Марио – трето поколение медалист в семейството на Румяна и Свилен Нейкови

Пред няколко дни Владимир Ботев и Марио Нейков спечелиха  сребърни медали в дисциплината  двойка скул на европейското първенство по гребане за юноши до 19 години в Крушвица (Полша).

Във финала синът на олимпийската шампионка в скифа от Игрите в Пекин през 200-а  Румяна Нейкова и неговият партньор бяха  победени единствено от гърците Константинос Янулис и Николаос Холопулос.

На гребната база на „Академика“ на езерото Панчарево Кръстина Иванова се срещна с Марио Нейков, който върви успешно по стъпките на своята майка и на по-големия си брат Емил.

„Това ми беше първото по-сериозно състезание. Имах съвсем различна нагласа. Нашата цел беше да влезем в шестицата. С развитието на състезанието, още в първата гонка разбрахме, че сме сред фаворитите за първите три места. Отговорността да съм син на Румяна и на Свилен Нейкови е доста тежка. Всеки, с когото се срещам, знае кои са родителите ми и ми пожелават едва ли не да надмина техните успехи. Това е трудна задача. Олимпийският връх – състезанието там е най-тежкото и най-сериозното. Мечтата ми е да отида на Олимпиада, а после може и да помисля за нещо повече. Сребърния медал искам да го посветя на моя брат. Той е моята най-голяма опора в живота. Той ме мотивира да тренирам и е много важен за мен. Много съм благодарен за подкрепата и на родителите ми. Не можех да си сваля усмивката, след като финиширах. Затворих си очите и си казах: Мале, аз съм в медалите.  За тях това беше истинска радост. Когато финиширах, се обърнах към тях и само като видях усмивката на лицата им, разбрах, че всички лишения са си заслужавали“, сподели Марио Нейков.  

Защо Марио не е искал да стане състезател по гребане, как преминава един негов ден и за какво не му остава време – можете да чуете в звуковия файл.

Олимпийската ни шампионка по гребане Румяна Нейкова също отдели от времето си, за да застане пред микрофона на БНР.

„Излизайки на пристана след финала, Марио ми каза: Хайде, имаш още един медалист. Това ме жегна и ми стана много хубаво. Това са сериозни заявки, сериозни постижения, отбелязани от моите деца, въпреки, че е трудна сянката, която е направила майка им. Те са силни характери и ще се преборят и ще направят своето. Всяко едно дете си има родители, но за да стане по-ясно на обществото, винаги казват кои са тези деца. Смятаг, че те си носят свой ореол и рано или късно сами ще изгреят. Мисля, че и двамата (б.а Емил и Марио) са достатъчно трудолюбиви. Марио показа един невероятен характер и хъс за състезание по време на това Европейско първенство. Показа изключителна мотивация и желание за борба.  Този характер го имаш вътре с себе си, защото няма как да го научиш от треньора или от другаде, той е вътре в сърцето ти. Това, че аз съм треньор на децата си, нищо не означава. За да се класираш на голямо състезание, връзки няма. Няма значение, чии синове са. Там няма - обади се на приятел, там трябва да имаш спортен резултат. Аз се вълнувам винаги, когато моите състезатели застават на старт, защото искам чрез тях да направя изява в спорта, който ми е на сърце и който ме е направил известна. Искам състезателите да се класират, но когато вече и децата ти застанат на старт, напрежението става още по-голямо и е още по-вълнуващо. Много е труден моментът, докато ги пуснеш да загряват, да влязат в лодките и преди самия старт – 10 минути. Не мога да опиша за какво става въпрос от моя страна.“

Какви са очакванията за българското представяне на Олимпийските игри в Париж, как се работи при липсата на спортна база и какво предстои пред Емил и Марио можете да чуете в звуковия файл.