"Бяхме близки, сега сме далеч". Плейлистът на войната (първа част)

Лора Търколева разказва за музиката на войната в предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дни след началото на войната на Русия в Украйна преди две години в "Изотопия" ви разказахме историята на Сергей Бабкин и Андрей Запорожец от украинската група 5’nizza. Приятели от училище, те се събираха и разделяха, но никога не прекъснаха химическата, както я наричат, връзка и въпреки соловите изяви продължиха да бъдат любимата на много хора банда. И така до днес.

Бойните действия, засегнали тежко родния им Харков на 30-40 км от руско-украинската граница, ги накараха временно да замлъкнат. Като мнозина в родината си нито Сергей, нито Андрей са си представяли, че руснаците ще ги нападнат на онзи 24 февруари. Напротив – дори се готвеха за концерт на 28-и.

Преди две години потърсихме и Сергей Бабкин, и Андрей Запорожец, но връзка с тях нямаше. Половин година по-късно те се окопитиха и направиха това, което много други музиканти в Украйна сториха. Започнаха да пеят по света, за да поддържат подкрепата към страната си и да събират пари – за армията, за пострадалите, за децата. С тази бойна мисия две миролюбиви момчета, вдъхновени от Боб Марли, пеейки основно на руски, продължават да странстват. От 23 септември 2022-ра досега 5’nizza са били на концерти с кауза в Полша, Литва, Германия, Израел, Кипър, Грузия, Чехия, САЩ, Канада, Австрия, Испания, Швейцария, Нидерландия.

Стигнаха дори до Бали в Индонезия, Пукет и Патая в Тайланд и Дубай.

На 4 и 5 декември 2022-ра 5’nizza изнесе два концерта и в София. Два, защото билетите за първия бяха разпродадени за отрицателно време. Клубът в центъра на столицата бе претъпкан. Фенове, които от години си припяваха стиховете на Сергей и Андрей, останаха с пръст в уста, но се утешиха, че поне необичайно големият интерес, провокиран от войната, работи за каузата на Бабкин и Запорожец.

Тогава зарядът на публиката се усещаше изключително силно. С цяло гърло тя пя с групата от първата песен "Солдат".

Аз съм войник.
Недоносеното дете на войната.
Войник съм.
Мамо, заличи раните ми.
Аз съм войник
на забравена от Бога страна.
Аз съм герой.
Кажете ми от чий роман…

"Солдат" е написана много преди в Украйна да замирише на война, окупация, незаконна анексия. Тежко е да си пророк вкъщи, но по-тежко – да си затвориш очите и да си запушиш ушите, когато осъзнаеш новата си роля. Андрей и Сергей понесоха тегобата си с ямайска лекота.

Навръх 24 февруари 2024-а 5’nizza отново бяха в София. После се отправиха към Амстердам. Целта е все така една и съща:

"Да се съберем да защитим великата обща кауза. Много се надявам на присъствието ви. До скорошна среща!", отправи поканата Бабкин в компанията на Запорожец.

И срещата се състоя. Този път билети имаше. Залата в "Студентски град" не се напълни. Дойдоха основно украинци, българите бяха малцинство. Каузата е неизменна – дарения за Украйна. И песните на 5’nizza са си същите – смислени и красиви текстове и зареждаща музика, в която се смесват хип-хоп, реге и фънк.

Какво тогава се промени за две години?

Каква е ролята на музиката на фронта и отвъд него? Умориха ли се творците, които събират помощи с изкуство, и всячески се мъчат да повдигнат духа на сънародниците си, пък и своя собствен? Всъщност кой се умори повече: те, на път по света, разнородните им чужди донорски публики или украинците, останали у дома?

Въпроси от плейлиста на войната.

"Много, много сме ви благодарни, че сте тук с нас. На всеки от вас лично и на всички заедно. Днес е особен ден, знаете това прекрасно. Днес е 24 февруари. Две години, откакто Русия започна война и нахлу в Украйна и започна да я унищожава – сградите, земята и хората. Този ден никой украинец няма да забрави, никога, докато е жив. Мисля, че поне четири поколения ще помнят. Не зная за внуците ми. Ще разказваме, разбира се. Но се радвам, че точно в този ден работим, а вие, в този ден, ни помагате. Всеки от вас. Всичко ще допринесе за нашата изключителна обща кауза. Затова сме ви неимоверно, изключително благодарни.

