Путин може наистина да разпореди нахлуване в този сектор, но украинците са подготвени да го посрещнат, твърди професор Майкъл Кларк - преподавател по военно дело в лондонския King's College и бивш директор на Кралския институт на обединените служби (RUSI).
Превръщат ли се атаките през границата в нещо повече от диверсия?
"По същество, това са диверсии, но по-сериозни по мащаби от тези, които се случиха миналия май (при Шебекино в Белгородска област). Миналогодишните атаки бяха по-скоро символични. През последните дни, особено в Белгородска област, набезите са по-упорити, с повече сили, с повече планиране. Към двете групировки, които действаха миналата година - Руския доброволчески корпус и Легиона "Свобода на Русия", се прибави трета - Сибирският батальон. Те доказаха колко слаба е руската отбрана, когато разчита само на "Росгвардия" и вътрешната служба ФСБ. В разрез с очакванията, тези набези се проточиха повече от миналогодишните и очевидно притесниха повече Кремъл."
Могат ли Белгород и Курск да се превърнат за постоянно във военни зони, както допусна говорител на украинското разузнаване? Могат ли атаките да отслабят натиска върху украинската армия край Авдеевка?
"Това, което се случва на подстъпите към Белгород и Курск, едва ли ще отклони много руски войски от фронта в Донбас и Запорожието. Други подразделения и вътрешни войски ще се справят с тази задача. Но политическият ефект е наистина сериозен. Набезите създадоха усещане за несигурност в граничните райони, и то в седмицата на президентските избори. Затова Путин изисква от командването на войските си да създаде т.нар. санитарна зона, за да изтласка украинските ракетни системи по-далеч от границата. Курск и Белгород едва ли ще се превърнат във военни зони, но ще бъдат подложени редовно на въздушни удари и наземни нахлувания, освен ако руските войски не съумеят да създадат въпросната санитарна зона дълбоко навътре в Украйна."
Има ли Кремъл достатъчно ресурси, за да създаде такава зона? През 2022 руснаците се опитаха с нападение на широк фронт от Киев през Чернигов и Суми, Харков и Донбас до Херсон - и се провалиха.
"Добър въпрос, защото (не за пръв път) президентът Путин иска от войските си нещо, за което те не са подготвени. За създаването на санитарната зона руската армия ще трябва да упражни значителен натиск по цялото протежение на фронта. Украинците обаче със сигурност приемат сериозно тази възможност и се подготвят за отпор. Фактът, че се подготвят, говори, че разполагат с разузнавателна информация за такива намерения на руснаците.
Путин обаче нарежда на войските си доста неща, които се оказват невъзможни. (През есента на 2022 година) той на два пъти отказа на командирите си да изведат войските от Херсон и ги остави дълго време в опасно положение западно от Днепър. Често се меси в тактическите решения, така че и сега може да нареди създаване на "сигурна" зона в Украйна. За руската армия обаче това ще бъде много трудно изпълнимо."
Не е ли твърде рисковано от украинска страна, в момент, когато, по думите на началника на Пентагона Лойд Остин, тя се бори за оцеляването си, да провокира такова нашествие срещу Суми и Харков?
"Не мисля, че руснаците са способни на масиран щурм на самия Харков. Могат това, което вършат в момента - да упражняват натиск по целия фронт и да спечелят известни успехи на висока цена, както стана при Авдеевка. Да не забравяме обаче - те хвърлиха повече от 20-хилядна войска срещу Купянск на север и не постигнаха нещо забележимо, нито успяха да навлязат по-дълбоко в Харковска област. Аз не бих се притеснявал толкова, че ще провокирам руските сили, защото те вече правят всичко, на което са способни, за да завладеят Донбас, поставят украинците под силен натиск, но успехите им са маргинални.
Боеприпасите и доставките привършват - това е голям проблем за украинците. Но руснаците в този момент просто не са в състояние да предприемат мащабно настъпление. Руска стратегическа офанзива ще е възможна едва през пролетта на 2025 година. Дотогава руснаците ще могат да предприемат още локални офанзиви, но няма да стигнат много далеч, освен ако боеприпасите на украинците съвсем се изчерпат."
