3
Да живееш между Хипократ и Пегас означава да балансираш между реалността и мечтите, между грижата за тялото и храната за душата. Това е живот, изпълнен с емоции, където всяко лечение е акт на любов, а всяка песен - израз на най-дълбоки чувства. Това е животът на човек, който разбира, че истинското изкуство е в сърцевина на човешката същност, и който посвещава себе си на това да лекува и вдъхновява едновременно.
Подобно на древногръцкия бог на лечението Хипократ, д-р Джина Дундова-Панчева посвещава дните си на грижата за здравето и живота на другите, но когато настъпи нощта тя се преобразява с крилете на Пегас и полита в света на поезията и изкуството.
Нашата гостенка се намира на кръстопът между Хипократ и Пегас - като лекар и творец, съчетава изкуството на медицината и поезията. В опит да покажем дълбочината и тази многопластовост на д-р Панчева, разглеждаме процеса на създаване на песен и слово и говорим за това, дали музиката или словото идват първи, как се ражда едно произведение и вплита емоцията в него.
Тя ни разкри тайните на своето творчество затова как успява да балансира между професията си на лекар и страстта си към поезията и вдъхнови слушателите с нейния уникален път в света на медицината и изкуството.
Д-р Панчева сподели също така трудно ли се става лекар и каква е цената на добрата подготовка по определена специалност, както и как един специалист се справя с работата с безнадеждно болни деца и пациенти с тежка патология, каквато често се среща в Клиниките по Детска Неврология и какъв е правилният подход към информиране на родителите за прогнозата.
Водени от желанието си да разкрием процеса на създаване на песните, създадени по текстове на д-р Панчева, подчертаваме и важността на сътрудничеството й с продуцента Игор Марковски и композитора Димитър Гетов, които се включиха в разговора. Чухме и литературния критик Юлий Йорданов.
Д-р Джина Димитрова Дундова-Панчева завършва Английската езикова гимназия със златен медал, а през 1993г.- Медицинския университет . Лекар е – асистент в Катедрата по Физиология на МУ гр. София, където преподава и до момента физиология на медици, стоматолози и фармацевти на български и английски език. От 1994г. работи в Клиниката по Детска неврология на Института по педиатрия като педиатър и електрофизиолог – клинична работа, както и преподавателска, практикува и до днес. Има издадени седем поетични книги, една новела и четири букварчета. Две от книгите са двуезични. Новелата е преведена на английски и арабски език. Нейни стихове са поместени в: „Пламък”, „Словото днес“, „Галерия на думите“, „Тетрадката“и др. Някои от тях са преведени на английски, турски и гръцки език. Има публикувани стихове в Atunus Galaxy poetry, „ Eliz“ (Турция), „Неа Епохи“ Кипър и в някои наши и чужди антологии. Получава награда „Изящното перо-2024“ в международния литературен конкурс, организиран от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салона за българска култура и духовност – Чикаго, както и статуетката „Вдъхновение“ на Международния фестивал на Поезията „Духовност без граници 2024“ в гр. Пловдив. Много от стиховете са послужили за създаване на песни по музика на Димитър Гетов, Стефан Диомов, Иван Кръстев, Валери Костов, Христо Деянов, Светослав Лобошки, Милен Македонски и др. и изпълнени от Маргарита Хранова, Нели Рангелова , Христо Деянов, Тони Димитрова, Георги Христов, Кристина Димитрова, Симона Загорова, Жана Бергендорф, Мариана Попова и др. По някои от стиховете са създадени песни за проекта „Пеещи артисти“ на Игор Марковски, както и много детски песни, някои - финалисти в „Детска мелодия на годината“. Две от песните печелят първа награда на националните конкурси за нова българска песен „Бургас и морето“ и „София пее“. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите - лекари. Обича пътешествията, фотографията, ски спорта и да свири на пиано.
По темата слушайте в звуковия файл.

На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..