Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На книжния пазар у нас книгата е в превод на Лазар Голдман и за пръв път с илюстрации на Салвадор Дали

В чудния свят на безбрежност и мечти на "Алиса в Страната на чудесата"

5
Анриета Жекова с първото издание (от 1933) Гергана Димитрова - новото, с хелиогравюрите на Салвадор Дали
Снимка: Кармен Манукян

На книжния пазар у нас излезе "Алиса в Страната на чудесата" в превод на Лазар Голдман и за пръв път у нас с илюстрации на Салвадор Дали

Художественото оформление на българското издание е дело на Милена Вълнарова.

"Три години уговаряхме, за да ни дадат правата за илюстрации на Салвадор Дали, разказа в "Нощен Хоризонт" Гергана Димитрова, главен редактор на издателство "Лист". Новото издание е тяхно дело.

"Идеята за тези илюстрации е доста отдавна, още когато взехме правата за превода на Лазар Голдман.

Тогава реших да вземем правата и за илюстрациите на Дали и да подготвим второ издание

У нас вече има едно издание на "Алиса в страната на чудесата", което е с най-старите илюстрации


12 на брой са илюстрациите, колкото са главите в книгата. По една илюстрация на глава.

Те са поръчани през 1969 г. на Дали, като изборът не е случаен, той е сюреалист, а "Алиса" се води първото сюреалистично произведение изобщо. Поне така твърдят сюреалистите. 

То е замислено като специално издание с неговите илюстрации. Иначе самото произведение излиза много по-рано - 100 години преди това - през 1865 г

Изданието с илюстрации на Салвадор Дали излиза в много малък тираж - 2700 броя и така това издание се превръща в библиографска ценност. Затова и е толкова ценна тази книга, която издадохме сега, разказа още Димитрова. 


"За Лазар Голдман не се е знаело нищо и когато взехме правата над превода на Голдман на "Алиса в страната на чудесата", поискахме от петте издателства, които са ползвали преводите му, да си изтеглят тиражите от пазара.

4 го направиха веднага и доброволно, но най-голямото от тях ни създаде проблеми, като в крайна сметка и те вече не нарушават Закона за авторските права, допълни Димитрова.

Допреди Анриета Жекова да се захване със свое проучване кой всъщност е Лазар Голдман, е липсвала информация за него.  Само две имена и нищо друго...

Лазар Голдман е първият преводач на "Алиса в страната на чудесата" у нас. Книгата излиза през 1933 г. от издателството на Тодор Ф.Чипев. Изданията на книгата с неговия превод са многохилядни.

Жекова се заема по своя воля и желание, с много упоритост да попълни тази празнина, провеждайки собствено проучване за живота и съдбата на Голдман.

Анриета Жекова е библиограф в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". 

Жекова разказа също как е открила в архива на Лилиев и писмо от Лазар Голдман до Николай Лилиев от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса в страната на чудесата".


"Името на Лазар Голдман сред списъци с български евреи, възпитаници на Робърт Колеж – Цариград, публикувани в „Просветени на Изток с лъчите на Запада. Българската ученическа колония в Цариград (XIX-XX век)“на проф. Орлин Събев. По данни от тази книга Лазар Голдман е син на търговец от София и е пребивавал в колежа между 1924 и 1931 г. Със съдействието на автора ѝ (проф. Събев е историк османист и изследовател на османското образование) стигнах до ориентировъчната му година на раждане – около 1909 г., основано на посочената негова възраст – 15-годишен при първоначалното вписване в ученическите дневници на Робърт Колеж през учебната 1924/1925 г. Дневниците се съхраняват в архива на сегашната Частна американска гимназия „Робърт колеж“ (ÖzelAmerikanRobertLisesi) в Истанбул.

Към първото издание на „Алиса в страната на чудесата“ (1933) има предговор от поета и преводач Николай Лилиев, където четем: „Отдавна тая приказка трябваше да пристигне и в нашата страна. Преводът на г. Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза, е свидетелство, че и на хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреведими“.

