Зависимостта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от държавния бюджет ще продължи да нараства, пише в актюерския доклад на Националния осигурителен институт (НОИ) с дългосрочна оценка на финансовото състояние на фондовете на ДОО до 2070 г. Докладът е публикуван на страницата на НОИ.
Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО лица, пише в документа.
Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5 на сто от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП.
За 2023 г. средната пенсия за трудова дейност е 55 на сто от средния брутен осигурителен доход. Нетният коефициент на заместване на дохода, изчислен като съотношение на средномесечния размер на пенсията на един пенсионер и средния нетен осигурителен доход (след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето и данъка върху доходите), достигна 69,9 на сто, отчитат експертите.
През следващите няколко години брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да достигне и дори да надхвърли 56 на сто, като това са и най-високите му стойности за целия разглеждан период. В дългосрочен план средната стойност на коефициента на заместване на дохода ще намалее до около 43-44 на сто. Върху този процес най-съществено влияние ще оказват следните фактори: включването на осигурителния доход за цялата трудова кариера при изчисляване размера на пенсията за лицата, които са започнали трудовата си дейност след 1999 г.; правилото за осъвременяване на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от хармонизирания индекс на потребителските цени през предходната календарна година, в резултат на което нарастването в размерите на пенсиите е по-малко в сравнение с темпа на нарастване на средния осигурителен доход.
В средносрочен план се очаква необходимият размер на вноската за пенсия да се задържи около 37-38 на сто поради относително постоянните нива както на коефициента на зависимост, така и на коефициента на заместване на дохода. След 2027 г. при възходяща тенденция в коефициента на зависимост и низходяща тенденция в коефициента на заместване на дохода, необходимият размер на вноската за пенсия постепенно намалява до около 32 на сто през 2040 г., като до края на прогнозния период слабо нараства до 34-35 на сто.
Средният месечен брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от ДОО през 2023 г., е 1 971 400 лица. В дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1 680 000 лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 000 лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година.
При изготвянето на актюерската оценка е използвана пролетната макроикономическа прогноза за периода до 2070 г., разработена от Института по анализи и прогнози към Министерството на финансите. През 2023 г. реалният ръст на БВП се забави до 1,8 на сто при отчетен ръст от 3,9 на сто през 2022 г. През 2024 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 3,2 на сто, докато в периода 2025-2027 г. се очаква ново забавяне до 2,7 на сто през 2025 и 2026 г., и до 2,6 на сто през 2027 г. В дългосрочен план реалният растеж на БВП постепенно намалява до стойности близки до 1 процент.
Инфлацията, измерена според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е параметър за определяне процента на осъвременяване на пенсиите от 1 юли всяка година. За 2023 г. средногодишната инфлация е била 8,6 на сто, като това е втората най-висока стойност през последното десетилетие с пик от 13 на сто през 2022 г. При очаквана стойност от 2,4 на сто за 2024 г., в периода 2025-2027 г. се очаква известно намаление в нивото на средногодишната инфлация до 1,9 на сто. От 2028 г. до края на прогнозния период се предвижда тя да остане на ниво от 2 на сто.
През 2023 г. коефициентът на безработица е бил 4,3 на сто, като това е една от най-ниските стойности за последните 30 години. В периода 2024-2027 г. се очаква коефициентът на безработица да продължи да намалява до 4 на сто, като намалението в броя на безработните лица ще доведе до увеличение на заетостта и броя на заетите.
Благоприятното развитие на пазара на труда се очаква да продължи до 2027 г., като броят на заетите ще достигне 2 973 100 лица, а броят на безработните ще намалее до 124 000 лица. Намалението на работната сила след 2027 г., продължаващо до края на прогнозния период, е резултат от негативните демографски процеси в страната. Ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота водят до нарастване на дела на населението на възраст над 65 години и свиване на дела на населението в трудоспособна възраст. В резултат на застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите лица намалява от 2 973 100 лица през 2023 г. до 2 146 700 лица през 2070 г. или с близо 27,8 на сто.
Според демографската прогноза на Евростат населението на България ще намалее до 5,3 млн. лица през 2070 г. Въпреки че се очаква общият коефициент на плодовитост да нарасне от 1,57 през 2023 г. на 1,69 през 2070 г., той остава под нивото на естествено заместване от 2,1. В същото време средната продължителност на живота при раждане, която през 2023 г. е била 71,1 години за мъжете и 78,2 години за жените, се очаква да се увеличи до 82,8 години за мъжете и 87,7 години за жените през 2070 г.
За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги. Това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството проведе..
Най-големият карнавал в Кипър, който по традиция се провежда в крайбрежния град Лимасол, започва днес с рекорден брой участници. В продължение на 11 дни, до началото на Великия пост, празнични събития и настроение ще има на много места в страната. Карнавалът в Лимасол тази година е обновен, по-динамичен, пълен с иновации и уникални..
От днес на територията на цялата страна започват масирани проверки от смесени екипи на БАБХ, НАП и КЗП . Това се прави във връзка с мерките, предприети от правителството за скъсяване на веригата на доставките и елиминиране на нелоялните практики при хранителните стоки, съобщават от БАБХ. Засиленият контрол ще обхване всички търговски обекти, в..
Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула и докладчикът за Косово Рихо Терас ще представят проектодоклади за напредъка на двете страни по пътя към членство в Европейския съюз, предаде БТА. Преди дни хърватската депутатка Ясна Войнич поиска от Европейската комисия да включи в следващия доклад за напредъка на Сърбия "реч на..
Президентът Румен Радев ще отличи с орден "Стара планина" - първа степен професор Кирил Топалов за изключително големи заслуги в областта на науката и обществената дейност, и Георги Йорданов - за изключително големи заслуги в областта на българската култура и изкуство. Държавният глава ще удостои още Людмил Ангелов с орден "Св. св. Кирил и..
В Бургаска област в дървена ваканция излизат учениците в общините Руен, Созопол и Приморско. За учениците в Община Поморие без областния център и Ахелой, денят също ще бъде неучебен. Пътищата в областта са проходими при зимни условия. По пътя Слънчев бряг - Обзор са въведени ограничения за товарни автомобили над 12т.
Влизането на България в еврозоната от януари 2026 г. ще е нещо средно между гръцки и хърватски сценарии. Във фиска ще видим реалния проблем и как расте през следващите години , предупреди Стоян Панчев в интервю пред БНР. "Ще изглежда, че влизането в еврозоната е довело до разпад на системата, допълнено от това, че няма да има валутен борд ,..
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..
Повече от 2 месеца институциите у нас – АПИ, националното ТОЛ-управление, МРРБ и МС, мълчат за осъдително за България решение на Съда на Европейския..