Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Мартин Малчев: С оборудването на борда може да се обработи всякакъв вид патология

Медицинският хеликоптер в действие - как и на кого помага?

Инж. Мариян Боновски: Нямаме дори зародиш на системата ХЕМС. Всичко е имитация и пиар

Снимка: БТА

Първият ни медицински хеликоптер все още не е участвал в транспортиране на пациент от място с инцидент до болница. Към момента въздушната машина е извършила две мисии от болница до болница. Сформирани са шест медицински екипа, обучени да оказват спешна помощ по въздух. Те вече дават дежурства в новия спешен център.

12-часовото дежурство на екип от лекар и медицинска сестра започва с преглед за изправността на апаратурата в хеликоптера, казва анестезиологът д-р Мартин Малчев. Той е на 30 години, работи в "Пирогов", с тесен опит в интензивното лечение. Не е участвал в мисия, но иска да трупа нови знания за медицината във въздуха.

Преглеждат се и две спешни чанти за оказване на спешна помощ на деца и възрастни.

"Травми, инфаркти, инсулти, всякакъв тип патология може да се обработи с въпросното оборудване, което е в чантите", пояснява д-р Малчев.

Сигналът за пациент, който се нуждае от въздушна медицинска помощ, минава през координационна централа. Оттам вземат решение за изпращане на хеликоптера, следва комуникация с авиационния оператор.

д-р Мартин Малчев  Снимка: МЗ

Медиците са обучени да работят с апаратурата в хеликоптера, как да общуват с пилоти,  авиобази, въздушната кула и с болниците. В машината се побират шест души, в това число и пациент. Заради ограниченото пространство някои процедури се извършват по-трудно, разказва д-р Малчев и дава пример с дефибрилацията – коригиране на сърдечния ритъм с ток:

"Пациентът, ако не е перфектно обезопасен, може да се създаде контакт с електрическата мрежа на самия хеликоптер и това да доведе до неизправност на самите електрически мрежи. Това не представлява проблем за пилотите, защото те могат да минат на ръчно управление, ако се наложи."

Медиците в хеликоптера разполагат със специални слушалки – шлемофони, с микрофони, изработени специално за летене, като изолират вибрациите и излишните шумове.

"Няма абсолютно никакъв проблем в комуникацията между нас и пилотите – всичко се чува кристално ясно и спокойно."

Част от оборудването на хеликоптера са машини, дозиращи прецизно нужните лекарства, и вентилатор за кислород, адаптиран да издържа на вибрациите във въздушната линейка. Въпреки че до момента хеликоптерът не е летял до място с инцидент и пострадали хора, медиците са наясно с протокола за действие.

Хеликоптерът може да кацне на поляна, стига да няма дървета и други обекти, застрашаващи безопасното приземяване и излитане. Първото правило в авиацията е безопасността на екипажа, следвана от тази на пациента, припомня д-р Малчев. Според него спешната помощ по въздух е много по-голямо предизвикателство от наземната, заради стриктното спазване на определени правила.

За да станат част от екипа на спешната помощ по въздух, медиците минават през тестове за физическа годност и психологическа издръжливост. Ако по време на мисия екипът прецени на място, че пациентът не е в състояние да лети, може да откаже да го транспортира. Възможно е също метеорологичните условия да не позволяват на хеликоптера да излети или да кацне.

Снимка: БГНЕС

В нормалните страни по стандарт хеликоптерът трябва да излети до петата минута, обясни пред БНР инж. Мариян Боновски, експерт по медицинско спасяване по въздух. Той е единственият българин, член на Световната хеликоптерна асоциация.

Ние нямаме дори зародиш на системата ХЕМС, подчерта експертът. По думите му, "всичко е пиар".

"Румънците ясно ни показаха какво е ХЕМС. Това, което в момента показваме, винаги сме го имали, и то с много по-добра комуникация и координация. Военните не са спирали да го правят."

"Тук всичко е на политическа основа. Всичко е пълна имитация", смята експертът.

Единственият, който избира площадка от въздуха по системата ХЕМС, е пилотът, обясни инж. Боновски.

"Какви са тези площадки, които ще се правят в момента? Напълно излишно е това нещо", заяви той относно започналите действия за изграждане на площадки на Витоша.

Нито една от площадките, които в момента се сертифицират, не е започната сега, уточни и настоя: 

"Всичко в сегашно време е пълно имитиране на дейност."

В планината медицинският хеликоптер не служи за издирване на хора, той извършва единствено медицинска мисия, каза още инж. Мариян Боновски.

В повечето случаи хеликоптерите по ХЕМС не използват лебедка, а кука. Лебедката тежи около 90 кг и за нея е необходим оператор. Куката тежи между 8 и 15 кг и може да се използва самостоятелно от пилота. Въобще не сме заложили кука в изделието, коментира Мариян Боновски в предаването "Хоризонт до обед". Според него трябва да искаме от производителя следващите хеликоптери да са оборудвани с кука.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50