Едни и същи послания и никакви решения на проблемите - това чуха в Сливен

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Стоян Радев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво разбрахме  от отминаващата си поредната предизборна кампанията? Чуха ли хората това, което най-много ги вълнува във вътрешнополитически план  – ръст на заплатите, развитие на икономиката в региона, сигурност и предвидимост на живота в населеното място.

На кои избори бе даден превес в публичното пространство – на националните за Народно събрание или на тези за Европарламент и разбраха ли кой какво ще прави, ако бъде избран.

През последните седмици всички сме свидетели на много дебати в медиите. Чухме остри реплики, обидни квалификации, фантазии и откровени глупости. Какво обаче остана в главите на хората? Чуха ли те най-важното за тях и повярваха ли на казаното от кандидатите да управляват държавата?

"Едва ли има по-заплетена ситуация и едва ли е имало. Аз съм объркан на кого да повярвам. Толкова хора ни лъгаха!".

"След тези избори ще трябва да очакваме нови".

"Не чух кой знае какви идеи, които да променят живота на хората".

"Посланията на всички са едни и същи". 

Кое обаче не чуха избирателите, от това, което ги вълнува и съпътства в битието?

"Евтина енергия, качествени храни. Чувам, че някой ни е враг, а друг – приятел. Конкретни решения на проблемите – не!".

Националните избори за парламент или европейските избори имаха превес в говореното на политиците? И въобще направиха ли хората разлика в това, кой за какво говори?

"За по-сигурно някой се бяха обезпечели - ако не стане на едното, поне да е на другото". 

Ще гласуват ли гражданите на Сливен в неделя?

"Задължително ще гласувам".

Въпреки че мнозинството от героите на този репортаж обявиха, че ще гласуват, защото това е граждански дълг, се разбра още, че клишетата в предизборната кампания са взели връх, не се е случил дебат за битието и житието на обикновения човек, и че вярата в политиците е паднала под критичния минимум.

Експертите може би отново ще разтълкуват всичко това като изборна умора в 3-годишния маратон. Не многото избори, а многото кухи и плашещи послания, поведението на част от хората, които искат да бъдат политически елит спрямо опонентите си в студията, подкопаха доверието на електората. 

И ако има следващи избори, то нека първо да чуят избирателите си, да направят едно нещо, но нещо, което да доведе до качествени положителни промени в живота на българските граждани и да уважават опонентите си от другите партии. Тогава може и да стане чудо и изморените и отегчените да отидат до урните с вяра, че това ще им донесе по-добър живот.