Люба Цанева: Сред Богородичните икони на Тревненската школа се отличават тези на Захари Цанюв

Почит на Божията майка отдаваме днес. Християнската църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица, както е познат денят у нас, патронен празник на много храмове и манастири в страната, съхранили икони на Дева Мария със своя история и свързвани с чудеса. 

Впечатляващи са Богородичните образи, излезли изпод ръцете на старите майстори от Тревненската школа.

Иконописта е най-старият художествен занаят, практикуван в Трявна, след като бил привнесен още в края на 17 век от старата българска столица Търново и Арбанашките манастири. Шест зографски фамилии работят в Трявна, като майсторите от най-голямата – Витановската, са повече от 50. 

Иконописта е занаят, който не бил организиран в еснаф и се предавал от баща на син. Голяма част сред изписаните от тревненските майстори икони са Богородичните, а тези на Захария Цанюв се отличават от всички други, казва Люба Цанева, задълбочен изследовател на тревненското зографско изкуство

Най-добрите Богородични изображения сред тези на тревненските са на Захария Цанюв, Йоаникий Папа Витанов и Цоню Симеонов, продължава Цанева, която е автор на книгата "Зографи от Трявна". 

В музея на иконописната школа във възрожденското градче най-често срещаните изображения на Божията майка измежду всички канонично признати от църквата 48 иконографски типа са Богородица Пътеводителка, Богородица Умиление и други. В колекцията има и копия на чудотворни икони. 

Едно от редките изображения е това на Света Богородица заклана. Легендата за прободената с острие в лицето Дева Мария, копие на Атонска чудотворна икона.

Рядката икона е зографисана от поп Димитър Кънчов – родоначалник на прочута тревненска фамилия иконописци и колоритна личност, подчертава Люба Цанева, чийто дом е до някогашната къща на майстора.

Най-популярната тревненска чудотворна икона е светиня на Троянския манастир – Света Богородица "Троеручица" – един от най-разпознаваемите и любими образи на Божията майка.