Около 50 клиники в страната - подготвени за съвременно лечение на инсулт. Медицинската помощ се бави

Това е близо 7 пъти над нормите за допустимост, възприети в световен мащаб, коментира пред БНР д-р Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията за инсулт и афазия. Той оприличава ситуацията с инсултите у нас с черна кутия - система, в която виждаме какво се подава на входа, но не знаем какво се случва вътре.

• 50 000 българи са с инсулт за година, едва 3% са получили модерно лечение

• Доц. Росен Калпачки: На 10 минути един българин получава инсулт

Дорина Добрева, председател на УС на Асоциацията за инсулт и афазия, припомни симптомите - несиметрично изкривяване на лицето, слабост в крайниците, промяна в говора или невъзможност да се отговори дори на прост въпрос.

"Дори ако един от тези симптоми е налице, е задължително да се позвъни на 112."

Терапевтичният прозорец е съществен, подчерта Добрева. Модерното лечение се провежда в рамките на 4 часа след настъпване на инцидента.

Около 50 клиники в страната са подготвени да извършват съвременно лечение, но броят на случаите в тях е много малък, което означава, че хората не са достигнали до медицинската помощ навреме, поясни д-р Георгиев. По думите му, една от процедурите позволява и ефективна намеса до шестия час от настъпване на инсулта.

"Практически имаме шанс да въздействаме до около шестия час от инцидента."

• Преждевременната смъртност от сърдечносъдови заболявания у нас е 4 пъти по-висока от средната за ЕС

• Доц. д-р Калпачки: Българските невролози знаят как да лекуват инсулт съвременно, но има някои пречки

Относно падането на възрастовата граница лекарят посочи, че то е свързано с промяната в начина на живот и фактори от заобикалящата ни среда, които се явяват рискови.

"Има смъртни случаи под 35 години. Те са много по-малко в сравнение с всички останали лица. Хоспитализираните лица под 35 г. за 2023 г. са само 170. Има ги, но все пак не говорим за голямо количество хора. На фона на 50 000 случая това е много малък процент."

Изключително важно и много лесно е да се контролират рисковите фактори – основният е високото кръвно налягане, изтъкна д-р Георгиев.

Приложението "Рискометър" се радва на голям интерес. С него се измерва рисковият фактор в рамките на близките години и хората започват да се замислят, разказа Дорина Добрева в предаването "Хоризонт до обед".

Тя напомни, че сме задължени да изготвим национален план за борба с инсултите, какъвто няма вече 3 години. Добрева отбеляза още колко е важно да има национален скрининг на застрашените групи.

От Асоциацията за инсулт и афазия настояват още за въвеждане на национален стандарт за достигане на пациент с инсулт до медицинска грижа в рамките на терапевтичния прозорец.