Леонид Парфьонов: Освобождението е дар, а не инвестиция

Интервю на Ангел Григоров с Леонид Парфьонов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Няколко дни след като България отбеляза националния си празник, у нас пристигна една от легендите на руската постсъветска телевизионна журналистика - Леонид Парфьонов.

За разлика от някои свои сънародници, които използват датата 3 март, за да напомнят на българите на кого дължат свободата си и как точно трябва да изразяват благодарността си, Парфьонов смята, че цветята пред паметника на Цар Освободител в София са напълно достатъчни.

Леонид Парфьонов е свързан с България още от младежките си години. Научава български от състудентите си българи, с които живее в общежитие в Ленинград. Идва за първи път в нашата страна през 1980 година. Именно тук се научава да се наслаждава на живота. Обича да разказва вицове за българо-съветската дружба, които демонстрират ироничното отношение на българите към насажданата по онова време официална идеология.

Леонид Парфьонов е телевизионен водещ, автор на документални филми и писател. Многократен носител е на руската национална награда за върхови постижения в телевизионното изкуство (ТЕФИ).

През 90-те години на миналия век започва да води по НТВ авторската си програма "Намедни", което в превод на български означава "неотдавна", "наскоро" или "близкото минало". Впоследствие се появява проектът "Намедни. Нашата ера" - поредица от книги, които са своеобразен летопис на времето, в което живеем.

Леонид Парфьонов напусна Русия на 25 февруари 2022 година - ден след началото на руското нахлуване в Украйна. От тогава обикаля Европа и се среща със своите почитатели, мнозина от които също са си тръгнали от Русия заради войната.

"Представям последните два тома на моята книга "Неотдавна", които излязоха тази и миналата година. Това, разбира се, е само повод. Срещам се с руснаците, които живеят във всички големи градове на Европа. Вече пропътувах веднъж разстоянието от Тбилиси до Лисабон и от Хелзинки до Анталия. Моята аудитория не може да си поръча книгите в Русия заради санкциите и затова ги носим на местата, където се срещаме. Това е разговор с хората, които бяха принудени да напуснат Русия, но продължават да се интересуват от събитията там", обясни Парфьонов пред БНР.

За първи път той идва в София през 1980 г. и казва, че оттогава си е създал навици:

"Пристигам в София и си представям как ще отида на площад "Славейков", ще се разходя по "Граф Игнатиев", ще се прибера по "Раковски" и т.н.".

Журналистът сподели, че вицовете за българо-съветската дружба ги е слушал в България:

"Те винаги са ми звучали много оптимистично. Защото разбирах, че хората се отнасят иронично към държавната пропаганда и постоянно разказват вицове за това агресивно насаждане на българо-съветската дружба. Например, руснакът и българинът намират на пътя златно кюлче. Българинът предлага да си го разделят поравно, а руснакът отговаря "не поравно, а по братски".

Винаги съм възприемал България като чужбина, подчерта още Леонид Парфьонов в интервю за предаването "Събота 150". По думите му един от най-важните уроци, който е научил още през 80-те години, е бил, че дори българите живеят много по-човешки в сравнение с хората в тогавашния Съветски съюз.

"Въпреки че като цяло в България стандартът на живот беше приблизително същия, начинът на живот беше по-различен. Хората се наслаждават на живота, искат да им е интересно и се стремят към по-високо качество на живот", коментира той. И продължи:

"В Съветския съюз не беше така. Съветският човек беше много намръщен. Ходи по улицата и никога не се усмихва. В България можеше да видиш весели хора, които пият кафе на улицата. Това винаги е създавало усещането за някаква свобода, отпускане и удоволствие от живота, с което е пропит въздухът. Разбира се, това се обяснява донякъде с факта, че България е южна страна. В същото време и поради това, че хората бяха в по-малка степен подвластни на идеологията, имаха някакво частно жизнено пространство, държавата и властта не си пъхаха носа навсякъде и не контролираха изцяло живота на хората".

Освобождението е дар, а не инвестиция, категоричен е Леонид Парфьонов и обясни тезата си:

"Освобождава се в името на свободата, а не за да се превърне тя в подчинение. Вариантът "освободихме ви и затова занапред ще ви контролираме" звучи странно. Ако е така, не трябваше да ни освобождавате! По време и на двете световни войни България е била на страната на противниците на Русия и на Съветския съюз. Е, и? Защо от това се правят някакви изводи и защо България трябва да бъде благодарна на г-н Соловьов? Пред паметника на Цар Освободител още стоят венците от Трети март. Така трябва да бъде и това е достатъчно".

