През тази година се навършват 350 години от смъртта на трима големи българи католици от 17-ти век – Петър-Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов, които умират през една и съща година – 1674 г. По този повод в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" в София беше открита изложба, свързана с книжовното наследство на българските католици от 17 - ти до 19 - ти век. Автори са доц. Радостин Спасов от Историческия факултет на Софийския университет и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека.
Карти, писма и книги на българските католици, живели от 17 - тидо 20 -ти век свидетелстват за книжовния и културен принос на една малка религиозна общност за запазването и популяризирането на българската идентичност.
"Идеята беше да се сложи акцент върху книжовното наследство на българските католици и на нашите изселници след Чипровското въстание. Част от тях живеят и до ден днешен в историческата област Банат", разказа пред БНР доц. Радослав Спасов, историк и изследовател.
Сред личностите, които изграждат експозиционния разказ, са Илия Маринов, Петър Богдан Бакшев, Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Павел Дуванлията и др.
"Сведенията, които черпим за тези личности, са от архивите на католическата църква в Италия и копията на документите, които се намират тук, при нас в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", както и в държавните архиви по места".
Част от документите са илюстровани с карти, които показват мащаба на действие на българските католици от 17 - ти до 20 - ти век.
"Това е едно напрегнато време за Европейския континент с рефлексии върху европейския югоизток".
По-будните момчета сред българските католици по онова време са изпращани да учат в Лоретската колегия в Италия. Италианският град Лорето приема стотици българи от Чипровци и павликянските села от Дунав до Пловдив.
"Неслучайно това са и едни от най-образованите хора през 17 - тото столетие в нашите земи.
Тук е прочутият "Абагар" на Филип Станиславов. В Националната библиотека притежаваме копие от тази уникалрна книга".
"Абага̀р" е първата българска печатна книга, съставена от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Изданието е отпечатано в Рим в средата на 17 -ти век – 2 века след отпечатването на Библията от Йохан Гутенмерг – изобретателят на печатната преса.
"Филип Станиславов е известен с това, че е бил и преводач на папа Урбан Осми".
Самият Филип Станиславов в годината, в която отпечатва своя "Абагар" - 1651 -ва, открива и училище за павликяните в село Трънчевица. По подобие и модел, по който той е имал възможност да получи своето образование в Рим.
"Филип Станиславов доста активно работи с Петър-Богдан през този период".
Петър-Богдан Бакшев е съвременник на Филип Станиславов. Роден е в Чипровци, получава образованието си в Климентската колегия в Рим. Става глава на Софийската епископия, която по негово време е издигната до архиепископия, която ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова. Той пише най-ранната известна българска история. По време на обиколките из католическите епархии Петър-Богдан създава и множество исторически разкази за България и Сърбия, за градовете София и Охрид.
"Много отдавна е публикувана прословутата му релация на българските земи от 1640 г. Дава се подробна информация за демографията, етническия състав, религиозния състав, архитектурата, църквите".
Втората част на изложбата обхваща католическата общност в южна България. Авторите се натъкват на факти за Павел-Гайдаджийски Дуванлията, намерени от католическия свещеник в Белене – отец Паоло Кортези.
"През последните години търсих в архивите на моята конгрегация в Рим и Ватикана. Намерих някои писма на Павел-Гайдаджийски Дуванлията".
Интересното, според отец Паоло, са четири пасторални писма до свещеници и вярващи, които са се чели на неделните литургии.
"Говорят за единството между християните".
Документалната изложба за българската католическа общност през Възраждането ще бъде показана в градовете Пловдив и Русе – центрове на двете големи католически епархии в северна и южна България. Тя ще отпътува за Италия и други католически страни, в които живеят по-големи български общности.
От 12 до 15 май 2024 г. представители на Българската фестивална асоциация (БФА) участваха в Годишната среща на фестивалите на изкуствата, организирана от Европейската фестивална асоциация (ЕФА) на остров Узедом. От 12 години БФА е колективен член на най-старото фестивално обединение в Европа с повече от 70-годишна история. В конференцията се..
Световноизвестна оперна певица, продуцент и посланик на УНИЦЕФ, Соня Йончева добавя още едно амплоа в биографията си - на издател. На 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в разпространителската мрежа ще се появи списание “Български артист“. “Искам да издигна..
Камерният ансамбъл "Софийски солисти" и неговият диригент Константин Добройков ни канят на концерт в зала "България" на 15 май от 19:00 ч. Към тях ще се присъедини виолончелистът Александър Димитров, който от години живее и работи в Германия. Заедно музикантите ще представят произведения от Марен Маре, Игор Стравински и Петерис Васкс. Александър..
С тържествен концерт и с юбилейна конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина от създаването на специалност "Музика" в СУ. Събитието се организира от Факултета по науки за образованието и изкуствата. Проф. Адриан Георгиев, зам.-декан на факултета, обясни пред БНР, че за 30 години там вече има над 3000 завършили възпитаници. "Това са..
"Сурова красота" - така се нарича самостоятелната изложба на художничката Константина Колева, която тя представя в музей "Борис Христов" в София. Един оригинален творчески подход към образа и материала. "Сурова красота" - озаглавена е така, защото е посветена на индивидуалността и автентичността, която всеки носи в себе си. Тези..
21 февруари 1963-та година е датата, която се оказва съдбовна за музикалната сцена. В италианския град Мантуа се ражда Джанкарло Паскуини, който след години ще се превърне в определяния от мнозина като "баща на Eurobeat жанра" Дейв Роджърс. Автор на над 2500 песни за популярни изпълнители, първите му стъпки в музикалното продуциране, той прави през..
Виола Сполин е създателят на съвременната театрална импровизация. Корените на съвременната театрална импровизация се откриват още през трети век преди новата ера. Кратки комедийни постановки, които се играели след края на някоя гръцка драма. Ренесансът пък ражда комедия дел арте, завладяла цяла Европа. Пътуващи артисти в архетипни роли тръгвали на..
С концерти, изложби, спортни прояви, тържествен ритуал и връчване на почетно звание в Плевен посрещат 15 май – празника на града . Изборът на датата 15..
Пенсиите ще бъдат увеличени с 11% от 1-ви юли, реши Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ). Това съобщи служебният социален..
Възможни са нови предсрочни парламентарни избори през есента. Тази прогноза направи пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Стойчо..