Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си. Това обясни пред БНР Димитър Атанасов историк от Института по етнология и фолкористика с Етнографски музей към БАН.
Той е и куратор на мултимедийната изложба "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" която може да бъде видяна до 13 май в галерията на Софийския университет. Тя представя резултатите от един изследователски проект, започнат от проф. Ивайло Дичев.
"Начинът, по който гледаме на своето минало се отразява много силно върху това как се възприемаме днес. Който успее да овладее престижните знаци на историческия разказ, да ги формулира по начин, по който пасват на неговия политически проект и да ги разпространи така, че да се сглобят с налични социални нагласи, той много лесно се превръща в успешен политик", посочи Димитър Атанасов в предаването "Хоризонт до обед".
Иво Страхилов, катедра "Културология" на Философския факултет в СУ, обясни, че се наблюдава се многообразие на разказите.
"Голяма част от възстановките, свързани с периода на национално Възраждане и изграждане на българската нация, се ориентират и остават доминирани от тесния национален разказ, свързан с героичните победи в националната история
В други периоди наблюдаваме опити за надскачане и дори критика на академичния разказ".
Той смята, че е необходимо да обърнем внимание на политическия потенциал на тези разкази и възстановки.
Димитър Атанасов обясни още, че изследвайки историческите фестивали, възстановките, начините, по които се изиграва днес историята, трябва да погледнем към въпроса как изглежда разказа за историята.
"На първото откриване на нашата експозиция Евгения Троева каза, че историята не е заключена в миналото. Тя е тук и сега и е време да го осъзнаем. Историята се употребява и преупотребява във всички свои версии.
В България още от края на 19 век започват да се организират т.нар. живи картини – епизоди от поборническото минало. Архитектурните възстановки имат по-кратка история.
Но когато историците застанат на страната на бутафорията, вече не може да я наричаме бутафория".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
В 16-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч .: Специален гост: Ангелина Гаврилова – дългогодишен блестящ солист на балет “Арабеск“, хореограф със също така ярък почерк и директор на трупата от сезон 2025/2026 г. 21-22 ч.: Един час, посветен..
"Картина извън картината" – така е наречена първата голяма ретроспективна изложба, посветена на единствения български художник, приет в колекцията за модерно и съвременно изкуство на ватиканските музеи. Това е Иван Вукадинов , който почина преди година. Изложбата е в Софийската градска художествена галерия. Тя е ретроспективна и цели да..
На 27 септември, събота, в 18.00 часа, в постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде показана неизследвана доскоро рисунка на Иван Милев от негово пътуване във влака на емблематичната дата 16 април 2025 г., когато се случва атентатът в църквата "Св. Неделя" в София. Публиката ще се върне 100 години назад..
В Габрово тази вечер започват Дните на камерната музика. 49-ото фестивално издание ще предложи на ценителите 8 концертни вечери. Камерният ансамбъл "Софийски солисти" ще открие традиционните Дни на камерната музика. Програмата включва оркестрови концерти, хорови изпълнения, рецитали и изява на талантливи габровски деца. И в това - 49-о..
"Ако човек се зарови, има неизвестни произведения на Вазов, които казват страшно много истини, по забавен начин . Ако се погледне под по-различен ъгъл, се виждат много истини, казани преди повече от 100 години и все още са важни. А начинът, по който описва България и народа, водят към усмивка, към нещо зареждащо." Това каза в интервю за БНР..
С изключителна тържественост завърши юбилейният 25-и международен майсторски клас на оперната дива Райна Кабаиванска, организиран от Нов български университет. На сцената на Софийската опера Райна Кабаиванска получи наградата на Българския дарителски форум “Личност със значим принос за развитие на дарителството в България“ и най-високото отличие..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един композитор и педагог с разностранни интереси в музиката - проф. Бенцион Елиезер. На 8 септември се навършиха 105 години от рождението му. Мнозина са изпълнявали неговите произведения - класически, естрадни, джазови. Поколения студенти са учили хармония..
Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още..
Днес честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз..
" В съвременния свят всички сме зависими един от друг и всяка независимост е относителна , всяка свобода е относителна дотам, докъдето всъщност започва..
Разкъсана облачност
Предимно облачно