На 18 август се навършват 100 години от рождението на една забележителна личност на българското балетно изкуство - Богдан Ковачев - балетист, хореограф, режисьор.
Той създаде ярка авторска хореография - балети, танцови сцени в опери, оперети, мюзикъли, концертни миниатюри на сцените на Софийската и Пловдивската опера, на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“, както и в чужбина - творби, които предизвикваха сензации с новаторските си идеи през 60-те и 70-те години на отминалия век. Но днес дали се помнят? Дали има нещо запазено от тези спектакли? Въпроси, на които няма отговор - и те не касаят само творчеството на Богдан Ковачев.
И биографията на Ковачев ни кара да се замислим и да му се възхитим. Роден е в Пловдив през 1924 г. Баща му е музикант, майка му - танцьорка и певица, а децата в семейството са пет. Живеят мизерно. От малък Богдан полага усилия да помага на семейния бюджет. Обича да танцува, но за първи път в живота си вижда балет на 22 години - спектакъл на Софийската опера на „Бахчисарайски фонтан“ от Асафиев. Остава потресен от видяното и решава да стане балетист. Учи пет месеца в балетната школа при Софийската опера. Негова педагожка е Вера Александрова и още там се сблъсква с човешката завист - веднаги му подмятат, че той е твърде нисък, за да стане балетист, че си губи времето.
Ковачев се явява на конкурс за танцьор в Държавния музикален театър и е приет в трупата. За бързото израстване му помага известната балерина Фео Мустакова. По-късно тя споделя: “Богдан Ковачев беше танцьор от голяма класа. В своята сравнително кратка кариера той успя да изиграе няколко шедьовра, с които остави незабравим спомен за своя талант, за творчеството си и за самия себе си.“ Ковачев става солист на трупата, играе централни роли в балетите “Шурале“ от Ярулин, “Дяволиите на Алдар“ от Корчмарьов и др.
Изпратен е на кратка специализация в Москва и Ленинград. Завръща се вдъхновен от новите насоки в балета, а в София научава, че е уволнен и за 24 часа трябва да напусне София - не отговаря на "нормите за висок комунистически морал". Заминава за Пловдив и благодарение на куража на директора на Пловиската опера Крушовенски е назначен за хореограф в театъра. Още първата постановка му носи успех - “Бахчисарайски фонтан“, а втората е сензация - “Дафнис и Хлое“ от Равел - един напълно новаторски спектакъл.
През 1964 е поканен в Софийската опера да постави отново „Дафнис и Хлое“ и той прави нова хореография. Когато вижда спектакъла, видният английски критик и теоретик Арнолд Хаскел отбелязва: “Работата на балетмайстора Богдан Ковачев заслужава най-висока оценка. Той е хореограф, който твори с изключително чувство за стил, художествена мярка и артистичен вкус. “Дафнис и Хлое“ е представление от много голям мащаб.“
И отново Ковачев работи в София - поставя в Операта и в Музикалния театър. Ярка и запомняща се е работата му в балета “Панаир в София“ на Жул Леви - Ковачев е автор и на либретото.
В последните години на живота си той се насочва към българското балетно творчество - поставя „Сребърните пантофки“ на Парашкев Хаджиев, “Хайдушка песен“ от Александър Райчев и последната му работа - „Изворът на Белоногата“ също от Райчев. Изявява се като режисьор - поставя в Музикалния театър “Българи от старо време“, “Цигански барон“ и “Царицата на чардаша“. И когато най-после през 1978 г. му предлагат поста главен балетмайстор на Софийската опера, на първото заседание на художествения съвет на театъра той получава инфаркт и умира - на 7 ноември, само на 54 години.
В интервю, което се пази в Златния фонд на БНР, оперетната артистка Мариана Коцева разказва спомени за Богдан Ковачев и за негови постановки. Чуйте в звуковия файл.
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР. Главен диригент е Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма, подходяща за..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Галерия "Доза" представя изложбата на Станислав Беловски "Къщата на залязващото слънце". Произведенията в нея не пресъздават миналото, а го разместват – като монтаж, който поражда напрежение между образите, вместо да ги фиксира в носталгичен ред. Те задават посока на тръгване "навътре" – към личното, към спомена. Изградени са така, сякаш кадрират..
Драматичният театър в Ловеч ще представи премиерата на моноспектакъла "Последният танц на Нижински". Пиесата на Норман Алън се поставя за първи път в България. Режисьор и актьор на моноспектакъла е Георги Грозев. Правата за постановката са закупени от Холивуд. Вацлав Нижински е легендарен руски и френски балетист и балетмайстор. Той е о..
Месец март ще остане паметен с първото гостуване у нас на оперната мегазвезда Анна Нетребко . Гледали сме на големия екран оперни продукции с нея – преки прожекции и филмирани спектакли, най-напред в НДК, след това в Cinema Cityв кино сезоните на Метрополитън, в кината Арена – в кино сезоните на Кралския балет и опера в Лондон “Ковънт Гардън“,..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става..
Не един, а два завода за барут са нужни на България, за да се намали рискът, сподели Емилиян Гебрев, дългогодишен производител на оръжие, в..
Няма вариант в пощите да се продава каквото и да било! Това заяви пред БНР Пламен Дончев, председател на федерация "Съобщения" към КТ "Подкрепа",..