Митът за Озирис и Изида обяснява сътворението на света. Той разказва за борбата между доброто и злото. Хилядолетия наред в гробници и храмове египетските майстори разказват в своите рисунки за смелия Озирис и красавицата Изида, за раждането, Възкресението и качването на престола на египетския владетел. Култът към божествата в Древен Египет е обвързан и със земеделския сезон, разливите на Нил и всички правила, по които света съществува.
Огромно е културното и историческо наследство оставено по долината на Нил и проучвателите му непрекъснато добавят нови щрихи и артефакти към историята на тази древна цивилизация. А също и към културния обмен, който в древния свят е позволил египетски култове да достигнат до селищата по бреговете на Черно море, Древна Тракия, в античните селища по нашите морски брегове, до земите на днешна Украйна, Румъния, Турция, Грузия.
Доказателства за това са епиграфски паметници, предмети от кост, теракота, бронз, скулптури, бижута и монети. Кога културата на Древен Египет е започнала да прониква по бреговете на Черно море – това най-вероятно се е случило още в първото хилядолетие преди Христа.
Огромните ресурси, които е притежавал Древен Египет са били цел на големи завоеватели, търговския обмен на ценни и редки стоки са вероятните пътища, по-които културата на древните египтяни, както и култове към техните божества достигат черноморските брегове и осъществяват връзките с Долината на Нил.
Д-р Весела Атанасова египтолог и е специален гост в "Нощен Хоризонт". Поводът е една изложба, която ще бъде открита на 9 юли в Античен комплекс Сердика, познат ви като Ларгото в столицата на която тя е един от кураторите.
Изложбата е плакатна и носи името "Египетските култове край Черно Море", заедно с нея ще бъде представен и сборник със същото име.
"Историята на Египет започна не с Клеопатра, тя е в края на тази история, историята на Египет може да се проследи 4000 години преди Христа, каза за БНР главен асистент Весела Атанасова от Институт по балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол" към Българската академия на науките.
"Това е до династичния период в Египет, когато всъщност се заражда държавата Египет и за да може вече да видим класическия Египет от трето хилядолетие, минаваме през това 4-то хилядолетие, през културите Негада, които са доста специфични култури и достигаме до 3- то хилядолетие - класическия Египет.
В момента работя над "Египетските култове в Древна Тракия, а сборникът "Египетските култове край Черно Море" се появи преди две години след една конференция във Варна, на която присъстваха най-добрите специалисти в света по темата.
Френското образование ми даде много в тази област, чета египетски йероглифи, но все по-рядко, сега обучавам студентите, за да не забравям.
Когато през 2013 година имах стаж към Френския център за изследвания на Карнак, там живеехме буквално до храма, аз снемах изображения.
Храмът на Карнак е главният храм на Тива - древната столица на Египет от Средно царство, това е храмът на Амон, и е един от най-големите храмове в Египет.
Чувството не може да се опише - между древното и сегашното - едно всекидневно прераждане в течението на Нил, който е постоянно около теб. Тя е много красива река, със залезите и изгревите, разказа още д-р Атанасова.
Тя сподели, че в началото започва своите изследователски търсения през Старото Царство, дисертацията й е на тази тема - дори преди Старото царство.
На изложбата "Египетските култове край Черно Море" заедно с д-р Атанасова куратор ще бъде и неин колега от Франция - проф. Брико от университета Тулуза 3 във Франция. Професорът е един от най-известните специалисти по египетските култури в Средиземноморието, тези култове, които се разпространяват извън Египет.
По думите на д-р Атанасова именно култът към Изида, към нейното семейство, се разпространява извън Египет и така се стига до Черноморските брегове. Основната хипотеза е, че един от наследниците на Александър Велики в Египет, след неговата смърт дават началото на Династията на Птолемеите. Тази династия развива Египет, дейността им се разраства в културно и военно отношение, като македонска династия те привличат египетското население към гърци и македонци, които вече управляват, този мит за Изида и Озирис им послужва, като те го преиначават с гръцки богове, разказа д-р Атанасова.
Доктор Весела Атанасова завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция в специалност Археология и История на изкуството. Защитава двойна докторантура по египтология на тема “Жреците от божествения култ през Старо царство” в Сорбоната и Нов български университет. Изследването й е придружено с теренна работа в редица музеи, сред които Каирския музей, Лувъра, Археологическия музей в Сан Жерман ан Ле, Музея Метрополитън в Ню Йорк, Британския музей. Доктор Весела Атанасова е работила във и с колеги от престижни международни изследователски лаборатории като Френския институт в Кайро, Колеж дьо Франс, Центъра за египетски изследвания към Сорбоната, катедрата по египтология в Оксфорд, Френско-египетския център за изследване на храмовете в Карнак. За научната си разработка получава награда за “най-добра франкофонска дисертация” от Университетската агенция на франкофонията и Френския институт в България.
От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките, където е ръководител на проектa “Тракия и Египет в гръко-римската епоха”. Преподава “Египетско изкуство и култура” в Департамент Средиземноморски и източни изследвания на Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ “Св. Климент Охридски”.
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред какви трудности са изправени тази година собствениците на бостани, отразява ли се и при тях пагубно сушата и има ли бъдеще за този вид земеделие? На тези и още въпроси отговаря производителят..
Летни празници на Балкана започват в населените места в община Георги Дамяново. Традицията се спазва от десетки години. От днес до края на месец август всяка събота в четири населени места в община Георги Дамяново се провежда празник на Балкана. Тази вечер от 20 часа на площада в село Говежда ще се изявят танцови и фолклорни състави от общината,..
"В тези седем дена в село Гложене, в Илинден и в София и сега, седейки си със слушалки във вашето студио си мисля - какъв ли вид слушалки трябва да си слагаме всеки ден, какъв ли трябва да е филтърът, има ли изобщо филтър, сподели за "Нощен Хоризонт" Николай Милчев, поет и писател, който седем дена си води записки за преживелици и съзерцания през..
Лятото не е само почивка на море, вълни, плажове и коктейли. За някои хора това е скучно и виждането за приятно изкарване е бягство в планината, в дивото, там, където другите ги няма и навалицата е сведена до навалица от безброй дървета. За да сме сигурни, че ще изкараме една добра почивка в условия, близки до екстремните, защото ние все пак сме..
В свят на бързи пътувания има един път, който не гони крайна дестинация, а търси дълбокия смисъл. Нарича се " Светият път", поклоннически маршрут , който започва на 1 юли от Велико Търново . В момента преминава през София и ще стигне до Рилския манастир на 6 август, след като бъдат извървяни пеша тези близо 700 километра от старата ни българска..
" Този политически сезон започна с престъпление и свърши с престъпление . Какво имам предвид? Започна с фалшификация на изборите, доказано от три партии, които са фалшифицирали протоколи и са крали гласовете на хората, визирам ГЕРБ-СДС, БСП "Обединена левица" и ДПС "Ново начало". Това заяви пред БНР политологът Калоян Методиев , част от екипа на..
Фестивалът "Сцена на върховете” и десетото юбилейно издание на "Опера на върховете “ - две от големите летни събития в България тази година, които ще се проведат в магнетичната атмосфера на Белоградчишките скали , обещават незабравима програма за жителите и гостите на града. Силен интерес към фестивалите на Белоградчишките скали - "Опера на..
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..
Преди ден стартира новият археологически сезон в района на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Проучванията продължават вече няколко десетилетия,..