Дезинформация преди избори: Как да ѝ противодействаме?

Дезинформацията може да се отрази върху изборите за Европейски парламент, ако не предприемем действия. Това каза Даниела Гътман, държавен секретар по европейските въпроси към Министерството на външните работи на Румъния, на форума "ЕС среща Балканите", който наскоро се проведе в София.

Според нея Русия започна да се заиграва все повече със Западните Балкани, да всява политически разделения и да се опитва да пренапише международния ред. ЕС трябва да намери правилните отговори и да изиграе решаваща си роля – да бъде мощният съществен фактор в международен план, смята Даниела Гътман.

• Евроизбори 2024: Кои са основните играчи и очаква ли ни завой надясно?

Трябва постоянно да бъдат повтаряни ползите от разширяването, коментира още тя.

Дезинформация и намеса в изборите в ЕС - натискът над европейските демокрации

Дезинформацията е централен проблем за ЕС, който се готви за избори за Европейски парламент. Защо? Експерти и политици са единодушни, че фалшивите новини имат за цел да всеят смут сред европейските граждани и гласоподаватели и по този начин да бъде делегитимизирана демократичната процедура и изобщо целият вот.

Европарламентът заедно с други институции и организации за проверка на факти е проучил преди евровота национални избори в страните членки през последните 18 месеца.

"Във всички случаи ние видяхме случаи на манипулирана информация, опити да се увеличи поляризацията или да се посее просто някакво недоволство от изборите. Да не преувеличаваме, но и да не пренебрегваме, а да вземем мерки", заяви в скорошно интервю за "Евронюз" Делфин Колар, заместник-говорител на Европейския парламент:

"В ЕП работим с учители, с ученици, с посетители, за да им осигурим информация, да ги научим да мислят критично, на медийна грамотност…".

"Ако погледнем към дезинформацията, ще видим, че не става въпрос просто за наративи и контранаративи, за истина и лъжа, а за по-цялостна дейност, която е преднамерена, координирана и много често използва технически средства да излъже и заблуди", посочва на свой ред Люц Гюлнер, шеф на стратегическите комуникации в Европейската служба за външна дейност.

• Евромитове: От кривите краставици до Брекзит

• Евромитове II: ЕС, който само забранява и нищо не дава

Бързото развитие на социалните мрежи и ръстът на геополитическото напрежение по света повишават риска от опити на чужди сили да внесат смущения при провеждането на избори и други демократични процеси в ЕС.

През 2024 г. се провеждат избори за Европейски парламент, както и национални избори в много демократични страни по света, и злонамерени лица могат да се възползват от това, за да подкопаят доверието в изборите или демокрацията.

• Манипулациите целят да заблудят или да излъжат общественото мнение и да внесат объркване, за да не може истината повече да бъде различена от лъжи.

• Поляризацията на мненията помага на най-крайните гледни точки в даден дебат, заглушава по-умерени позиции и прави диалога между хората труден или дори невъзможен.

• Налагането на неоснователни твърдения за измами, нередности или ненадеждност на институциите цели да всее хаос и да възпрепятства демократичния процес.
  

Виж повече как Европарламентът се бори с дезинформацията тук.

EU vs Disinfo

Друга инициатива на ЕС за борба с дезинформацията е EUvsDisinfo – проект на Оперативната работна група по стратегическите комуникации към Европейската служба за външна дейност (дипломатическата служба на ЕС – б.р.).

Проектът е създаден през 2015 г., "за да прогнозира и взема мерки срещу продължаващите дезинформационни кампании на Руската федерация, засягащи Европейския съюз, неговите страни членки и страните в съседство".

Основната цел е да се хвърли светлина върху дезинформационните дейности на Кремъл и да се помогне на гражданите да придобият съпротива към медийните манипулации.

По повод предстоящите избори за Европарламент Представителството на Европейската комисия у нас публикува текст на ЕUvsDisinfo за десетте основни метода за руска намеса в избори в други държави, които могат да бъдат категоризирани в четири типа:

• Манипулиране на информация;

• Киберпробиви;
  

• Изграждане на политически връзки;
  

• Екстремна намеса
  

Целия текст може да се прочете тук.

Има ли значение всичко това?

Според публикувано миналия юни проучване България е на последно място сред държавите от ЕС по медийна грамотност за 2023 година.

Страната ни заема 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията.

"Обезпокоително е, че повечето от най-уязвимите държави към дезинформация, според Индекса на медийната грамотност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, започната от Русия, и са сред най-изложените на злонамерена дезинформация", коментира  авторът на анализа Марин Лесенски от фондация "Отворено общество", която съставя Индекса за медийна грамотност.

Само две години по-рано страната ни е на 30-а позиция в индекса. 

• Дезинформацията е основен глобален риск, алармираха в Давос. Как ЕС се бори с нея?