През седмицата властите в Приднестровието - автономен, отцепил се проруски регион между Молдова и Украйна, непризнат и самообявил се за Приднестровска молдовска република, поискаха закрила от Русия с мотива, че официалната проевропейска власт в Кишинев му е обявила "икономическа война". Тези действия на Тираспол предизвикаха различни коментари, спекулации и притеснения в самата Молдова. Искането за руска помощ извика спомените от недалечното минало, когато подобни действия станаха прелюдия към незаконното анексиране на Крим и други части на Южна Украйна от Русия.
Опасността от нов фронт коментира в интервю за предаването "Събота 150" на БНР молдовският политически анализатор Дионис Ченуша.
Г-н Ченуша, какво означава поисканата от властите в Приднестровието защита от Русия? Какво стои зад тези действия на Тираспол?
"Тази ситуация показва, че властите в сепаратисткия регион отчаяно искат да намерят решения за спешните си икономически проблеми, свързани с рязкото намаляване на приходите в бюджета им. Този проблем съществува от две години и е следствие главно на руската агресия срещу съседна Украйна. От една страна войната повлия на логистичните маршрути, които минават през Приднестровието. А от друга - санкциите срещу Русия засегнаха търговията между Тираспол и Москва.
Натрупването на тези фактори доведе до икономическите беди за Приднестровието. Този регион е изолиран от международните пазари. Единственият начин Приднестровието получи достъп до европейския пазар е чрез Кишинев - трябва да има зелена светлина от официалните власти в Молдова, за да търгува с Европейския съюз. Управляващите в Кишинев обаче въвеждат все повече политики, целящи постепенно реинтегриране на Приднестровието в държавата. Тези мерки не се приемат и понасят лесно от сепаратистите. Действията, на които станахме свидетели през последните дни - искането за икономическа подкрепа от Русия - са резултат от всички тези мерки."
Тези действия на Тираспол не ви ли напомнят на събитията в Крим, преди анексирането му от Русия, както и на прелюдията към признаването от Москва на т.нар. републики в Луганск и в Донецк, когато оттам също беше отправен призив за помощ? Възможно ли е обръщението на властите в Приднестровието към Русия да доведе до война?
"Много се спекулираше с този сценарий на признаване и анексиране от страна на Русия. Това очевидно би поставило Молдова на мушката на Русия, но всъщност ситуацията не е такава. Въпросът не стои по този начин. Да, Приднестровието се опитва да ескалира ситуацията, защото не иска да приеме налаганите от Кишинев нови правила. Но ескалацията е умерена. Според мен Тираспол в никакъв случай не е заинтересован да бъде въвлечен във война.
Властите там се страхуват от украинския фактор. И предвид военния потенциал на Украйна и възможността Киев да се намеси и да реши сепаратисткия проблем на Молдова в случай, че Кишинев създаде условия за това, сценарият с анексирането от Русия става невъзможен. Приднестровието говори открито за мирните си интереси. Очевиден е интересът от ефективен диалог с Кишинев, за да може да бъдат решени практическите въпроси, свързани с търговията, с придвижването на хора и на стоки. За тях е важно или да се запази сегашното статукво, или то да се подобри, но не и да се влошава. Не искат да допуснат прекъсване на каналите за търговия - както с Кишинев, така и с Русия. В Приднестровието има местни елити, които от друга страна биха искали да имат повече независимост от Кишинев и от Русия. Следователно за тях няма никаква логика да се нагнетява допълнително напрежението и да се стигне до война. Рискът да загубят политически и икономически контрол над сепаратисткия регион би бил огромен."
Значи казвате, че това не е призив към Русия за война, а по-скоро призив за събуждане, за нов импулс на диалога с Кишинев?
"Да, но не само. Това, което видяхме през последните дни, беше информационна операция, свързана с инстинкта за оцеляване на върхушката в Тираспол. Те искат да хвърлят върху Кишинев вината за социално-икономическата ситуация в Приднестровието, за да не протестират жителите му срещу техния режим. Става въпрос за оцеляването на този режим. На второ място, това беше призив и към международната общност да окаже натиск, или поне да повлияе на решенията на Кишинев по темата с въвеждането на нови мерки като митническите правила, отнасящи се до Приднестровието.
На трето място, Тираспол предоставя възможност на Русия да се възползва от създалата се ситуация. Спекулациите за икономическа война, която Кишинев бил обявил на Приднестровието, може да бъдат полезни за пропагандните цели на Москва, която не дава засега да се разбере как точно ще реагира. Путин не засегна темата за Приднестровието в речта си тази седмица. Депутати от руската Дума заявяват, че ще се допитат до Кремъл и до Министерството на външните работи. Преди това имаше изявления, че е необходимо по въпроса да се действа икономически и хуманитарно - без политическа или военна намеса. Общо взето, Русия изглежда не е наясно дали да се намеси така, че ситуацията да ескалира и да се стигне до война."
Малко след началото на руската война срещу Украйна преди две години с Вас си говорихме за това може ли войната да "прелее" извън територията на Украйна в Молдова. Днес - две години по-късно какъв е отговорът?
"Има два важни момента, които трябва да имаме предвид, що се отнася до управляващите в Приднестровието. Изключително важен елемент от пъзела са събитията в Украйна. Ако на фронта там нещата вървят добре, рисковете и заплахите за "преливане" на войната в Молдова намаляват. От друга страна, трябва да имаме предвид и ситуацията в самата Молдова - предстоящите наесен президентски избори, както и парламентарните догодина. Резултатите от тях ще ни отговорят на въпроса за по-нататъшните действия на Русия. Ако проруските сили надделеят и влязат във властта в Кишинев, може да възникне напрежение с Украйна. Това ще промени и динамиката по отношение на Приднестровието и дали Москва ще може да включи този регион в агресията си срещу срещу Украйна."
Десетки разнообразни културни и научни институции се включват в Европейската нощ на музеите (галерии на открито и закрито, национални и градски музеи, научни и културни институти, архиви, къщи-музеи на големи български писатели и поети, съвременни пространства за изкуство и култура). Над 60 обекта се включват в инициативата "Нощ на..
Чаена лъжичка черен прах зарадва в края на миналата година учените. Причината е, че тя може да разкрие повече подробности за произхода на Земята. Но може да бъде и първата крачка към използването на метеоритите за добив на ценни метали и вещества. Бизнесът оказа се поне в САЩ, вече има идеи и събира капитали. Преди осем месеца на..
Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..
Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
В хода на разследването ще се установи как се е движел автомобилът на НСО, който участва в катастрофата край Аксаково. Възможно е да има..
В Министерството на образованието и науката бе изтеглен вариант 15, по който ще работят зрелостниците на матурата по български език и литература. Тя..
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева,..