Днес ситуацията е много трудна. Тя бе трудна от първия ден, но след две години стана още по-трудна. Затова не можем да спрем. Не можем да кажем, че сме се уморили. Просто нямаме това право. Защото сме живи, истински, светли хора, изпълнени с любов, с добро. Днес всички в залата сте такива, зная го, иначе нямаше да дойдем при вас, просто сте такива. Затова казвам да започваме", са първите думи на Сергей Бабкин към публиката в София тази година.

И музиката зазвучава. На 24.02.2024 г., в 20:24 ч. Сцената – осветена в жълто и синьо. Не постоянно, но достатъчно често. На китарата на Сергей е завързан украинският флаг. Има и един в публиката, ще се развее към края на концерта, но сега сме още в началото, далеч от финала. Далеч от познатото и привидно близкото.

Да, Андрей и Сергей изпяха и песента за недоносения войник, който все така не знае от страниците на чий роман е запратен на бойното поле, но започнаха отдалеч.

Нека го направим тази вечер.
Утре нито ти, нито аз ще бъдем тук.

"Далеко" е песен за чудаците, които някога били ближни, а сега са си чужди. Песен, в която времето не може да спре, за да започне всичко отначало. В която прозорците са тъмни, а птиците отдавна не летят високо.

Не след дълго момчетата в тъмни дрехи вече са свалили черните очила. Два гласа, няколко цветни китари и от време на време – точните интервенции на втория китарист Станислав Сергеевич, облечен в ярък оранжев гащеризон като затворник от Гуантанамо. Бабкин се шегува, че Станислав е доктор за музикалните инструменти. Благодарение на грижите му и трите китари на Сергей звучат повече от добре, освен че изглеждат превъзходно. На една от тях е нарисувана зелена поляна с пътека, която води към синьото небе и жълтото слънце. Когато ти отнемат усещането за дом, нарисувай си го. Като татуираното слънце на рамото на Андрей.

Няма нищо излишно,
моментът не оставя тайни,
тече като река, докрай.

Но винаги има едно по-голямо или по-малко "но", което препречва пътя на реката.

Винаги, пеят Андрей и Сергей, не ти достигат няколко дни. Да пратиш писма до приятелите, да видиш океана по залез, да изкачиш планината без раница, да не заспиваш. Да разбереш другия.

На 24.02.2024 г. благодарностите и обръщенията към публиката са и на украински, и на руски. Не е прищявка, просто момчетата в 5’nizza от деца мислеха, пяха и сънуваха все на руски. Никой в публиката не се подразни, поне не видимо. Езикът на общността е един и е разбираем, стига наистина да се почувствате общност.

В концерта има време и място и за закачки с Принс и Боб Марли.

Защото кой друг, освен теб самия, да ти изпее, че всичко ще е наред? И кой, ако не ние самите, да направим така, че музиката да се превърне в реалност?

"Там има кутия, на нея е написано "Културен шок", има и QR код. Това е доброволческа организация от Харков. Все момчета, с които се познаваме от 25 години. Творци, музиканти, поети, артисти, архитекти. Впрочем един от двамата, които я оглавяват, днес беше с нас на сцената. Това е Станислав Сергеевич. От началото на войната организацията прави всичко възможно и за хората, и за децата, и за болниците, също и за военните. Майко мила, не можете да си представите, те правят всичко! Ремонтират коли, разнасят храна, дрехи, всичко, с пълна скорост. Не можехме да направим това с "Културен шок" и да не казваме след всеки концерт: ако имате възможност (и желание, разбира се), моля ви, кутията е там, на изхода.

Бих искал Станислав Сергеевич да занесе всичко на момчетата. Отвориха кутията и се зарадвахме на това, което видяхме. Да, бих искал да бъда честен. Затова още веднъж искам да ви благодаря за вечерта. Беше много яко, нали? Благодаря ви! Много радост и любов на всички! Нека всички мечти и планове се сбъднат и скоро настане мир на нашата земя, в Украйна!", надява се Сергей Бабкин.

