Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как влияят високите температури и топлите ветрове на реколтата в Добруджа?

Снимка: Зорница Близнашка

Промените в климатичните условия в световен мащаб неминуемо се отразяват и на земеделието. Така е и в Добруджа, известна като житницата на България, която страда от суша, придружена с трайната тенденция за все по-високи средноденонощни температури. 

За някои хора пейзажът в Добруджа е скучен – няма планини, реки, възвишения. 
За други обаче, той е безценен.

С реденето на сезоните се сменя и картината пред очите ни  – през пролетта с поникването на пшеницата полята радват окото с наситено зеления си цвят, след това в жълто обагря огромни площи рапицата. И идва ред на цъфтежа и на лавандулата, а не след дълго слънчогледите привличат погледите ни с разтворените си пити и красотата си. 

За съжаление през последните години все по-често виждаме и пшеница, която вместо да е тъмнозелена, линее и добива ръждив цвят, слънчогледите току-що цъфнали и готови да пълнят питите си със семки навеждат срамежливо глави и съхнат.



По думите на
професор Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево сушата не е нещо ново за този край на България, но придружена с високите температури и топлите ветрове, става пагубна за реколтата. 

Измерванията на института от 1952 година насам ясно показват, че
след 2000-та година температурите трайно се повишават.

"1978 година, юли месец - 4,8 милиметра при средноденонощна температура от 19,7 градуса, а 1990 година - 5 литра и половина на квадратен метър при температура средноденонощна от 21,8 градуса. 2001 година - 4,8 литра са паднали при 24,7 градуса средноденонощна, а 2007 година - 7,4 литра при 24,4 температура и 2016 година - 2,8 литра при 22,8 градуса.Този анализ, ако се направи ще се види, че след 2000 година наистина средноденонощните температури през юли месец са сравнително по-високи от предходните години.Температурите юли месец са дота, доста високи, а количеството на валежите е сравнително по-ниско",
обясни професор Киряков.   



Климатичните промени
, водещи до все по-чести години на суша и високи температури, категорично са проблем за земеделието, смята и Нели Стоянова - председател на кооперация "Възраждане", отглеждаща 10 000 дка земя.

"За да сме в крак и да можем по-лесно да се адаптираме, нашето стопанство всяка година използва различни традиционни и нетрадиционни методи за борба с тези високи температури - къде успешни, къде неуспешни вече експерименти се правят в тази насока. Преминаваме към вертикални обработки, към минимизиране на обработките с оглед на това да се запазва повече влагата и дори нулеви обработки, ако искате. Подборът на сортове хибриди, които да са по-толерантни на засушаването".

По думите й, тази година 
културата, която е най-чувствителн към настоящите климатични условия е царевицата.

Новият вид обработка на почвата предполага наличието на по-различен тип техника, което е "едно много скъпо перо", добави Стоянова:
"Ние се опитваме да го правим с подръчни средства, с машини, които сме ги взели на заем, за да го пробраме, защото аз все още не съм убедена до каква степен тази технология е подходяща за нашите условия и за нашите почви, защото това е един много важен момент". 

"Като хора, които работиим на полето сме свикнали"
на екстремно високи температури, които наблюдаваме през този сезон от юни месец насам, каза още тя, както и припомни "времената преди 10-15 години, когато за да откриеш сянка на полето сядаш под гумата Ка-700, защото е голяма и пази голяма сянка. Така че в днешно време с новата техника, с климатизираните кабини, не е чак такъв проблем".

Ситуацията не е много оптимистична от гледна точка на
развитието на пролетниците, споделя и Петър Петров, обработващ в стопанството си 13 000 дка земя:

"Царевицата може да се каже в голямата си част вече изгоряла, при слънчогледа също наблюдаваме период на изгаряне от сушите и горещините, които са от последните седмици и съответно не очакваме високи добиви. Най-пострадали от сушата са Черноморските общини - Шабла, Каварна, Балчик".

Сушата се оказа най-големият проблем на земеделието
, категоричен е той:

"За земеделието последните години се оказват все по-тежки, все по-трудни. Ако преди беше нормално за 10 години да имаме все сухи години, то за последните 5 години са три сухи - 2020, 2023 и 2024 година. Всички знаем, че пазарите във времето се променят, цените падат и растат, но най-вече сушата се оказа от всички проблеми, които сме имали досега най-големият".



