Как в Румъния приемат увеличаващия се брой работници от страни извън ЕС?

На пазара на труда в Румъния през последните години се отчита тенденция за увеличаване на броя на работниците от страни извън ЕС. Повече по темата пред БНР разказа Раду Стокица, изследовател на синдикатите и журналист по трудови въпроси.

-  Г-н Стокица, от известно време в Румъния се увеличава броят на работниците от страни извън ЕС, често от Азия. Колко работници от страни извън ЕС са в момента в Румъния? И каква е общата ситуация около тях?

-  Доста е трудно да се прецени колко точно са в момента, но през последните 2-3 години броят им достига 100 000. Това е сравнително ново явление за Румъния, защото преди години ние напускахме страната, за да търсим реализация извън нея, а сега у нас идват хора, което определено променя демографския баланс.

- Какво кара тези хора да полагат усилия, за да стигнат до Румъния? Как се чувстват те във вашата страна и с какви проблеми се сблъскват?

- Усилията са същите като тези на българския или румънския работник, който иска да получи по-добри условия на живот. Можем да го сравним с жител на един български град, който намира малко платена или не намира работа въобще и търси начин да подобри своето и на семейството си материално състояние. Това е един от проблемите. Вторият е неформалната заетост, свързана с много рискове. Именно това кара мигрантите да работят в държави, в които се чувстват сигурни за трудовите си права. На практика когато дойдат тук, те са обхванати от трудов договор и имат правата на румънския работник. Понякога обаче и те се сблъскват с практиката на някои работодатели, които нямат желание работниците им да алармират за проблеми с условията на труд и работното време.

- Кои са секторите, в които са заети повечето от тези чуждестранни работници ? И по какъв начин работят те? Получават ли същите заплати като румънците?

- Преди 2017 година, за да привлече чуждестранен работник, всяка компания трябваше да даде по-висока заплата от тази, която получава румънски работник. Днес няма дискриминация по отношение на заплащането. Можете да платите по еднакъв начин и на работника от Румъния и на неговия колега – мигрант. Работниците мигранти идват у нас, защото румънците не искат да заемат свободните работни места, заради ниско заплащане. Но, все пак да отговоря на въпроса ви – чуждестранните работници са заети в строителството и хранително-вкусовата промишленост.

- Как румънското общество и румънската държава посрещат тези работници от страни извън ЕС и как се отнасят към тях?

- В момента не се наблюдава увеличение на контингента, който може да дойде в Румъния. Има възможност броят им да достигне 140 000 души, но засега това не се случва, заради липса на достатъчно средства и персонал в дирекцията, която се занимава с имиграцията. Друг проблем е продължаващата война в Украйна, както и отсъствието на неправителствени организации, които да работят с работници от Африка и Азия, които често се сблъскват със злоупотреби, с дискриминация. Но аз съм оптимист, че ситуацията ще се промени. Но, освен към институциите и неправителствения сектор, трябва да се погледне и към хората. Трябва да се работи за това да не се генерализира патриотизмът, да се преодоляват негативните стереотипи в обществото и аз мисля, че хората са по-склонни да ги приемат, отколкото да ги изгонят от страната.

-  Бихте ли ми разказали повече за усилията на синдикатите или неправителствените организации да защитават интересите на работниците? Какво се е случило в тази посока в Румъния?

- Профсъюзите са в противоречива позиция. Профсъюзите и работниците мигранти в Румъния са в много слаби отношения. Някои от тях не искат да се занимават с мигранти. Не мога да ви дам конкретни примери, защото знам само, че съм чувал клюки. Да речем, но знам със сигурност, че през 2019 г. в Слатина, някъде в югозападната част на страната, на индийските работници мигранти не е било платено или са им платени по 10 долара на месец, което стана повод за стачка на останалите работници в индийската работническа група. Но има и културна бариера, защото много хора не знаят как да подходят към работниците мигранти.

- Румъния току-що влезе в Шенгенското пространство и от този момент нататък може да издава шенгенски визи. Как това се отразява или влияе на ситуацията с работниците от трети страни, като се има предвид, че сега те може би ще могат да получат виза през Румъния и може би ще отидат на някое друго място да работят, ако имат проблеми в Румъния.

- Не мисля, че все още сме видели достатъчно. Ще има хора, които ще се опитат да си тръгнат по различни причини. Главната от тях може да е търсенето на по-добра работа. Много хора се питат - ще подхраним ли миграцията към Европа? Но, аз мисля, че е добре да разглеждаме причините, поради които тези хора напускат страната ни. И за това бих попитал румънските власти, какво можем да направим, за да осигурим на останалите по-добри условия за живот и работа в страната ? Но ако говорим за работа и индустриални отношения, това, което трябва да се случи, е да се намесят повече профсъюзи, които действително да работят, и правителството да ги защити, защото има много голям шанс. Призовавам хората да говорят повече с мигрантите. Трябва да разберем откъде идват, да им разкрием какво може да предложи Румъния и да ги посрещнем тук. Наистина.

- Преди време спечелихте стипендия, която Ви отведе в Непал и трябваше да изследвате трудовите отношения там. Смятате ли, че опитът, който румънците имат и ще имат с работниците мигранти от трети страни, особено от азиатските, ще ги накара да се интересуват по-искрено от опознаването на тези страни и хора?

- Абсолютно. Но това важи за всеки, не е само за азиатците или африканците. За мен това е активно управление и активно гражданско общество. Не е нужно да гледаш само семейството и дома си, а трябва да гледаш и какво се случва около него. Мисля, че това е много важно. Трябва да помагаш и на другите, които идват тук, да живеят по-добре, защото така можеш да помогнеш и на себе си. И ако за мигрантите трудовите права стават все по-малко, то скоро можем да очакваме същото да се случи и с румънците. И хората са писали за това в продължение на десетилетия, на векове. Така че, ако искаме да бъдем стратегически, знаете ли, трябва да се обединим и да създадем повече мрежи за солидарност.