"Слава на героите!", отговаря убедено публиката. Много бързо след това кутията на изхода продължава да се пълни. Още по-бързо след запълването ѝ хората се разотиват, всеки в своята посока. Така, както тихо и почти безмълвно се появиха малко преди осем за концерта. Отвън животът тече в обичайния от години ритъм за събота вечер в "Студентски град". Хората по оживената улица се сливат.

Няма украински знамена, нито шествие. Няма жълто-сини светлини като по административните сгради в центъра – Министерския съвет, Парламента, Общината. Всеки проблясва със своя светлина, която отнася навътре и надалеч.

Война си обявяват разнопосочни музикални стилове от по-близки и по-далечни заведения. Животът е река. Като руската Нева, за която бе и последната песен на 5’nizza. Покрай най-късата плавателна река в Европа няма болка, нито жажда. Край нея миражите от вчера умират с усещането за настъпващите дъждове. Колкото и да обичате светлината, дъждът бие по стъклата на прозорците, а черни вериги заграждат островите на паметта.

Нева, твоята тишина ще се разтопи в мен.

Часове преди концерта на 5’nizza украински, български и европейски знамена се развяха пред Президентството, откъдето започна многолюдно шествие по повод мрачната годишнина от началото на войната. Освен двучасовите речи, песни и скандирания – минута мълчание в памет на загиналите. Шествия в подкрепа на Украйна имаше в 400 града по света.

Сред добре познатите украински песни, огласили центъра на българската столица, е "Ой на ливадата червена калина". И преди десетилетия тя е повдигала духа на украинските бойци, но възкръсна на 27 февруари преди 2 години, когато Андрий Хливнюк от група "Бумбокс" изпя първия куплет на Софийския площад в Киев.

Кой сега може да развесели скърбящите?

С 5’nizza не беше тягостно. Вярно, нямаше плакати и лозунги, нито камери. Ако повече хора от шествието бяха дошли и на концерта, за да дарят на доброволците от "Културен шок", вероятно повече от скърбящите в Харков щяха да имат повод за усмивка.

"Общност". В смисъла на думата се корени и същината на проблема, и възможното решение.

Като общност украински музиканти подеха куплетите за червената калина след първия, изпят от Хливнюк. Най-много гледания в YouTube (и тук говорим в милиони) имаше версията на популярни изпълнители с 3-годишния тогава Леон, който, макар и малък, също знаеше песента.

Дейвид Гилмор и Ник Мейсън от Pink Floyd вплетоха изпълнението на Андрий Хливнюк в Hey, Hey, Rise Up! (в превод "Хей, хей, изправи се!").

Много световни музиканти подкрепиха украинците. Победителят в "Евровизия" през 2022-ра, украинският Kalush Orchestra, гони сенките от родината си с финладците от The Rasmus. Боно и The Edge от U2 застанаха до Украйна в киевското метро, редом с част от момчетата от поп рок групата "Антитила".

Трима от "Антитила" защитаваха страната си и на фронта. На бойното поле по свой начин остана и Боно. Наскоро в Лас Вегас той припомни на публиката си изпълнението от метростанцията в Киев и призова украинците да получат това, от което се нуждаят, защото се бият не само за своята свобода:

"За тези хора свободата не е просто дума от текст на песен. За тях е най-важната дума на света. Толкова е важна, че украинците се бият и умират за нея."

Толкова важна, колкото и за Алексей Навални, продължи Боно само ден, след като бе съобщено за смъртта на най-известния руски опозиционер.

"Очевидно е, че Путин никога, ама никога няма да произнесе името му. Затова си помислих, че тази вечер свободните хора тук, хората, които вярваме в свободата, ние трябва да кажем името му. Не само да го помним, но да го произнасяме."

Не забравят и от "Антитила". След Боно и The Edge се придвижиха две стъпки напред с Ед Шийрън.

