Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо климатът се промени толкова бързо?

Ако нямаше парников ефект, щяхме да живеем на ледена планета

Христо Панчев
Снимка: Мая Данчева

Защо климатът се промени толкова бързо, защо слънцето стана толкова силно и трябва ли наистина да се приспособим към новите условия или можем нещо да променим?

Оказва се, че да обвиняваме слънцето за високите температури е крайно несправедливо. Публикация в научно-популярната платформа Климатека.бг посочва, че слънцето далеч не е основният елемент, контролиращ температурата на Земята и , че слънчевите колебания допринасят за едва 0.1 процента от температурните промени.

Какво се случва тогава, че станахме свидетели на изключително горещи лета, на много топли зими, на силни бури и дъждове.


Затопля се не само земята, но и водата. Ледниците се топят,  повишава се нивото на световния океан.

Обясненията се търсят в две посокичовешката дейност, като причина за климатичните промени или някаква цикличност, в която Земята се затопля и изстива. В същата статия се дава пример междуледников период преди 120 хиляди години, когато температурата на Земята, нивата на въглеродния диоксит и на океаните са били по-високи от днешните. 

Кое е вярното и трябва ли да продължим да вредим на планетата? Какви ще са последиците и колко време имаме да направим промяната?

"Обикновено съдим за промените около нас според усещанията си и много по-трудно приемаме цялостната картина. Науката е нещо, което изследва промените по много различни начини в продължение на столетия дори и е факт, че климатът в продължение на милиони години се е формирал, променял под влияние на космически и земни фактори, разказа в "Нощен Хоризонт" Христо Панчев, част от екипа на Грийнпийс за Централна и Източна Европа. 

Панчев е и координатор в инициативата за "Зелено Възстановяване на Украйна".

Река замърсяване

"За промените на климата единственото потвърдено от различни научни източници и данни е, ролята на човешката дейност, изгарянето на фосилни горива и обезлесяването. И повишаването на парниковите газове. Наличието на парникови газове в атмосферата е нещо, което също има естествен произход в годините назад...Това се е дължало на активната вулканична дейност в далечното минало на земята.

Парниковите газове задържат топлината и ако нямаше парникови газове, щяхме да живеем в тотален студ, в ледената епоха.

Какво обаче се случва в съвремието ни - изравяйки от земните недра въглеводороди, получили се от гниенето на всякакви организми, ние сега ги изравяме и ги изгаряме, и ги изхвърляме в атмосферата, ние причиняваве затопляне.

Някои хора днес си мислят, че терминът "климатични промени" е нещо ново и модерно, сега възникнало, но науката за атмосферата и климата е много стара.


Първата концепция за това, че атмосферата задържа топлина съобразно газовия състав е от 1827 г., когато френският учен Жан Батист Фурие издава свое изследване.

Първата жена в климатичните изследвания - американката Юнис Нютън Фут, през 1856 година чрез експеримент доказва, че сгъстеният въздух се затопля по-бързо от нормалния, че въздухът, наситен с влага, или с въглероден диоксид също се загряват по-бързо, тогава в 19 век тя издава книга по темата, но под името на съпруга си, защото по онова време не е било възможно жени да публикуват научни трудове, разказа още Панчев.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емил Кабаиванов

Емил Кабаиванов: НСОРБ ще иска преходен период за новата такса смет, не отлагане

71 общини са готови от догодина да въведат принципа "замърсителят плаща". Националното сдружение на общините няма да настоява за отлагане , съобщи пред БНР д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Становището на огромна част от общините е за плавен преходен..

публикувано на 13.10.25 в 08:40
 Ива Таралежкова

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута  в района на платото, които предлагат на посетителите природни, исторически и културни забележителности. Маршрутите са разработени по съвместен международен проект  по програма "Еразъм", в който партньори са сдружения от малки селски райони в Кипър, Словакия  и Испания ...

публикувано на 12.10.25 в 09:25

Безплатен онлайн курс помага на общинските служители да създадат енергийни общности

За втора поредна година "Грийнпийс" – България организира безплатен курс за общински служители, които да се научат как да създават енергийни общности. Обучението се казва "Енергийно еспресо" и ще бъде достъпно онлайн до края на януари 2026 г.  Обучението включва работа с реални казуси, както от България, така и от чужбина, и е предназначено за..

публикувано на 12.10.25 в 01:22

През последните 10 г. все повече щъркели изпълват небето над България

Към една хубава новина - през последните 10 години все повече щъркели изпълват небето над България. Броят на гнездящите двойки е нараснал с над 30% или с почти 2000 щъркелови двойки. Това показва VIII международно преброяване на белия щъркел, което се организира в над 40 страни по света. През последните две лета, през месеците юни и юли над 200..

публикувано на 11.10.25 в 06:10

За по-малко от 10 г. над 100 лешояди са жертви на отравяне и отстрел

За по-малко от 10 години гоним бройката от над 100 екземпляра . Това заяви пред БНР за посегателствата над лешояди адвокат Емилия Тончева, юрист и еколог, бивш заместник-министър в МОСВ. Тя припомни някои от фрапантните случаи на масова смърт на този защитен вид – в Кресненското дефиле и Врачанския балкан. Екозащитници: Отрова за вълци..

публикувано на 07.10.25 в 09:42
София Садогурска на плажа в румънското село Вама Веке

София Садогурска: Черно море е подложено на огромен натиск, но защитени зони ще му помогнат

Черно море и животът в него са изправени пред сериозни заплахи, но могат да ги преодолеят. Това заяви в интервю за БНР морският биолог доктор София Садогурска . Тя съчетава работата си в Института по ботаника към Националната академия на науките на Украйна с дейността си в екологичната организация "Екодействие" (Екодiя) . Садогурска е и един..

публикувано на 01.10.25 в 11:35

Селски туризъм и къде българското село е все още живо?

А сега отиваме в село Долни Раковец, в община Радомир , където ще потърсим едно мощно природно средство за здраве. То е природен антибиотик , укрепва имунната система и помага за регулирането на кръвното налягане, може да понижава нивата на "лошия" холестерол и да подпомага кръвообращението, също е мощен антиоксидант.  В народните вярвания..

публикувано на 24.09.25 в 07:15