Заради този предговор реших да проверя архивния фонд на Николай Лилиев, съхраняван в Националния литературен музей. Сред запазената кореспонденция на Лилиев, между писмата и картичките от Владимир Василев, Дора Габе, Владимир Димитров – Майстора, Апостол Карамитев, Никола Михов, Константин Щъркелов, Гео Милев и още много незабравими имена, стои и едно мило и скромно писмо от Лазар Голдман до него от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса“: „Сега искам да Ви благодаря за вниманието, с което удостоявате превода ми… А ако съм се осмелил да помоля Вие да прегледате превода – то е само защото оригиналът е толкоз хубав" - (Цитат от статията-разследване на Анриета Жекова - "Закъснели рози за Лазар Голдман", публикувани в "Литературен вестник")


Още по темата в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Светлин Русев в двореца Хофбург

Светлин Русев с първи солов рецитал във Виена

На 24 септември международнопризнатият цигулар Светлин Русев изнесе своя успешен първи солов рецитал в австрийската столица. Концертът се състоя в аристократичната атмосфера на красивата Императорска църква, която е част от зимната резиденция на династията Хабсбург в центъра на Виена.  Изграждането на дворцовата църква в Хофбург е започнало през..

публикувано на 03.10.25 в 17:48
Йордан Камджалов

Букет от европейски шедьоври в зала България на 6 октомври

На 6 октомври в зала "България" оркестърът на Плевенската филхармония под ръководството на маестро Йордан Камджалов ще представи пред софийската публика "Музикална магия" . Софиянци ще бъдат свидетели на кулминацията на най-успешното концертно турне с класическа музика в българската музикална история , заяви пред БНР маестро Камджалов...

публикувано на 03.10.25 в 16:06

Любомир Денев-син ще ръководи "Софийски солисти" през новия сезон

Новият творчески сезон ще започне за камерния ансамбъл "Софийски солисти" с нов диригент - Любомир Денев-син. Заедно музикантите вече имаха предсезонни участия, включително в откриването на Дните на камерната музика в Габрово 2025 на 23 септември. На столична сцена началото ще бъде поставено в Централния военен клуб на 3 октомври от 19 часа. В..

публикувано на 02.10.25 в 19:13
Надежда Цанова и принцеса Теодора фон Ауерсперг в БНР

Надежда за живот - благотворителна инициатива за деца и животни

В петък, 3 октомври, артисти от различни жанрове, сред които и изявени класически музиканти, ще излязат на сцената на зала „България” в 19.00 ч. в подкрепа на благотворителна кауза.  Те ще се включат в галаконцерта “Esperanza for Life” (Надежда за живот), организиран от Международна фондация "Теодора фон Ауерсперг", учредена от родената в България..

публикувано на 02.10.25 в 18:52

Фотоизложба "Васко 55" за рождения ден на цигуларя Васко Василев

В Международния ден на музиката и броени дни преди 55-ия рожден ден на големия български цигулар Васко Василев в София беше открита фотоизложбата "Васко 55 ".  Тя събира ярки снимки от неговия живот от 5-годишната му възраст до днес, правени в България и в различни краища на света.  Изложбата е експонирана на открито - на Моста на влюбените..

публикувано на 01.10.25 в 18:47
Зефира Вълова

Фестивалът "Изкуството на барока" започва в софийското Ларго

На 1 октомври в "Ларгото", в центъра на столицата, в 19:30 ч. ще започне първият концерт от афиша на 19-ото издание на фестивала "Изкуството на барока" - форум, който не само затвърди позициите си като единствен по рода си у нас, но и "отгледа" своя лоялна публика от меломани, любители на старинната музика и исторически информираното ѝ представяне...

публикувано на 01.10.25 в 17:21
Константин Илиевски

Константин Илиевски: Моите колеги показват силна воля и присъствие на духа

На 1 октомври светът чества Деня на музиката - инициативата е на ЮНЕСКО и започва през 1974 г. През 1980 г., по случай 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел - Ангелогласния, е поставено началото и на друг празник - Деня на българските музиканти. Точно тази дата избират Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент Константин Илиевски..

публикувано на 01.10.25 в 16:05