Видеото на 2step е гледано близо 19 500 000 пъти само в YouTube. Приходите от него отиват за кампанията "Музиката спасява Украйна" на Украинската асоциация на музикалните събития. Веднъж месечно на сайта на асоциацията се обновяват данните, които тя отчита за дейността си. По последна информация парите, събрани с песни като 2step, но и чрез много други инициативи, са 465 000 щатски долара. На нуждаещи се хора са доставени 710 тона хуманитарна помощ, 44 000 души са получили подкрепа, а 20 300 са евакуирани от горещите точки на войната. Много музикални фестивали по света сътрудничат на асоциацията и събират пари за каузите ѝ. Последната, оповестена на Facebook страницата ѝ, е за Двореца на културата в Бородянка, на 50 км от Киев. След руската окупация в началото на войната Бородянка е опустошена. Стотици от жителите ѝ бяха брутално избити.

На 2 март преди две години четири руски бомби удариха жилищни сгради, но взривната вълна нанесе значителни щети и върху културния център. Държавата помогна за възстановяването му, но парите не стигат за оборудване. Десетки деца и възрастни нямат възможност да правят това, което обичат. Сега от "Музиката спасява Украйна" искат да купят инструменти и мебели, за да спасят културата.

Вокалистът на "Антитила" Тарас Тополя казва, че не просто възпява собствената си история за войната, а тази на милиони украинци с разделени семейства. Тополя участва и на концерт на Шийрън:

"Хей, Варшава! Искам да направя нещо, което не съм правил никога преди. Ще бъде много специално. Снимах видеото към тази песен в Киев. Записахме я точно преди войната да започне, а когато това стана, влязох във връзка с чудесната група "Антитила", които пристигнаха от Украйна тази вечер, за да изсвирим песента за първи път. Вдигнете шум за Тарас от "Антитила"!"

Групата има песен и за Бахмут, а Володимир Зеленски се снима в клипа към едно от по-старите им парчета, Lego, но година преди да стане президент.

Песни за децата, станали свидетели на войната, песни за спасителните тунели на метрото, за защитниците на Мариупол, за сапьорите, които разминират градове и села. Повечето украински музиканти разсъждават по своему за смисъла на нацията. Различните публики се идентифицират с различни артистични интерпретации.

9 септември миналата година. В България за пореден път се разиграва старият спор за комунистите и антикомунистите, а от другата страна на Черно море, във ветровития пристанищен грузински град Батуми се свечерява, когато в лъснатия за туристи център десетина русоляви мълчаливци са многомилионна Украйна.

Завити със знамена в жълто и синьо, с плакати, но напълно безмълвни. Пуснали са си песента "Нация" на PROBASS ∆ HARDI, украинска група, която смесва фолклора с електронния звук, хип-хопа, а понякога и рока. В композицията групата вплита мотиви от Карпатите.

Където и да се разходите в големите грузински градове, ще видите графити в подкрепа на Украйна, както и нецензурни реплики към Путин.

Няма и как да е иначе след войната в Южна Осетия през 2008-а. В страната ще срещнете и много руснаци, за които няма как да знаете дали бягат от режима на Кремъл или просто харчат парите си в бившата съветска република.

В Батуми има даже музей на грузинеца Сталин, но и акции в подкрепа на украинците, където ще чуете простичкото: "Добър вечер, аз съм от Украйна!", както казват от PROBASS ∆ HARDI.

Ето и тяхното разбиране за нация:

"Подобно на пчелите, които защитават кошера си, се борим срещу мечката, дошла в дома ни за нашия мед. Колкото и упорито да се опитваха враговете ни да ни унищожат или сломят, успяха само да разгневят и обединят нацията. Искаме да подкрепим всички, които се борят за Украйна, всички доброволци, всеки фронт, вие сте изключителни хора, гордеем се, че сме част от такава нация. Нацията е защита!"

Песента "Нация" е изпълнена първо пред студенти. От групата я свирят и на военните в Харков на 5’nizza. Там през април миналата година PROBASS ∆ HARDI подписва меморандум за сътрудничество с армията.

Според Вадим Гладков, командир на Трета бригада на Националната гвардия, подкрепата за групата ще повиши духа на войниците, а подчинената му Спартанска щурмова бригада ще стане популярна на национално и международно ниво. Фронтменът Артьом Ткаченко прие знаме, нарисувано от военните, за да го продаде на търг, заедно с някои бойни трофеи.

