Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Мартин Малчев: С оборудването на борда може да се обработи всякакъв вид патология

Медицинският хеликоптер в действие - как и на кого помага?

Инж. Мариян Боновски: Нямаме дори зародиш на системата ХЕМС. Всичко е имитация и пиар

Снимка: БТА

Първият ни медицински хеликоптер все още не е участвал в транспортиране на пациент от място с инцидент до болница. Към момента въздушната машина е извършила две мисии от болница до болница. Сформирани са шест медицински екипа, обучени да оказват спешна помощ по въздух. Те вече дават дежурства в новия спешен център.

12-часовото дежурство на екип от лекар и медицинска сестра започва с преглед за изправността на апаратурата в хеликоптера, казва анестезиологът д-р Мартин Малчев. Той е на 30 години, работи в "Пирогов", с тесен опит в интензивното лечение. Не е участвал в мисия, но иска да трупа нови знания за медицината във въздуха.

Преглеждат се и две спешни чанти за оказване на спешна помощ на деца и възрастни.

"Травми, инфаркти, инсулти, всякакъв тип патология може да се обработи с въпросното оборудване, което е в чантите", пояснява д-р Малчев.

Сигналът за пациент, който се нуждае от въздушна медицинска помощ, минава през координационна централа. Оттам вземат решение за изпращане на хеликоптера, следва комуникация с авиационния оператор.

д-р Мартин Малчев  Снимка: МЗ

Медиците са обучени да работят с апаратурата в хеликоптера, как да общуват с пилоти,  авиобази, въздушната кула и с болниците. В машината се побират шест души, в това число и пациент. Заради ограниченото пространство някои процедури се извършват по-трудно, разказва д-р Малчев и дава пример с дефибрилацията – коригиране на сърдечния ритъм с ток:

"Пациентът, ако не е перфектно обезопасен, може да се създаде контакт с електрическата мрежа на самия хеликоптер и това да доведе до неизправност на самите електрически мрежи. Това не представлява проблем за пилотите, защото те могат да минат на ръчно управление, ако се наложи."

Медиците в хеликоптера разполагат със специални слушалки – шлемофони, с микрофони, изработени специално за летене, като изолират вибрациите и излишните шумове.

"Няма абсолютно никакъв проблем в комуникацията между нас и пилотите – всичко се чува кристално ясно и спокойно."

Част от оборудването на хеликоптера са машини, дозиращи прецизно нужните лекарства, и вентилатор за кислород, адаптиран да издържа на вибрациите във въздушната линейка. Въпреки че до момента хеликоптерът не е летял до място с инцидент и пострадали хора, медиците са наясно с протокола за действие.

Хеликоптерът може да кацне на поляна, стига да няма дървета и други обекти, застрашаващи безопасното приземяване и излитане. Първото правило в авиацията е безопасността на екипажа, следвана от тази на пациента, припомня д-р Малчев. Според него спешната помощ по въздух е много по-голямо предизвикателство от наземната, заради стриктното спазване на определени правила.

За да станат част от екипа на спешната помощ по въздух, медиците минават през тестове за физическа годност и психологическа издръжливост. Ако по време на мисия екипът прецени на място, че пациентът не е в състояние да лети, може да откаже да го транспортира. Възможно е също метеорологичните условия да не позволяват на хеликоптера да излети или да кацне.

Снимка: БГНЕС

В нормалните страни по стандарт хеликоптерът трябва да излети до петата минута, обясни пред БНР инж. Мариян Боновски, експерт по медицинско спасяване по въздух. Той е единственият българин, член на Световната хеликоптерна асоциация.

Ние нямаме дори зародиш на системата ХЕМС, подчерта експертът. По думите му, "всичко е пиар".

"Румънците ясно ни показаха какво е ХЕМС. Това, което в момента показваме, винаги сме го имали, и то с много по-добра комуникация и координация. Военните не са спирали да го правят."

"Тук всичко е на политическа основа. Всичко е пълна имитация", смята експертът.

Единственият, който избира площадка от въздуха по системата ХЕМС, е пилотът, обясни инж. Боновски.

"Какви са тези площадки, които ще се правят в момента? Напълно излишно е това нещо", заяви той относно започналите действия за изграждане на площадки на Витоша.

Нито една от площадките, които в момента се сертифицират, не е започната сега, уточни и настоя: 

"Всичко в сегашно време е пълно имитиране на дейност."

В планината медицинският хеликоптер не служи за издирване на хора, той извършва единствено медицинска мисия, каза още инж. Мариян Боновски.

В повечето случаи хеликоптерите по ХЕМС не използват лебедка, а кука. Лебедката тежи около 90 кг и за нея е необходим оператор. Куката тежи между 8 и 15 кг и може да се използва самостоятелно от пилота. Въобще не сме заложили кука в изделието, коментира Мариян Боновски в предаването "Хоризонт до обед". Според него трябва да искаме от производителя следващите хеликоптери да са оборудвани с кука.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20