Дроновете срещу петролните рафинерии (и въздушните бази) в Русия - форма на сплашване ли са, за да се въздържат руснаците от атаки по украинската енергийна система; форма на диверсия за отклоняване на повече зенитни системи далеч от фронта; или възможност истински да се навреди на руската икономика?
"Не мисля, че тези атаки ще имат възпиращ ефект. И със сигурност няма да унищожат руската икономика, но ефект ще имат, защото редица рафинерии бяха засегнати. Русия ще продължи да добива огромни количества природен газ и петрол, но преработката на петрола изисква значителен технологически капацитет, а отстраняването на повредите по рафинериите изисква доста време.
Вредата, нанесена от украинските дронове, може да е маргинална, но замисълът е масата руснаци да усетят на гърба си, че войната си има цена. Първите две военни години не се отразиха съществено на руския потребител, защото държавата разполагаше с огромно количество валута. Сега обаче тя трябва да започне да харчи истински за армията, за сметка на социалните програми. За първи път - едва на третата година от войната - обикновените руснаци започват да плащат за нея. Целта е да осъзнаят, че ще плащат все по-скъпо. Дали ще го осъзнаят навреме не е ясно."
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили наложи вето върху спорния Закон за чуждестранното влияние, който беше приет на фона на масови протести. Ветото обаче има по-скоро символичен характер предвид съотношението на силите в парламента. В телевизионно изявление Саломе Зурабишвили обясни, че е наложила вето на закон, който противоречи на..
Кораб, плаващ под флага на Танзания, потъна край румънския бряг на Черно море; осем души са спасени, трима са изчезнали. Корабът е потънал тази сутрин в Черно море на 26 морски мили село Сфънту Георге, окръг Тулча, съобщи Румънската служба за корабоплаване, цитирана от Аджерпрес. На борда на плавателния съд е имало 11 души. В спасителната..
Политици от различни партии в Германия реагираха с остри критики на блокадата на летището в Мюнхен от екоактивисти днес. Рано сутринта група протестиращи проникнаха на летището и създадоха проблеми на трафика. 60 полета от и до летище Мюнхен бяха отменени или се забавиха днес заради протестната акция на екоактивисти от движението "Последното..
Израелската армия ликвидира при въздушен удар един от командирите на "Ислямски джихад" в източната част на град Рафах, съобщи военната пресслужба. 28 палестинци, сред които жени и деца, са били убити при друг въздушен удар по градчето Бейт Лахия в северната част на Газа. От Тел Авив заплашиха с още по-твърди действия спрямо "Хамас", след като бяха..
От словашкото правителство дадоха положителна прогноза за възстановяването на премиера Роберт Фицо, който беше прострелян на 15 май и вчера отново беше опериран в болницата в Банска Бистрица. Простреляха словашкия премиер Роберт Фицо Същевременно беше подчертано, че състоянието на Фицо остава сериозно. Роберт Фицо отново е опериран,..
Регионалният исторически музей в Смолян отбелязва 20 години, откакто смолянският алпинист Христо Христов изкачва Еверест, преди да намери смъртта си под върха. Освен прожекция на филм за експедицията, са организирани изложба с рисунки и скулптури - дело на Христо Христов, както и рецитал в негова памет: "Минаха толкова години, а мъката на..
Германският канцлер Олаф Шолц посети днес наводнените райони в провинцията Саарланд на границата с Франция. Проливни дъждове причиниха рекордни наводнения там в последните два дни. Дъждове и мощни бури в Южна Германия Шолц посети град Клайнблитерсдорф заедно с министър-председателя на Саарланд Анке Релингер, за да се запознае със..
В хода на разследването ще се установи как се е движел автомобилът на НСО, който участва в катастрофата край Аксаково. Възможно е да има..
В Министерството на образованието и науката бе изтеглен вариант 15, по който ще работят зрелостниците на матурата по български език и литература. Тя..
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева,..