Повече от половината европейци не одобряват миграционната политика на съюза

Повече от половината европейци не одобряват миграционната политика на съюза, сочи проучване на Евронюз, направено в 18 държави-членки два месеца преди изборите за Европейския парламент. 51% от 26-те хиляди анкетирани оценяват като недостатъчни мерките на Брюксел да овладее нелегалната миграция и искат по-строг граничен контрол. Едва 16 на сто смятат, че миграционната политика на общността е добра. Франция, Австрия и Унгария са най-критично настроените нации, докато най-благосклонни към работата на евроинституциите са Дания, Румъния и Финландия.

Резултатите излизат само месец след като ЕС отчете милион и 140 хиляди молби за убежище за 2023 година, подчерта Андрю Гедес от Центъра по миграционни политики към Европейския универститет.

"През 2015-а регистрирахме много високи нива на обществено недоволство, които спаднаха значително по време на ковид пандемията, но сега отново са във възход. Тези нагласи са много важни. Очевидно някои проблеми се обуславят от обективни фактори, но субективните усещания са тези, които подклаждат тревогите на хората."

Снимката е илюстративна, архив.

86% от поляците и 83% от българите искат по-строг граничен контрол за справяне с нелегалната миграция. За сравнение 28 на сто от европейците смятат, че общността трябва да направи свой приоритет приемането на мигранти в името на хуманистичните ценности. Две от държавите на първа линия в миграционния поток - Испания и Италия са най-добронамерени в това отношение с около 40%. Притесненията от миграционния наплив се подклаждат от крайно десните партии в много държави от съюза, подчертава Андрю Гедес.

"Много значим фактор е присъствието на радикални крайнодесни политически партии като Вилдерс в Нидерландия, "Алтернатива за Германия" и "Чега" в Португалия. Тези партии политизират проблема с миграцията и нагнетяват обществените притеснения."

По-негативните нагласи към миграцията вероятно ще са и сред основните мотиви на гласоподавателите в изборите за Европарламент през юни. Според 59% от анкетираните общността трябва да направи свой приоритет борбата с нелегалната миграция. Така темата се нарежда на четвърто място след повишените цени, социалното неравенство и икономическия растеж, като измества ключови въпроси като климатичните промени, общата отбрана и помощта за Украйна. Виждаме, че миграцията става все по-важен въпрос сред европейския електорат, изтъква Гедес.

"В крайна сметка хората искат система, която да върши работа. Да видят, че има такава система, тя функционира и държавите членки постигат съгласие. Но всъщност сме свидетели на разногласия за миграционната политика и продължителни спорове относно миграцията."

Протести в Берлин срещу обсъжданите планове на Алтернатива за Германия за репатриране на мигранти

Германия е страната-членка, приела най-много бежанци и направила най-остър завой в миграционната си политика. Близо 300 хиляди са молбите за убежище в Германия през 2023, а общо страната е приела над три милиона бежанци, предимно от Сирия, Турция и Афганистан. Безпрецедентния миграционен натиск обаче изпитва до краен предел възможностите на местните власти.

"Непрекъснато се опитваме да привлечем вниманието на регионалните власти към проблемите ни и търсим помощ вече две години. Споразумяхме се с местните власти да не ни пращат повече бежанци, защото наистина не можем да поемем повече хора."

Затвореното летище Тегел край Берлин е превърнато в бежански център и към момента там живеят седем хиляди души, което въпреки усилията за разширяване е свръх капацитета му.

"Има по шестнайсет души в една стая. Пълен хаос. Честно казано бях много неприятно изненадан от ситуацията. Преди да дойда тук, живях в бежански лагери в Йордания десет години. Вместо да се чувствам обнадежден, аз съм съсипан. Избягах от лагерите, за да попадна пак в такъв."

"Ядем само закуската, обядът и вечерят не стават за ядене. Тук съм от близо три месеца и не са ме потърсили от социалните служби, не съм получил никакви пари. По цял ден спя, няма какво друго да правя."

