Когато футболът не е просто футбол

Най-обсъжданият скандал с политически оттенък на Европейското първенство по футбол беше наказанието на УЕФА, наложено на турския защитник Мерих Демирал, след като той направи знака на ултранационалистическото движение "Сивите вълци", след като вкара втори гол на Австрия на осминафиналите. Радикалната организация е свързвана с убийства и клеветнически кампании. Германската журналистка Михаела Кюфнер обяснява:

"Рядко посланици биват привикани след футболен мач. Но след символа на "Сивите вълци", показан от играч на националния отбор, посланика на Германия в Турция беше привикан, което е доста необичайно. УЕФА, която не споделя никаква власт с германското правителство, наложи наказание, но турската страна приема това като двустранен национален проблем. Това ни показва как Турция възприема себе си като държава и възгледите й за законовите правила. Последва привикване на посланика на Турция, тук в Германия, заради тези действия и обвиненията в расизъм от турска страна. Самият президент Ердоган беше възмутен, правейки сравнения с орела върху екипа на германкия отбор и петела върху екипа на френския отбор. Десницата и президентът смятат въпроса за политически."

Избори насред Европейското по футбол имаше в две страни, чийто отбори бяха сред фаворитите - Англия и Франция.

Крайнодясната антиимигрантска партия „Национален сбор“ не успя еднолично да вземе властта във Франция. Бащата на настоящия й лидер Марин льо Пен - Жан-Мари льо Пен, и бивш председател на партията заяви през 1996 г.:

„Малко е изкуствено да се довеждат играчи от чужди държави и те да бъдат наричани френски отбор.“

Футболистите от френския национален отбор Килиан Мбапе и Маркус Тюрам се обявиха против крайната десница - нещо, което направи и Зинедин Зидан преди изборите през 2002 г.:

„Мисля, че сме в решаващ момент в историята на нашата страна. Трябва да поставим нещата в перспектива и да осъзнаваме приоритетите си. Европейското първенство е важна част от нашата кариера, но преди всичко сме граждани и смятам, че не трябва да се разграничаваме от света около нас, особено когато става въпрос за собствената ни държава. Виждаме, че екстремистите са на портите на властта. Имаме възможността да изберем бъдещето на нашата държава. Затова призовавам младежите да излязат и да гласуват, да осъзнаят сериозността на ситуацията.“

„Трябва да кажем на всички да гласуват. Преди всичко, като граждани, дали ще съм аз или вие, трябва да се борим „Национален сбор“ да не влезе във властта.“

Заместник-председателят на „Национален сбор“ Себастиан Шену посъветва Мбапе да се придържа към футбола и да не се меси в политиката:

„Когато имаш шанса, честта, да носиш екипа на френския национален отбор, трябва да проявиш малко сдържаност. Гражданите правят своя избор. Те нямат нужда определени хора, които са далеч от техните ежедневни грижи, да им казват как да гласуват.“

С характерното си чувството за хумор, британските журналисти решиха да подредят някои от емблематичните си политици си във въображаем футболен отбор:

„Мениджърът на мечтания ми футболен отбор от политици е, разбира се, Уинстън Чърчил. Искам той да командва отбора. Мога да си представя неговата реч на полувремето, когато отборът губи с 1:0. Ще бъде много вдъхновяваща за играчите, които след това ще победят. Не включвам обаче Дейвид Камерън, защото не знам той дори кой футболен отбор би подкрепил. Играч в средата на терена ще бъде очевидно Тони Блеър. Социалист ли е, тачърист ли е? Може да играе в защита и в нападение, той ще е по целия терен. При нападателите слагам Тачър на челно място. Смела е, има експертиза, готова е да понесе жълт или червен картон, ако се наложи. Би била добър капитан на отбора. Прилича на Роналдо по това, че не можеш да решиш обичаш ли я или я мразиш, но искаш да е на терена и да играе. Другият ми звезден нападател е Елизабет I, защото тя е управлявала като абсолютен монарх. Има харизма, умее да оцелява, силна и стабилна е, символизира националната идентичност. Но най-важното - тя е Кралицата девица и няма да се интересува от гаджета, тя ще е на 100 процента отдадена на играта. Борис Джонсън ще е резерва. Той е от онези играчи, които влизат, когато всичко се обърка, всява допълнителен смут и някой вземе, че вкара само защото той се е появил.“

Безспорно, Украйна е страната с най-големи и сложни политически проблеми. Тя отпадна от първенството в груповата фаза, но все пак се класира, въпреки че отборът трябваше да тренира в чужбина заради войната. Оценката на Андрий Шевченко - президентът на украинската футболна асоциация и украински запалянковци:

„Участието на украинския отбор на европейското първенство е много важно послание за останалата част от света, че продължаваме да живеем и ще продължим да се борим.“

„Благодарна съм на футболистите, че дадоха най-доброто от себе си. Благодарим както на тях, така и на всички войници, които пазят Украйна.“

„Показахме на света, че сме обединени и се подкрепяме, въпреки че у дома бушува война.“

В грузинската столица Тбилиси след приетия през май определян като проруски закон, задължаващ неправителствени организации и медии да се регистрират като чуждестранни агенти, ако получават финансиране от чужбина, заглъхнаха проевропейските протести. Улиците отново се изпълниха обаче заради успеха на отбора на европейското първенство. Не се усеща това да има политически оттенък.

Европейското първенство беше съпъствано и от разпространяване на фалшиви новини в социалните мрежи. Една от тях беше, че почитателите на Румъния са скандирали в подкрепа на президента на Русия Владимир Путин на мача с Украйна. Журналистът Кристиян Щефанеску от румънската служба на "Дойче веле", който е бил  при агидката на мача обясни:

"В нито един момент не се е чувало името на Путин по време на 90-те минути игра. Скандиранията в разпространения клип са толкова силни, че със сигурност щях да ги чуя."

Знаете ли, че две държави са воювали след квалификационен мач за световното първенство? 

Разбира се, футболът не е бил единствената причина за т.нар. Футболна война между Хондурас и Ел Салвадор през 1969 г., а по-скоро имиграцията и реформа, касаеща владението върху земи. Но ескалацията идва след като Ел Салвадор побеждава с 3:2. Тогава, хондурасци започват да нападат имигранти от Ел Салвадор, чиято армия в последствие напада Хондурас. Пример, че националната гордост може да бъде изведена до точка на война. Спортът обаче тласка и към стопляне на отношенията. Доказателство е т.нар. пинг-понг дипломация между САЩ и Китай в апогея на Студената война през 70-те години на миналия век. Тогава, Вашингтон изпраща отбора си по тенис на маса в комунистически Китай, което сближава двете страни и проправя път за историческото посещение на американския президент Ричард Никсън.

Един от знаменитите моменти в историята спорта се случва през 1995 г., когато Нелсън Мандела присъства на финала на Световната купа по ръгби, който тогава олицетворява елита и привилегиите на бялата раса. В онзи момент обаче се трансформира в проводник на национално единство. Защото спортът може да подклажда национализма и враждебността или пък да е средство за помирение и диалог.

Снимки: Ройтерс