Спасяването на българските евреи

48 000 живота са съхранени, а в Библията е казано "да спасиш една душа е да спасиш цяла вселена". Потомците на тези "български поданици с израилтянско изповедание" живеят предимно в България и Израел.

Архитект Ицхак Липоветски е известен като председател на организацията за израело-българска дружба и като инициатор на създаването на паметниците близнаци, увековечаващи спасението на българските евреи. Единият е край българския парламент, а другият - на крайбрежната алея в Яфо. Той е създател на Дружеството на архитектите в Израел и на галерията на израелските архитекти, която се намираше до сега в "българската столица" на Израел- Яфо. Тази знакова галерия сменя адреса си.

"Израснах в "българска къща" в Яфо. Когато бях малък много от преселници от България живеехме заедно. Тогава, дори фирмите на магазините на главната улица бяха на български , както и субтитрите на филмите в двата представителни киносалона на Яфо. Според традициите, пренесени от Родината, общността подкрепяше всички талантливи деца да се реализират според способностите си. Станах архитект.

През 1999 - 2000 година създадох Дружеството на архитектите и най-голямата библиотека по архитектура, която представляваше интерес не само за студенти и преподаватели по архитектура, но и за занимаващи се с екология и всички зелени движения. Имахме идея да създадем и галерия. Нали сме архитекти, превърнахме в перла запуснат склад на пристанището в Яфо: с ръждясала железна щора-рулетка, без електричество, вода и канализация, с под от пръст. Четири пъти на годината откривахме изложби по различни теми, свързани с ролята на архитектурата за създаване на културна среда. Провеждахме и много конференции и симпозиуми. Интересуваше ни архитектурата като концепция. Разбира се, мъчно ми е , че се разделяме с тази красива сграда, каза за БНР Ицхак Липоветски.

Орна Анджел сегашната председателка на дружеството на архитектите в Израел, вече е избрала нова, по-голяма сграда, макар и не край морета в Яфо и организира тържеството за сбогуване със старата галерия.

"Местим Домът на архитектите в сграда, която е била рибен пазар, затова в центъра й има малък амфитеатър, на който някога се е излагала стоката, а при нас ще бъде зала за конференции, която може да е и летен театър. Избрали сме мястото така, че да има достатъчно места за паркиране, което е важно за членовете ни, които не са от Тел Авив. Е, не е като прекрасната старинна сграда на Съюза на архитектите в България... 

Малко преди погрома от 7 октомври се завърнах от конгрес за екологично строителство в София. Майка ми е родена в Плевен. Толкова ми е разказвала , как българите не са позволили да ги унищожат през Втората световна война. Казваше, че е "оставила сърцето си в България", изселвайки се в Израел. Като малка, ми беше тъжно, че майка ми е останала „без сърце“. Успокоявах се само, че най-добрата й приятелка от детските години, беше началник на кардиологическото отделение на голяма софийска болница. При всяко писмо, което й изпращахме, я молих да се грижи добре за сърцето на моята майка. Двете приятелки много се смееха на логиката на едно малко момиченце, родено в Израел и непознаващо българските езикови идиоми. Освен това, мама се казваше Роза. Бях убедена, че името й е синоним на България - страната на розите, сподели Орна Анджел. И още:

"Майка ми ми казваше, ако харесваш архитектурата и атмосферата на Париж, значи София ще ти хареса. Тя беше учила във френски колеж, ръководен от монахини. Познаваше прекрасно християнството. Знаеше много детски песнички на български. Беше детска учителка в Ерусалим и всичките й ученици, все едно от кой континент идваха родителите им, знаят и до ден днешен да пеят на български. Така, че не само детският радиохор разнася славата на българската детска песен по света.

Когато започнах да уча архитектура, в академията за изобразително изкуство "Бецалел", създадена от един от основателите и на софийската художествена академия - Борис Шац, не знаех, че ще живея на място, свързано с него. Когато в началото на миналия век Шац решава да открие и факултет по бижутерство, довежда от Йемен шестима ювелири. Обаче те се занимавали едновременно и със селско стопанство. Борис Шац им строи шест къщи. Аз живея в селището, основано от тях. Домовете им са образец за зелена екологична архитектура. В шест часа сутринта, от покрива се появява слънчев лъч, който огрява работната маса на бижутера. Осветява го до времето, когато трябва да отидат да работят на полето, разаказа още Анджел.

"Била съм на различни ръководни длъжности в Министерството на строителството и на големи общини. Мое дело е реконструирането на телавивското пристанище. Бяха полуразрушени складове, а сега е любимо място за отдих на хора от цялата страна. Един ден ми казаха, че за няколко минути ще се отбие тогавашния кмет на София, а по-късно министър - председател на България. Започнах да му пея песничките, които майка ми ме е учила. Той остана дълго, променяйки цялата си програма за този ден от посещението. Твърдеше, че там, където звучи българска песен, не може да е лошо. Посрещали сме на това място и Христо Стоичков, който за мнозина е лицето на България. Тогава се бяха събрали и феновете на легендарния някога български  футболен клуб -  "Макаби".

По темата в звувия файл.