"Подписването на меморандума ще улесни набирането на средства и закупуването на всичко, от което се нуждаят войниците", смята Артьом и обещава да организира концерти и аукциони в Украйна и чужбина. По думите му търговете са много ефективни, защото не всеки може да присъства на концерт, но всеки може да участва в търг, стига да иска.

Един от последните призиви на PROBASS ∆ HARDI е от края на януари. Отправиха го с друга украинска изпълнителка – Альона, която ще представи Украйна на тазгодишната "Евровизия". Събират пари за линейка. "Приканваме всички да се включат в кампанията, парите са много, но животът, който линейката ще спаси, е абсолютно безценен", зове Артьом.

Видеото "Ще дам всичко" е заснето в сервиз, където се подготвят различни автомобили за фронта. С него PROBASS ∆ HARDI и Альона участват в събирането на 3 200 000 украински гривни или 150 400 лв.

Организацията, подкрепена от музикантите, вече е купила 133 линейки, но са нужни още. Изчисленията са, че трябват стотици нови медицински коли с дефибрилатори, монитори за сърдечна дейност, кислородни бутилки и вентилатори.

През декември PROBASS ∆ HARDI, музикалният ТВ канал М1 и организацията "Украйна в броня" обявиха и акция за купуването на 100 дрона камикадзета. Тази цел бе малко по-скромна – 3 000 000 гривни или 141 000 лв. за безпилотни самолети, доказали се за украинците като ефективна бойна техника в модерната война.

Разбира се, светът на музиката няма да забрави и украинското възхищение от турските дронове "Байрактар", които се сдобиха със собствена хвалебствена песен.

Изпълнението завършва с думите за уродливия Кремъл, който пропагандира, а народът му поглъща пропагандата, но сега техният цар е научил нова дума: "Байрактар".

Музиката на война и от двете страни има пропаганден характер. Когато си на фронта, често и в изкуството се търси безотказна победа. Кой ще възпее войниците си по-умело, кой ще ги вдъхнови повече, кой ще осмее по-интелигентно врага, кой ще събере повече пари за помощи, кой ще влее кураж у хората в бомбоубежищата, кой ще утеши останалите, потърсили спасение зад граница? И не на последно място – кой ще долови баланса между драматичното и комичното, защото в проточилата се война без изглед за край хората трябва не само да изплачат мъките си, но и да се посмеят.

Плейлистът на войната звучи различно дори само при украинците.

Някои като PROBASS ∆ HARDI втвърдяват тона рязко, обръщат се към корените и могат да интерпретират дори мечтаното достигане на местния фолклор до Космоса. Други като 5’nizza държат на символите в текстовете и не пренаписват руските си песни на украински. Но всички не се спират – пеят, свирят, обикалят континенти, записват послания, търсят подкрепа от световни звезди, участват в благотворителни кампании и се опитват да допринесат за страната си. Всички знаят: войната гълта животи и пари. А най-добре го знаят войниците.

Понякога украинската армия показва завидно чувство за хумор. Например пее как нарамили оръжия на гръб, войниците трябва да прокарват дълбоки окопи, ако искат да победят. "Ако не стреляте, копайте", казват генералите на лирическите герои Гриша и Вова, а сам ген. Валерий Залужни, когото Зеленски наскоро отстрани като главнокомандващ Въоръжените сили, носи по две лопати в ръка за момчетата.

Различна е песента на войниците под земята в металургичния завод “Азовстал” при руската обсада на Мариупол.

На полуразрушен балкон в останките на нищото, някак в облаците, руски войник, въоръжен с китара, си мисли за Лисичанск и Свитлодарск и предупреждава с песен: "Само не казвайте на мама, че отивам в Бахмут". А след като шегаджиите са прокопали окопи, два млади украински момичета под пагон зареждат автоматите си и пеят нова версия на популярната италианска партизанска песен от Втората световна война Bella, ciao. Сбогуват ли се или тепърва ще посрещнат някого с песен на уста?