Много мигранти са привлечени именно от Германия заради търсенето на образована работна ръка и щедрите социални помощи. Но през последната година молбите за убежище скачат драстично с петдесет на сто, което вкарва социалната система на страна в криза, особено в по-слабо населените райони, където се разпределят мигрантите.

"Има твърде малко езикови курсове и твърде малко възможности за работа, тъй като районът ни не е добре развит. Фрустрацията им се проявява в насилие, депресия и употреба на наркотици. Всичко това, концентрирано в едно гето, в един жилищен комплекс, създава проблеми на цялата общност."

Приемните центрове са в кризисен режим, интеграцията е истинско предизвикателство и анти-имигрантската реторика в страната се засилва. Макар че правителството на канцлера Олаф Шолц затегна мерките срещу нелегалната миграция, все още изостава в социологическите проучвания зад крайно-дясната "Алтернатива за Германия", обяснява Давид Кип - миграционен експерт към германския институт по сигурността.

"С големия брой прииждащи и чувството на неконтролируем наплив у много избиратели, изказванията стават все по-гневни. Това обуславя и успеха на крайнодесните популисти от "Алтернатива за Германия."

На този фон Международната организация по миграцията оповести данни, че удавянето е главната причина за смъртта на мигрантите през последните десет години. От 64 хиляди жертви за десетилетието, 60% са се удавили. Най-много са загиналите в Средиземно море. Според Сара Престияни от правозащитната организация "МЕД" има няколко причини за огромния брой жертви.

"Първата причина е, че Европейският съюз променя политиката си към по-охранителна. Те искат от страни, които не зачитат човешките права като Тунис, Либия и дори Египет, да прехващат мигрантите и да ги връщат на своя територия. Втората причина е липсата на правна рамка, а третата, че все повече страни членки не спазват ангажимента си за издирване и спасяване на мигранти."

Италианската брегова охрана превозва мигранти към Лампедуза, о-в Сицилия, 18 септември 2023 г.

Оповестените данни са само малка част от действителния брой жертви. Това само подчертава опасността за бежанците, които се опитват да избягат от зони на конфликт при липсата на безопасни маршрути, подчертава Сара Престияни.

"Най-често виждаме само това, което се е случило близо до брега. Освен това спасителните екипи намират само няколко тела, а десетки остават да се водят безследно изчезнали. За много корабокрушения дори не разбираме, така че реалният брой на загиналите е драстично по-висок от това, с което разполагаме като данни."

Повече от 8 500 души са загинали при опит да прекосят Средиземно море през 2023, което я прави най-смъртоносната година откакто се води статистика. Международната организация по миграцията призовава за спешно засилване капацитета за издирване и спасяване на мигранти, както и установяване на безопасни пътища за миграция.

"Въпрос на политическа воля е. Решението е ясно - създайте законов път, поставете издирването и спасяването в центъра на европейската политика и спазвайте международните си ангажименти. Трябва и да престанем да сключваме споразумения с държави, които не зачитат човешките права, и да искаме от тях да спират мигрантите в морето."

Споделете

Повече от половината европейци не одобряват миграционната политика на съюза

БНР подкасти:

Лошо време в Гърция, възможни са и наводнения

След трагедията край Ябълково: Кюстендилци завеждат дела срещу АПИ

МВР иска да спре порочна практика при глоба с електронен фиш

Анализатори: На "Величие", "Възраждане" и МЕЧ ще им се наложи да направят коалиция

Отбелязаха 80-годишнината от освобождаването на концентрационния лагер "Бухенвалд"

Десетки протестираха във Варна срещу войната на пътя

Десетки хиляди протестираха в САЩ и Европа срещу политиките на Тръмп

Методи Лалов: Да накараме политиците да ни осигурят състезание!

Магазинче за гледни точки - на произвола на адреналина и съвестта

Проф. Ангел Димитров за РСМ: Дебългаризация няма как да има, защото има гени на паметта

Предавания

За БНР

Програми

Радио България