Как влияят високите температури и топлите ветрове на реколтата в Добруджа?

Снимка: Зорница Близнашка

Кореспонденция на Мая Райнова за предаването ''Чуй лятото'' със Зорница Близнашка и Мария Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Промените в климатичните условия в световен мащаб неминуемо се отразяват и на земеделието. Така е и в Добруджа, известна като житницата на България, която страда от суша, придружена с трайната тенденция за все по-високи средноденонощни температури.

За някои хора пейзажът в Добруджа е скучен – няма планини, реки, възвишения. За други обаче, той е безценен.

С реденето на сезоните се сменя и картината пред очите ни – през пролетта с поникването на пшеницата полята радват окото с наситено зеления си цвят, след това в жълто обагря огромни площи рапицата. И идва ред на цъфтежа и на лавандулата, а не след дълго слънчогледите привличат погледите ни с разтворените си пити и красотата си.

За съжаление през последните години все по-често виждаме и пшеница, която вместо да е тъмнозелена, линее и добива ръждив цвят, слънчогледите току-що цъфнали и готови да пълнят питите си със семки навеждат срамежливо глави и съхнат.

По думите на професор Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево сушата не е нещо ново за този край на България, но придружена с високите температури и топлите ветрове, става пагубна за реколтата.

Измерванията на института от 1952 година насам ясно показват, че след 2000-та година температурите трайно се повишават.

"1978 година, юли месец - 4,8 милиметра при средноденонощна температура от 19,7 градуса, а 1990 година - 5 литра и половина на квадратен метър при температура средноденонощна от 21,8 градуса. 2001 година - 4,8 литра са паднали при 24,7 градуса средноденонощна, а 2007 година - 7,4 литра при 24,4 температура и 2016 година - 2,8 литра при 22,8 градуса.Този анализ, ако се направи ще се види, че след 2000 година наистина средноденонощните температури през юли месец са сравнително по-високи от предходните години.Температурите юли месец са дота, доста високи, а количеството на валежите е сравнително по-ниско", обясни професор Киряков.

Климатичните промени, водещи до все по-чести години на суша и високи температури, категорично са проблем за земеделието, смята и Нели Стоянова - председател на кооперация "Възраждане", отглеждаща 10 000 дка земя.

"За да сме в крак и да можем по-лесно да се адаптираме, нашето стопанство всяка година използва различни традиционни и нетрадиционни методи за борба с тези високи температури - къде успешни, къде неуспешни вече експерименти се правят в тази насока. Преминаваме към вертикални обработки, към минимизиране на обработките с оглед на това да се запазва повече влагата и дори нулеви обработки, ако искате. Подборът на сортове хибриди, които да са по-толерантни на засушаването".

По думите й, тази година културата, която е най-чувствителн към настоящите климатични условия е царевицата.

Новият вид обработка на почвата предполага наличието на по-различен тип техника, което е "едно много скъпо перо", добави Стоянова:
"Ние се опитваме да го правим с подръчни средства, с машини, които сме ги взели на заем, за да го пробраме, защото аз все още не съм убедена до каква степен тази технология е подходяща за нашите условия и за нашите почви, защото това е един много важен момент".

"Като хора, които работиим на полето сме свикнали" на екстремно високи температури, които наблюдаваме през този сезон от юни месец насам, каза още тя, както и припомни "времената преди 10-15 години, когато за да откриеш сянка на полето сядаш под гумата Ка-700, защото е голяма и пази голяма сянка. Така че в днешно време с новата техника, с климатизираните кабини, не е чак такъв проблем".

Ситуацията не е много оптимистична от гледна точка на развитието на пролетниците, споделя и Петър Петров, обработващ в стопанството си 13 000 дка земя:

"Царевицата може да се каже в голямата си част вече изгоряла, при слънчогледа също наблюдаваме период на изгаряне от сушите и горещините, които са от последните седмици и съответно не очакваме високи добиви. Най-пострадали от сушата са Черноморските общини - Шабла, Каварна, Балчик".

Сушата се оказа най-големият проблем на земеделието, категоричен е той:

"За земеделието последните години се оказват все по-тежки, все по-трудни. Ако преди беше нормално за 10 години да имаме все сухи години, то за последните 5 години са три сухи - 2020, 2023 и 2024 година. Всички знаем, че пазарите във времето се променят, цените падат и растат, но най-вече сушата се оказа от всички проблеми, които сме имали досега най-големият".

Едно от спасенията за насажденията в Добруджа, особено при сегашните метеорологични условия, са полезащитните пояси, уточнява професор Иван Киряков:

"Помагат за ветровата еврозия, особено през последните 7-8 години, когато имаме засушаване през пролетта и много силни ветрове - има натрупвания по пътищата, по асфалта им натрупвания, на преспи от почва, която е отвята от силния вятър там, където полезащитния пояс е малко по-далеч или пък е изсечен, защото трябва да го възстановяват".

Само след месец жътвата на слънчоглед и царевица в Добруджа ще е започнала.

Очакванията са част от полетата да бъдат прибрани, колкото да се изчисти земята, без да се реализира добив. На други места, макар и малко, реколта ще има.

Какви ще са промените в родното земеделие при настоящия климат, тепърва предстои да проследим в годините.

Подробности можете да чуете в материала на Мая Райнова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Как влияят високите температури и топлите ветрове на реколтата в Добруджа?

БНР подкасти:

"Величие" се застъпи за правото на чиста околна среда

Стари отоплителни уреди ще бъдат заменени с екологична алтернатива в Монтанско

Райони от Африка и Азия не разполагат с метеорологични служби. Обсъждат интегрирането им

Хисаря - първата дестинация член на Асоциацията на историческите термални градове

Емил Кабаиванов: НСОРБ ще иска преходен период за новата такса смет, не отлагане

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута

Безплатен онлайн курс помага на общинските служители да създадат енергийни общности

Илия Тодоров: Предлагаме да не може да се мине ГТП, ако има влезли в сила глоби

Къци Вапцаров: Исках да направя артхаус филм – моята представа за европейско кино

Гонката с мигранти край Бургас продължила половин час, водачът на два пъти сменил посоката

Предавания

За БНР

Програми

Радио България