Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не очакваме руското производство и износ на петрол да намалеят значително, каза анализаторът

Алан Гелдър: Глобалното търсене на петрол продължава да удря рекорди

Той прогнозира увеличаване на цените на петрола от настоящите нива до около 90 долара за барел в периода от юни до август

| Интервю
Снимка: архив

Цените на петрола се задържаха под 83 долара за барел от сорта Брент, въпреки че в неделя Организацията на страните износителки на петрол и техните партньори, начело с Русия, решиха да удължат до юни въведените миналия ноември доброволни съкращения на добива и износа си с 2,2 милиона барела дневно.

Така поне до средата на годината общите доброволни съкращения на ОПЕК+ от края на 2022 година остават на ниво от близо 5,9 милиона барела дневно или 5,7% от глобалното търсене на суровината.

Движението на цените на "черното злато" обикновено е един от най-точните индикатори за оценката на бизнеса за геополитическата ситуация.

В Европа се надяваме да избегнем рецесията, но със сигурност ще минем през стагнация. В Съединените щати ситуацията е далеч по-добра, но също няма място за розови очила - по различни причини. За Китай - втората по големина икономика в света - заглавие на CNN от края на декември 2023 г. казва: "Мизерна година, 2024-та може да е още по-лоша".

Какво означава това на езика на петролните производители? Интервю с Алан Гелдър, анализатор в Wood Mackenzie - една от водещите консултантски компании за енергийните пазари.  

"Глобалното търсене на петрол продължава да удря рекорди. През 2023 година имаше по-голямо търсене спрямо предпандемичната 2019-а. Ръстът е почти с 2 милиона барела дневно. През късната пролет и началото на лятото ще има още по-голямо търсене, което ще накара картела ОПЕК и неговите партньори да увеличат производството".

И следва логичният въпрос - как така икономиката буксува, пък има по-голямо търсене на петрол? Отговорът се крие във възстановяването след шока от пандемията и високите енергийни цени преди и в началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Също така през пролетта и лятото се засилва търсенето в Китай. "Глобалната икономика се справя добре, но ще върви към равновесие", посочва Гелдър, според когото силният икономически ръст ще остане мираж още години напред

"Ще видим увеличаване на цените на петрола от настоящите нива до около 90 долара за барел в периода от юни до август. Тогава ОПЕК ще увеличи добивите, за да отговори на по-големите потребности на пазара".

Юни е ключов месец, а финансовите анализатори вече разчетоха сигналите и от Федералния резерв в Съединените щати, и от Европейската централна банка за потенциално леко разхлабване на паричната политика или казано по друг начин - минимална лихвена стъпка надолу. От Франкфурт дойде обещанието, че "икономиката няма да бъде пожертвана" в името на ценовата стабилност, но крехкият баланс между растеж и поносима инфлация може най-лесно да бъде нарушен от енергийния пазар

"Много фактори влияят на пазара и на ценообразуването. На първо място е балансът на търсенето и предлагането. Търсенето зависи най-много от икономическото състояние. В Съединените щати например се наблюдава активен ръст на икономиката. В Европа има риск от икономическа стагнация, който трябва да се отчита. Внимателно следим и ситуацията в развиващите се страни, като Китай и Индия, които в днешно време са основни потребители на енергийни ресурси. 

Безспорно на пазарите влияе и случващото се в Близкия изток - напрежението там. А също и ситуацията в Червено море, която променя транспортно-логистичните вериги и съответно таксите за товарите и наличността на достатъчно танкери"констатира руският вицепремиер Александър Новак след решението на ОПЕК+. Дяволът е в детайлите - "доброволното" решение за съкращаване на добива или износа не се договаря във формата ОПЕК+, а се взема на ниво всяка отделна държава - т.е. всеки голям петролен играч преценява състоянието на пазарите, в които оперира, и решава дали може да стегне още малко колана при доставките на "черно злато", за да увеличи цената му, с което да спечели повече пари за по-малко суровина


"Ако направим оценка на базата производствени възможности/добив, ще видим, че тези, които най-сериозно ограничават добива си, са Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства. При Русия ограничаването е по-малко, но ако погледнем какво е произвела и продала тя през последните месеци и даже две години назад, ще видим, че ситуацията се е променяла често.

Очакваме износът на руски петрол да продължи. Ще има краткосрочни проблеми заради ударите на украинските дронове по руски рафинерии. Има и санкции, които Съединените щати налагат върху корабните компании заради това, че не се съобразяват с ценовия таван. Въпреки всичко не очакваме руското производство и износ да намалеят значително.

Ако говорим за суров петрол от Русия, най-големите потребители са Индия и Турция. При дизела, голямо количество руска суровина отива в Бразилия, изобщо в Латинска Америка. Голямо потребление има и в Северна Африка", коментира Алан Гелдър.

На Русия са наложени множество санкции заради агресията й срещу Украйна - защото продажбата на енергийни суровини е ключов приход за руския бюджет. Договорен между страните, партньори на Киев, бе и ценови таван за руския петрол, но за Глобалния Юг това няма значение: 

"Днес ситуацията на пазарите е стабилна, но ние сме готови да вземем допълнителни решения, ако възникне необходимост от намеса. Министрите декларираха, че ще продължат да изпълняват договорените през ноември миналата година квоти и доброволни ограничения за първото тримесечие на тази година.

Общото съкращение към момента представлява 1,7 милиона барела дневно, съгласно договорените квоти. Русия съкращава своя износ с допълнителни 500 000 барела. И така на пазарите ще бъдат доставяни с 2,2 милиона барела дневно по-малко", посочи Новак.

Не само войната на Русия срещу Украйна променя правилата на играта на петролния пазар. Конфликтът в ивицата Газа и нападенията на хутите в Червено море - ключов маршрут за доставки на енергийни и други суровини - доведоха до поскъпване на транспортните услуги заради заобикалянето на опасността, следователно по-дълго време за доставки. В бизнеса обаче всичко има първоначален ефект, който след това се преодолява. Как изглежда ситуацията с доставките на петрол през геополитическата призма сега? 

"Изследваме последиците за пазара от войната на Русия срещу Украйна и от кризата в Червено море - най-вече на атаките на хутите по товарни кораби. Нито една от двете войни няма изгледи да приключи скоро. По-вероятно е да има по-бърз край на кризата в Червено море, защото тя е пряко обвързана с войната и хуманитарната криза в ивицата Газа.

Всичко това води до увеличаване на транспортните разходи за петролните компании, защото се налага танкерите да пътуват доста по-дълго. Заради войната в Украйна например виждаме поскъпване на дизела в Европа. Старият континент беше прекомерно зависим от руски енергийни ресурси. Сега се снабдява предимно от Съединените щати и Близкия изток, но проблемите с доставките заради кризата в Червено море оскъпяват дизеловото и самолетното гориво много повече от какъвто и да било друг пазарен фактор".

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Симов

Ал. Симов: Експертно управление - за да може политическата система да продължи напред

" Може би се налага да минем през експертно, надпартийно управление, което да реши конкретни икономически задачи. Това е единственият начин политическата система да продължи напред . Иначе сме обречени на Делян Пеевски, сглобки, ГЕРБ, Бойко Борисов и градска десница до откат. В България вече няма лесни решения ". Това коментира пред БНР..

публикувано на 27.04.24 в 14:45
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43