Проф. Румяна Стоилова: По-голямото доверие на хората в социалните медии показва разочарование от институциите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Снежана Иванова с проф. Румяна Стоилова в предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Недоверието към институциите и разочарованието от демокрацията са по-големи в целия регион на Централна и Източна Европа, включително Гърция и Италия. Това е червена лампичка и трябват повече усилия, за да се преодолее тази ситуация.

Това препоръча проф. Румяна Стоилова, председател на Българската асоциация на социологическите агенции, в интервю пред БНР. 

В предаването "12+3" тя коментира доклада от европейско социално проучване, публикуван преди дни.

"Знаем причините за недоверието. Една от тях са всички тези сигнали за корупция, които остават без последствия. Корупция има и на други места, но когато не следват действия да минимизират риска от следващи действия, това действа разочароващо за избирателите. Не случайно се набляга и на съдебната реформа. Тя е във фокуса на политиците, но остава неоценена от обществото и говореното единствено за корупция не води до съществени резултати", каза проф. Стоилова.

Докладът разкрива значителни различия в политическата ангажираност в европейските региони. Тези с добре образовано население показват по-високи нива на политическа активност. Резултатите показват различия в институционалното недоверие в различни региони. В скандинавските има по-ниски нива на недоверие, отколкото в континенталните страни и източноевропейските и средиземноморските.

Изследването се провежда над 20 години и обхваща Европа, не само страни от ЕС, и България участва. 

• Мая Манолова: "Солидарна България" ще защити в следващото НС работещите хора
• Да плащат ли медиите на политически анализатори и за експертиза?

Недоверието е и резултат от преминалата криза от Covid-19.

"Когато индивидуалните усилия не са достатъчни за справяне с криза, нараства необходимостта държавата да се намеси. Разочарованието по времето на пандемията в страните с по-твърди мерки нараства", обясни проф. Стоилова.

Тя сподели, че трябва да се обърне внимание на политическите препоръки в доклада, "защото имаме проблем с недоверието и разочарованието".

"Едно от тях е да се намали разделението в обществото, а в българското то е значително структурно и на ниво нагласи. Така че, когато се говори, да се имат предвид различните социални слоеве, техните нагласи. Създаването на повече работни места, увеличаване на възможностите на младите хора и за по-добро образование, защото в кризи те са по-уязвими. И когато не намират подкрепа в преходите, недоверието им нараства. Недостигът на детски градини няма как да не увеличи недоверието в управляващите", предупреди проф. Стоилова.

Тя коментира, че на базата на проучването е направен извод, че хората, които разчитат повече на социалните медии, показва, че те са с по-голямо недоверие към институциите и се виждат непредставени в управлението на страната.

За предстоящите избори на 9 юни проф. Стоилова се позова на изследване на Евробарометър от пролетта на 2024 г.

"Лично ме притеснява, че вероятността да гласуват в евроизборите е близо 20 пункта по-ниска от тази за страните от ЕС", сподели тя.

И посочи: 

"Приоритети на българските граждани пред евроизборите са - борбата срещу бедността и социалното изключване, подкрепа за икономиката и работни места, здравеопазване и едва на четвърто място е бъдещето на Европа. Когато гражданите не виждат в дебата за тези приоритети, логично е, че ще е ниска заинтересоваността". 

• Социолози: Петков да каже кой му е искал по 20 000 лв. на месец

Председателят на Българската асоциация на социологическите агенции препоръча добре да се следят няколко социологически агенции, 6, които правят изследвания за нагласите на гражданите за 9 юни. И припомни, че всяка агенция трябва да посочва кой е поръчал изследването, каква е представителната извадка, периода и метода. Вече има агенции, които не посочват поръчителя, а друга е с по-малка извадка.

"Нараства делът на отговорилите, че ще гласуват за други партии, които не са парламентарно представени. Това означава, че има потенциал да влязат в НС, но и риск да не влязат", коментира проф. Стоилова.

"Повечето политически партии поръчват изследвания, което е добре, защото освен рейтинги, им дават важна информация за пулса на обществото", допълни тя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.