Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас.
Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене. Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се подобри хранителното образование на децата, каза за БНР д-р Татяна Матева, специалист по хранене и диететика, общопрактикуващ лекар, участник в проучването.
Били са зададени няколко групи въпроси – дали децата участват в пазаруване, как се хранят, знаят ли е какво е здравословно хранене, колко често се хранят, дали са наясно как храненето влияе на околната среда.
Проучването добре демонстрира какво знаят родителите, защото те определят храната вкъщи, смята д-р Матева.
"За едно дете най-важна е демоверсията, какво вижда в дома."

5,4% от децата между 7 и 13 години консумират енергийни напитки всеки ден, а над 12 на сто – няколко пъти седмично, очертава друга тревожна тенденция изследването.
Специалистът по хранене обяснява този процент с достъпността на напитките и с това, че другите деца го правят.
"Демокрацията криво я разбрахме. Свободата, която даваме на децата си, трябва да е в някаква степен регулирана свобода."
20% от децата не спортуват въобще, показва още проучването на хранителните навици на подрастващите.
"Когато едно дете спортува, то има съвсем други хранителни потребности. Самият спорт го кара да избира друг тип храна. Неговото тяло само му сигнализира от какво има нужда", коментира д-р Татяна Матева.
По думите ѝ, проблемът не е в това, че едно дете закусва с баничка. Важно е колко често го прави и дали това е постоянната му закуска.
"Нашите деца не знаят да ядат зеленчуци. Не просто към обяд, към вечеря. Просто нямат навика да консумират зеленчуци, плодове", подчерта тя.
Ако децата продължат да се хранят така, залагаме много ронливи основи за тяхното здраве в бъдеще, предупреди специалистът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...
Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..
"Зареждането на банкоматите с евро ще стане в нощта на 1 януари. На сутринта всеки ще може да изтегли евро банкноти" , увери в интервю за "Преди всички" Никола Бакалов , главен изпълнителен директор на една от водещите банки у нас и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той припомни и призива на банковите институции..
Едно от най-старите светски училища у нас - СУ "Христо Ботев" във Враца - организира мащабна кампания за събиране на средства за паметник на своя патрон в двора на втория учебен корпус. Намерението е паметникът да бъде открит в деня на рождението на гениалния поет и революционер на 6 януари догодина. През 2026 година се навършват и 150 години от..
Представители на Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и пациентски организации започват национална информационна кампания за безопасни естетични операции и козметични процедури. Организаторите съветват, първо, да се проверява дали салоните за красота са лицензирани и какви специалисти правят процедурите. Над 20 000..
Нов неинвазивен метод за диагностика на кожни тумори се тества в България. Оптичната „виртуална биопсия“ позволява анализ на кожата в реално време, без болка и без риск от белези Нов оптичен метод за диагностика на кожни тумори, известен като „виртуална биопсия“, вече се прилага към университетската болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“ в София. Това съобщи..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..