Феноменът "Ветрино" и двата "парка" като метафора на икономически модели

Поводът да пишем за парка във Ветрино преди 2 години беше конкретно изследване. Интересувахме се как протича комуникацията по отношение на климатичните промени. Видяхме през медийния дискурс как там, на място, се разиграва битка между "добрия” и "лошия” бизнес, между "добрия" и "лошия" господар. Добрият и лошият, разбира се, си сменят местата според това кой говори, а всъщност гласът на местните хора практически отсъства от публичността. Ветрино е и показателен пример за това как протичат процесите на европейско и на глобално ниво през призмата на климатичния преход и конкретно на така наречената "зелена сделка”. Казвам "така наречена”, защото е показателно, че от "пакт” стана "сделка”.

Това каза в предаването "Хоризонт до обед” Станислав Додов - редактор и автор в списание "Диверсия” по повод анализ от 2022г, който прави паралел между моделите на Исторически парк и парка за ВЕИ в общината, писан за платформата Transnational Social strike.

"Новият инвеститор, когато се отказа миналата година от голяма част от проекта си, каза: "решението на съда в полза на нашия парк е много радостно, но, за съжаление, не е достатъчно, защото очевидно общината работи против българското законодателство и взетите на европейско ниво решения”. Това противоречие кой трябва да го обере? Очевидно го обират местните, тъй като държавата е резигнирала".

"Спекулация е да се смята, че преобладаващото мнение в обществото е против зелена енергия. Поголовно проучванията показват, че няма такава съпротива. Съпротивата възниква, когато "Зелената сделка” добие материалност на местно ниво, както в случая с Ветрино, когато всъщност се вижда, че за да стане този преход, местните трябва да се опрат на нови гигантски бизнеси, без цялата тази предварителна, дългосрочна, изключително важна работа по комуникация да е била свършена. 

За това как функционира "Исторически парк” от финансова гледна точка има написано предостатъчно. За нас е важно е, че именно политикономията на единия и на другия модел не се различават същностно. По начина, по който Неофит Рилски - селото, а и в голяма степен цялата община Ветрино, е завладяна от "Исторически парк” и различните му структури, близки фирми и така нататък, нещо много подобно обещава и новият инвеститор, само че в много по-класически, добронамерен, благодетелен вид, където "заедно с индустрията ще създадем работни места", "ще платим сметки", "ще направим градини" и така нататък, което звучи много хубаво, но по същността си не е различно, тъй като това отново не е държавата, не е нещо, което подлежи на демократичен контрол. Това отново е сделка, договаряне. Въпросът е каква е стоката. Ако историята е стоката, то е стока, която ми позволява да се свързвам със своята деятелност и своята идентичност като човек, който на тази територия знае кой е и чувства силата да прави нещо. Ако стоката е вятър, се изисква много по-сериозно общуване и много по-същностно преживяване на демокрацията ежедневно, за да е ясно за какво ми е този вятър".

Никой не говори за демокрация от доста години, убеден е Додов. 

"В последните няколко години просто никой не го интересува. Тази ниска избирателна активност трябва да бъде четена като знак, че партиите трябва драстично да сменят курса, тъй като те се научиха в последните 5-6 години, че могат да играят само на маркетинг и на разправии помежду си, без да се занимават с никаква работа на терен и с комуникация със своя електорат. Именно заради това нови привидно измислени партии всъщност са успешни, защото те, противно на всички етикети, наистина тръгват отдолу. Всички партии са наясно, че легитимността им рязко се срива. Не мисля, че "Величие" ще станат новите "Възраждане”. Вероятно ще вдигнат процентите си на следващи избори. Ако президентът стъпи в това поле, той ще помете всички, това е ясно. Затова толкова много се говори за него, защото е ясно, че ще е единствената по-радикална промяна, която парламентарната система ще види от много години насам. Най-вероятно ще го направи, но това засега е в сферата на догадките".