Единадесети международен фотофестивал в Тел Авив със социална фотография

"150 фотографи показваха нестандартна гледна точка. Изложбата има няколко раздела. В този, в който фотографиите са осигурени от различни посолства ( повечето- европейски) показват как гражданите на тези държави възприемат своята страна и Израел, където са били на пътешествие. 

Не става дума за туристическа фотография, показваща красотите на природата, а за социална. Чрез камерата на мобилния телефон или фотоапарата получаваме информация за неща, които официалните медии, или мрежата не публикуват, защото не им носят висок рейтинг или лайкове, разказа за "Рано в неделя" кураторката Мая Бенсон.

"В друг раздел са снимки на хората от Израел, към които рядко някой поглежда. Те са със специални нужди, старци, лежащо болни от рехабилитационни отделения. Обикновено тях не ги снимат, но за първи път сме се опитали да видим света, който ги заобикаля, през техните очи . Дадохме възможност за изява на фотолюбители и просто ентусиасти не от географската периферия, а от социалната. И обещахме да направим самостоятелна изложба на всеки от наградените.

Десетки фотографиращи показаха как виждат живота си. Творби на 20-те, най-добри от тях сме показали. И тук спечелилият първа награда ще има самостоятелна изложба в коридорите на кметството, където много хора ще видят творбите му.

Често авторите споделят как са се сдобили с първия си фотоапарат и за най-вълнуващата снимка, която се направили. За по- възрастните фотоапаратът се е считал за предмет от социалния статус. За най-младите участници в изложбата мобилният телефон с камерата е част от всекидневието и те не разбират, как е било възможно да се живее някога без него.

На нашата изложба особено важни са снимките изразяващи гражданска позиция и критика към управляващите. Изисква се смелост да документираш задния двор на обществото. Има няколко наградени. Между тях изпъква Нога Калински, която е успяла да се промъкне и да снима в затворен военен район - стрелбище, където израелските войници се упражняват в точна стрелба. За да влезе там официално трябва да получи специално разрешение, което сега по време на войната, е невъзможно. Тя е проникнала там, където професионален фотограф, трудно би могъл да отиде, а и не би показал видяното пред широката публика, каза още кураторката.

Човек, полегнал на дървена пейка в дом с „прозрачни стени“ от единични тухли. Момиченце наднича през входа пещера, а на заден план личи инвалидната количка на нейното братче. Семейство се храни край маса, над която има надпис на арабски, че те няма да мръднат и крачка от своето село. Тава са само някои от сюжетите на снимките на Нога Калински, която получи голямата награда за гражданска смелост в телавивската фотоизложба..

"По професия съм учителка. Това е една от "наследствените професии" в нашия род. Другата е – зъболекари. И майка ми беше учителка. Родена е през 1938 година в Пловдив. От семейство Анави е. И досега братовчедите и племенниците ми (с дипломи за стоматолози от България ) минават за големи специалисти.

Малко преди да изляза в пенсия си купих професионална дигитална камера. Знаех, че ще имам достатъчно време, за да се посветя на фотографията. Снимките, които представям на тази изложба, са от район в югоизточен Хеврон, в който още през осемдесетте години са се водили военни учения, но преди няколко години върховният съд е издал нареждане жителите да се преместят на друго място, защото районът им става "затворен военен обект". 

Фотографирала съм останалите там хора, които живеят в пещери, защото е опасно да обитават домовете си. Запечатала съм как момиченце прави домашните си на компютър в такава пещера. „Разказвам“ за гражданско неподчинение, за една лична трагедия. За съжаление, войната в Близкия изток е част от живота дори на малките ученици. Благодаря за наградата. Не съм от хората, които биха подминали несправедливост, които биха премълчали. Мечтая да покажа свои снимки в България. Знам, че има клуб на фотожурналистите и бих се радвала да ме поканят, каза за БНР  Нога Калински.