По думите му повечето хора, родени в България или в Съветския съюз, са възприемали социализма като даденост:

"Просто това е твоята съдба, защото си се родил на тази територия. И вече не си задаваш въпроса защо нашите страни толкова се различават от останалата част от света. Струва ти се, че винаги е било така и че ще продължи вечно. Никой от нас не е вярвал, че социализмът ще приключи в рамките на нашия живот. Даже при Черненко през 1984 г., който едва ходеше и за когото казваха, че без да идва в съзнание е пристъпил към изпълнение на задълженията си на генерален секретар на ЦК на КПСС социализмът изглеждаше достатъчно здрава конструкция".

А за сегашната ситуация Леонид Парфьонов изказа мнение, че това е война не само срещу Украйна, но и срещу самата Русия - срещу нейното настояще и бъдеще. Даже срещу нейното минало и срещу постиженията, за които беше заплатена много висока цена през последните трийсет години на новия руски капитализъм, добави той и сподели, че до последно не е вярвал, че това ще се случи.

"Все пак предполагах, че те са по-прагматични хора, знаят какво правят, заплашват, но няма да започнат пряка агресия. В професионално отношение ми стана ясно, че ще е необходима страшна пропаганда, която да убеди хората, че войната е мир, че танковете, които се движат към Харков са нещо добро и т.н.".

Трябва да вдигаш залозите в тази страшна игра и в този смисъл да обясняваш необходимостта от оставането си на власт, коментира журналистът. Според него сегашните избори, дори в сравнение с предишните, изглеждат като пълна пародия. Хората просто не познават останалите кандидати, отбеляза той. Освен всичко друго, напомни Парфьонов, започнаха своите така наречени кандидат-президентски кампании, като обявиха, че няма да критикуват Путин.

Запитан кому беше нужна смъртта на Алексей Навални, Леонид Парфьонов отговори:

"За мен това е политическо убийство. 27 пъти в карцер и затвор отвъд Полярния кръг - това е мъчение. Това е изпитание за здравето на всеки човек. Първоначално присъдата на Навални беше условна и в последния момент стана ефективна. Първо го вкараха в затвора за три и половина години. През 2022 г. го осъдиха на 9 години, а през 2023-та - на 19., което, разбра се, показа намерението на властите никога да не го освободят. Започна своеобразно състезание кой кого ще надживее: дали 47-годишният Навални ще надживее 71-годишния Путин или все пак 71-годишният Путин ще надживее 47-годишния Навални".

"Не съм чувал по-русофобски изказвания от "Няма Русия без Путин" и "След Путин ще бъде Путин". Горката страна! 140 милиона души и само един национален гений. Това е голямо подценяване на таланта на руския народ. Нищо по-страшно не може да се измисли. За мен като руснак това е много обидно", коментира още журналистът.

Цялото интервю на Ангел Григоров с Леонид Парфьонов в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

Споделете

"Война не е само срещу Украйна, но и срещу самата Русия - срещу нейното настояще и бъдеще"

Леонид Парфьонов: Освобождението е дар, а не инвестиция

Цветята пред паметника на Цар Освободител в София са напълно достатъчни, смята журналистът

БНР подкасти:

НЗОК ще заплаща лечение на мъж с рядко генетично заболяване

Няма превишения на нормите за въздуха край ТЕЦ "Бобов дол" след пожара

Реформите в българското образование включват промяна в учебните програми

Променя се организацията на движение заради концерта на Guns N' Roses на Националния стадион

Какво се случва с терена между Философския и Стопанския факултет на СУ, за който студенти се бориха да не бъде продаден?

Френският външен министър Жан-Ноел Баро пристигна на посещение в Киев

Огнян Минчев: Борисов не е много щастлив от развитието на политическата ситуация

Бум на черни трюфели в Родопите

Общинската болница в Тутракан разширява дейността си

Асен Василев: Върви натиск кметове и общинари на ПП да сменят боята

Предавания

За БНР

Програми

Радио България