срещат планините, искрящите езера и прекрасни простори. Наистина мисля, че природата в България е много подценявана. За европейска държава, е голяма и има разнообразен ландшафт. Ако ви харесва катереното, да сте на открито – елате в България. Кой да предположи? Не очаквах да заобичам тази страна толкова много и се надявам това да се е усетило в клиповете ми. Много хора вече ми писаха, че правят планове да посетят България. Елате тук, защото това място е незабравимо. Толкова съм благодарна, че реших да дойда в тази страна.“

Освен красота за очите, туристите търсят и „храна за душата“ в концертните зали, музеите, художествени галерии, театрите, клубовете, дискотеките, ъндърграунд локалите. Разбира се, езиковата бариера често се оказва препятствие за „пълно потапяне“ в социалния и културния живот, но всъщност досега с тях оформят цялостната представа за България.

Не на последно място се откроява и българската кухня.

„Сред нещата, които харесах в България, докато бях в продължение на месец в София, на първо място е качеството на храната. Най-ниската летва за приемлива храна е много по-висока, отколкото в Америка. Съставките са по-свежи и с по-високо качество, особено доматите. О, Боже! Доматите в тази страна са невероятно добри. Месеци по-късно продължавам да мисля за българските домати. Винаги съм приемал, че Италия е страната на доматите, но в България са много по-хубави!“, категоричен е американецът Шон, а след като опитва миш-маш канадецът Стийв прави следното заключение: „Прекрасно е, че не слагат много подправки. Усеща се вкусът на доматите, на чушките, на соленото сирене, а не 10-15 вида подправки. Обратното на пакистанската и индийската кухня, където усещаш единствено подправки. Тук се залага на качествените продукти.“

Неговата половинка пък бързо стана почитател на българската шкембе чорба:

„О, Боже мой! Уау! Толкова е добра! Опитвали сме шкембе чорба в Турция и Румъния и вкусът им е различен. А тази е сладка. В Румъния е кисела заради сметаната, в Турция беше много мазна. А тази сладни, мисля заради подправката с червените чушки. Вкусът е невероятен, тази ми е любимата. Върхът е!“

Места като паметника на Бузлуджа – едно от най-интересните и красиви изоставени места в света, но в процес на реставрация, привличат почитатели на т.нар. „мрачен туризъм“. Обикновено в техния списък с пътувания са призрачни места като Чернобил. Но пустеещи, носещи меланхолия и спомени за миналото обекти, има много в България.

Двойката Мат и Юлия правят качествен, макар и любителски, документален филм за Бузлуджа с участието на арх. Дора Иванова - основател на фондация „Проект Бузлуджа“. Ето как описва преживяването си в края на филма Юлия:

„Това е много повече от просто разходка в изоставена сграда. Срещнахме се с невероятна група хора, които споделят страст и отдаденост не просто да възстановяват един паметник, а за това да му вдъхнат нов живот и да изградят по-добро бъдеще. Това не е лесна и определено не е бърза задача, но тези хора, начело с Дора, са доказателство и трябва да бъдат вдъхновение за нас, че вие, аз, който и да е, може да промени нещата, просто трябва да го желае достатъчно силно.“

Характерна черта на пътешествениците е, че често казват, че хората по света, в далечни страни, си приличат в стремежите си, независимо колко различни изглеждат, виждат, че хората имат повече допирни точки помежду си, отколкото различия. А туризмът в съвременния „виртуален свят“ скъсява още повече дистанцията, променя мирогледа на човек и поставя под въпрос предразсъдъците.

Разказите от първо лице на чужденците, посещаващи България, биха изненадали с позитивизма си обезверените и апатични сънародници, вторачили се в класациите, в които страната ни е на дъното. А чуждите очи нерядко виждат красотата и магията във всяко едно отношение, която ние, в ежедневието, приемаме за даденост и от която трябва да се възползваме.

Нека да бъдем добри хора, достойни българи със самочувствие, да обичаме и да помагаме повече на всички и безусловно, за едно по-светло бъдеще на България!