Едно от спасенията
за насажденията в Добруджа, особено при сегашните метеорологични условия, са полезащитните пояси, уточнява професор Иван Киряков:

"
Помагат за ветровата еврозия, особено през последните 7-8 години, когато имаме засушаване през пролетта и много силни ветрове - има натрупвания по пътищата, по асфалта им натрупвания, на преспи от почва, която е отвята от силния вятър там, където полезащитния пояс е малко по-далеч или пък е изсечен, защото трябва да го възстановяват".
 

Само след месец жътвата на слънчоглед и царевица в Добруджа ще е започнала


Очакванията са част от полетата да бъдат прибрани, колкото да се изчисти земята, без да се реализира добив. 
На други места, макар и малко, реколта ще има. 


Какви ще са промените в родното земеделие при настоящия климат, тепърва предстои да проследим в годините.

Подробности можете да чуете в материала на 
Мая Райнова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тео Буковски

Тео Буковски: Привличат ме необяснимите и загадъчни върхове!

Гостът в "Нощен Хоризонт" е лекар и писател. Дори и опитен планинар, който познава голяма част от красивите места в планините ни.  Това е Тео Буковски, който познаваме и от книги като "А изпълзяват нощем" и "Часът на кошмара 4.50: Измерения на страха". "Гордея се с това, че когато с нашата група ходим в планината, ние посещаваме по-малко известни..

публикувано на 12.09.25 в 17:04

България участва в Световното първенство по събиране на отпадъци

Световното първенство по събиране на отпадъци се проведе в столичния парк „Дамян Дамянов“ на 30-ти август. Голямата награда за победителите е петдневен престой в Япония, където предстои да премерят сили заедно с останалите участници от други страни. Именно в Япония през 2008г.  възниква този нов спорт, „SpoGomi”, комбинация от първите срички на..

публикувано на 07.09.25 в 06:02
 Ботаническа градина

Ясен Иванов - създателят на Ботаническа градина "Борика" в село Борика

Ландшафтният дизайн е симбиоза между ландшафтната архитектура, социалните потребности, геоложката структура, климатичните условия и нуждите на растителните видове, а целта е постигане на един естетически и екологичен резултат.  Когато става дума за красива градина, старият континент със сигурност държи първенството по изящни примери на добре..

публикувано на 04.09.25 в 15:54

През "Очите на Бога" до тракийските съкровища и туристически обекти край Луковит

Една от бележитите личности за луковитския край е поетът, общественик и учител Сергей Румянцев. Сегашното луковитско село Румянцево, където той е роден носи неговото име. В селото има и къща музей на поета и паметник, а за живота му разказва Милен Иванов от сдружение "Румянцево". Още по темите слушайте в звуковите файлове. 

публикувано на 03.09.25 в 09:33

Лято по поречието на Янтра и красивите й меандри през Велико Търново

Повече от 150 вида птици обитават поречието на Янтра, която извива своите красиви меандри през Велико Търново. Можете да видите някои от тях, да си починете, да съберете тен, да се позабавлявате или просто да поседнете за малко на шарена сянка край ромола на реката в старопрестолния ни град. Тези възможности дават неговите два плажа – малки,..

публикувано на 02.09.25 в 15:04

Речен туризъм в Габровския и Троянския регион

В летните горещини друго предпочитано място в Балкана за прохлада са троянските курорти Шипково и Чифлик предлагат и много басейни с минерална вода и плажове. А гостите на Шипково освен за отмора и забавления могат да се възползват и от лечебните свойства на водата. Още по темата в репортажите на Велина Махлебашиева и Пламен Христов за..

публикувано на 02.09.25 в 14:58
Вяра Крушкова и Чавдар Илиев

Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria" за живота на прилепите

На Европейската нощ на прилепите гости на "Нощен Хоризонт" бяха Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria", която години наред се грижи за пострадали прилепи и решава конфликтни ситуации между хората и тях.  "Bat World Bulgaria" е асоцииран член на "Bat World Sanctuary", най-голямата организация с такава дейност в света.  Вяра..

публикувано на 01.09.25 в 10:56