В чудния свят на безбрежност и мечти на "Алиса в Страната на чудесата"

публикувано на 30.04.24 в 11:12

Анриета Жекова с първото издание (от 1933) Гергана Димитрова - новото, с хелиогравюрите на Салвадор Дали

Снимка: Кармен Манукян

Интервю на Кармен Манукян с Гергана Димитрова и Анриета Жекова в ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На книжния пазар у нас излезе "Алиса в Страната на чудесата" в превод на Лазар Голдман и за пръв път у нас с илюстрации на Салвадор Дали.

Художественото оформление на българското издание е дело на Милена Вълнарова.

"Три години уговаряхме, за да ни дадат правата за илюстрации на Салвадор Дали, разказа в "Нощен Хоризонт" Гергана Димитрова, главен редактор на издателство "Лист". Новото издание е тяхно дело.

"Идеята за тези илюстрации е доста отдавна, още когато взехме правата за превода на Лазар Голдман.

Тогава реших да вземем правата и за илюстрациите на Дали и да подготвим второ издание.

У нас вече има едно издание на "Алиса в страната на чудесата", което е с най-старите илюстрации.

12 на брой са илюстрациите, колкото са главите в книгата. По една илюстрация на глава.

Те са поръчани през 1969 г. на Дали, като изборът не е случаен, той е сюреалист, а "Алиса" се води първото сюреалистично произведение изобщо. Поне така твърдят сюреалистите.

То е замислено като специално издание с неговите илюстрации. Иначе самото произведение излиза много по-рано - 100 години преди това - през 1865 г.

Изданието с илюстрации на Салвадор Дали излиза в много малък тираж - 2700 броя и така това издание се превръща в библиографска ценност. Затова и е толкова ценна тази книга, която издадохме сега, разказа още Димитрова.

"За Лазар Голдман не се е знаело нищо и когато взехме правата над превода на Голдман на "Алиса в страната на чудесата", поискахме от петте издателства, които са ползвали преводите му, да си изтеглят тиражите от пазара.

4 го направиха веднага и доброволно, но най-голямото от тях ни създаде проблеми, като в крайна сметка и те вече не нарушават Закона за авторските права, допълни Димитрова.

Допреди Анриета Жекова да се захване със свое проучване кой всъщност е Лазар Голдман, е липсвала информация за него. Само две имена и нищо друго...

Лазар Голдман е първият преводач на "Алиса в страната на чудесата" у нас. Книгата излиза през 1933 г. от издателството на Тодор Ф.Чипев. Изданията на книгата с неговия превод са многохилядни.

Жекова се заема по своя воля и желание, с много упоритост да попълни тази празнина, провеждайки собствено проучване за живота и съдбата на Голдман.

Анриета Жекова е библиограф в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Жекова разказа също как е открила в архива на Лилиев и писмо от Лазар Голдман до Николай Лилиев от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса в страната на чудесата".

"Името на Лазар Голдман сред списъци с български евреи, възпитаници на Робърт Колеж – Цариград, публикувани в „Просветени на Изток с лъчите на Запада. Българската ученическа колония в Цариград (XIX-XX век)“на проф. Орлин Събев. По данни от тази книга Лазар Голдман е син на търговец от София и е пребивавал в колежа между 1924 и 1931 г. Със съдействието на автора ѝ (проф. Събев е историк османист и изследовател на османското образование) стигнах до ориентировъчната му година на раждане – около 1909 г., основано на посочената негова възраст – 15-годишен при първоначалното вписване в ученическите дневници на Робърт Колеж през учебната 1924/1925 г. Дневниците се съхраняват в архива на сегашната Частна американска гимназия „Робърт колеж“ (ÖzelAmerikanRobertLisesi) в Истанбул.

Към първото издание на „Алиса в страната на чудесата“ (1933) има предговор от поета и преводач Николай Лилиев, където четем: „Отдавна тая приказка трябваше да пристигне и в нашата страна. Преводът на г. Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза, е свидетелство, че и на хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреведими“.

Заради този предговор реших да проверя архивния фонд на Николай Лилиев, съхраняван в Националния литературен музей. Сред запазената кореспонденция на Лилиев, между писмата и картичките от Владимир Василев, Дора Габе, Владимир Димитров – Майстора, Апостол Карамитев, Никола Михов, Константин Щъркелов, Гео Милев и още много незабравими имена, стои и едно мило и скромно писмо от Лазар Голдман до него от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса“: „Сега искам да Ви благодаря за вниманието, с което удостоявате превода ми… А ако съм се осмелил да помоля Вие да прегледате превода – то е само защото оригиналът е толкоз хубав" - (Цитат от статията-разследване на Анриета Жекова - "Закъснели рози за Лазар Голдман", публикувани в "Литературен вестник")

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!