Как гледат във Великобритания на изборите за ЕП и какво е състоянието на британската крайна десница?

Новините от Европа са доста разтърсващи и за Обединеното кралство, независимо от това дали британците, вече като нация извън ЕС, ги интересува или не какво става на континента. Все пак онези, които си дават по-ясно сметка, не могат да не бъдат загрижени. Колкото и всички "брекзитиъри" да тръбяха през последните години как Великобритания ще сключва свободни търговски споразумения по цял свят, включително със САЩ, това много не се получава и Европа си остава най-близкия съсед и партньор. 

Трудно можеш да избягаш не само от географското си положение, но и от историческите си връзки. Трябва да се отбележи, че британските медии много внимателно и изчерпателно следят какво се случва в Европа. Преди изборите те запознаваха своите читатели и зрители с предизвикателствата, защо са важни и за британците. А в деня след вота буквално ги заляха със сензационните новини, като тази, че френският президент Еманюел Макрон свиква спешни избори, което се тълкува като много хазартен ход, или че белгийският премиер Александер де Кро подава оставка, заради резултатите и анализира защо Джорджа Мелони и Марин льо Пен се радват на голяма подкрепа. Информация колкото искате и каквато искате, пречупена в засимост от това дали медията е дясна, лява или се старае да бъде неутрална, колкото и трудно да е това.

Интересно е да се отбележи, че понеже сме свикнали да казваме, че на Острова едва ли не всичко е обратно на Континента, това по някакъв старен начин се трансформира и в поликата. Докато Европа залита все по-надясно, във Великобритания пък като че ли се наблюдава ляв уклон, като се има предвид, че лейбъристите почти със сигурност ще спечелят общите избори на 4 юли. 

Разбира се, понятията за "ляво" в поликата имат своите различия в България и Великобритания, но тук, на Острова като че ли хората наистина започват все повече да олевяват след тежкото 14-годишно управление на консерваторите, които по принцип стоят вдясно от центъра. В този смисъл това залитане наляво може и да е измамно и да не се дължи задължително на придобиване на леви убеждения. Хората така се умориха от торите, че наистина искат промяна и дори не ги интересува дали Киър Стармър има харизма или не – нещо, за което лидерът на Лейбъристката партия често е укоряван. Не ги интересува и дали е ляв или не. Те просто искат стабилност, а не празни обещания.

Интересно е също и съвсем актуално по темата за настъплението на крайнодесните, че в целия този предизборен хаос крайната десница и тук успява да се възползва максимално. Новата партия "Реформирай Обединеното кралство", наследничка на бившата партията "Брекзит" на Найджъл Фарадж, набира скорост и дори вече се доближава до Консервативната в проучванията на общественото мнение. А политик като Фарадж с големият му нюх, което не може да му се отрече, се качи на гребена на вълната и както твърдеше, че няма да се кандидатира за изборите, не само че се кандидатира, а оглави партията, на която беше само почетен председател. 

Така този десен порив в страната бе облечен и политически. Потече свежа кръв във вените му, а от едно много интересно интервю на Найджъл Фарадж за вестник "Таймс" научихме интересни подробности за плановете на крайната десница. Лидерът на "Реформирай Обединеното кралство" открито заяви, че това е един 6 - годишен проект, който има да цел да пренастрои британската политическа десница, така че консерваторите или да бъдат заменени от "реформаторите", или в крайна сметка дори да бъдат оглавени от Фарадж. Популистът смята, че и да спечелят изборите лейбъристите няма да имат "меден месец", защото наследяват огромен набор от проблеми, които не могат да бъдат решени без радикална промяна, а той не вижда и грам радикализъм в Киър Стармър. Фарадж допълва също, че във Великобритаиня може да се появи нова партия - "Реформирай консерваторите", и той е готов да се обзаложи, че до пет години би могъл да ръководи основната опозиция в парламента, а това му проправя пътя и към премиерския пост след време. 

Ако трябва да обобщим всичко дотук в едно изречение, то това, което се случва в Европа, ако се запази този тренд, разбира се, ще стане и на Острова, но малко по-късно – до 5-6 години, пак с уговорката, ако не настъпят някакви други политически трусове на самия Остров. Така, както само допреди месец-два някои политически наблюдатели във Великобритания твърдяха, че колкото и да укрепва партията "Реформирай Обединеното кралство" тя няма да може да вкара дори един депутат в новия парламент след изборите през юли, днес някои агенции вече говорят за двуцифрени числа. 

Разбира се, тук, на Острова, особено след референдума за Брекзит през 2016 година, е много рисковано да се правят каквито и да било твърди прогнози, независимо какво показват социологическите проучвания. Така че, да изчакаме изборите на 4 юли за верните отговори, а те чукат на вратата, не са никак далеч. 

Но да се върнем отново на Фарадж, защото зад възраждането на крайнодесните, популистите и националистите няма нищо случайно. Още през 1999 година, след няколко неуспешни опита, Фарадж става член на европейския парламент, където се прочува най-вече със скандалните си изказвания и обиди по адрес на европейски политици. След финансовата криза през 2008 година влиянието му на Острова става все по-голямо, за да се стигне до звездния му час – споменатият вече референдум за Брекзит през 2016 година, в който британците, макар и с малка преднина, гласуваха за напускане на ЕС. В крайните виждания на Фарадж фигурираше и това, че българите и румънците са опасни за британската социална система и не бива да се допуска свободния им достъп на Острова. Не, че група измамници наскоро не показа, че това може и да е вярно, но все пак остава надеждата, че не може цяла една нация да бъде петнена, заради деянията на шепа хора. 

На европейските избори през 2019 година тогавашната партия "Брекзит" на Найджъл Фарадж, наследничка на Партията за независимост от времето на кампанията за Брекзит, стана британската партия спечелила най-много гласове в евровота. Голям възход. Въпреки известното затишие през последните години, факторът Найджъл Фарадж не бива да бъде подценяван. Съдете сами. Още на следващия ден, след като той обяви, че поема "реформаторите" и че ще се кандидатира на изборите, "Реформирай Обединеното кралство" набъбна с нови 7 000 членове. 

А иначе, както и преди гласуването в европейските избори в неделя, така и сега анализаторите в Обединеното кралство пак напомнят колко важни са те за британците. Защото не става дума просто за идването на власт на по-крайнодесни политици, но и за въпроси като имиграцията, особено чувствителна за британците, войната в Украйна, кой ще оглави Европейската комисия – неща, които пряко засягат и Великобритания. 

В същото време Ед Дейви, лидерът на либералдемократите, които преди възражането на "Реформирай Обедиенното кралство" бяха трета сила в анкетите, обеща в тяхната предизборна платформа да упражнят натиск за завръщането на страната в общия европейски пазар и дори връщане в ЕС. Това е илюстрация колко екстремни са разбиранията на различните политически играчи на Острова. Един голям и може би малко скрит въпрос остава преди общите избори в Обединеното кралство – как ще се отрази възхода на крайнодесните сили в Европа върху националните нагласи?