Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Може ли Европа да противодейства на опустошителните наводнения, които я връхлитат все по-често?

Снимка: Pixabay

За пореден път тази седмица природата напомни за мощта си. Централна Европа беше залята от опустошителни наводнения, които взеха над 22 жертви и оставиха стотици хиляди без дом. 

Проливните валежи стават все по-често явление на практика в целия свят и учените отново алармират, че това се дължи на глобалното затопляне. По-топлият въздух може да задържи около 7% повече влага за всеки един градус температурно увеличение. Средиземно и Черно море това лято отбелязаха средно повишение на температурите  с два градуса, което води до по-интензивно изпаряване. Когато тази допълнителна влага във въздуха се срещне със студен фронт, се създадоха идеалните условия за разрушителната сила на бурята Борис. Полският заместник-министърът на околната среда Урсула Сара Зиелинска, чиято страна беше сред най-засегнатите от последните наводнения, подчерта:

"Смятам, че климатичните промени са причината за тези явления. Несъмнено. Виждате какви са размерите на бедствието и то засяга няколко държави в Европа."

Учените отчитат също, че самият континент Европа се затопля значително по-бързо от останалата част на планетата. За последните пет години това са средно 2.3 градуса по Целзий повече от втората половина на 19 век, сочат данните на европейския институт за климата Коперник.  Ако правителствата не вземат повече и по-драстични мерки за ограничаване на климатичните промени има над 70 процента вероятност средната температура на Земята да се повиши с 3 градуса в сравнение с прединдустриалните нива, заяви генералният секретар на Световната метеоролгична организация Селест Сауло. 

"Трябва да сме по-амбициозни. Според настоящите политики има над 70 процента вероятност от глобално затопляне до три градуса по Целзий този век. Дори и при сегашните нива на затопляне виждаме разрушителни метеоролигични явления като горещини и наводнения, които стават все по-чести. Освен това климатичната криза влошава неравенството в обществата. Затова отново обявяваме най-висока червена степен на тревога за планетата."

Промените в климата, предизвикани от изгарянето на изкопаеми горива, в комбинация с феномена Ел Ниньо, повишиха температурите до рекордни нива през миналата 2023-а година и на практика планетата навлезе в непознати климатични води. По всичко личи, че и настоящата година ще е рекордна, посочи Сауло. 

"Науката е кристално ясна - много сме се отклонили от пътя за постигане на климатичните цели. 2023-а беше най-топлата година в историята и то с рекордни температури. първите осем месеца на 2024-а също са най-топлите, отчитани някога. Има 80% вероятност минималната температура на повърхността на Земята временно да надхвърли с градус и половина прединдустриалните нива в поне една от следващите пет календарни години."

На фона на безпрецедентните природни бедствия датската столица Копенхаген представя иновативните решения, с които се готви да посрещне около 30-процентното увеличение във валежите. Гигантска инфраструктура, част от мащабен план за противодействие на опустошителни наводнения, се изгражда под и над земята. За да увеличи капацитета на водоотвеждащата си система градът започва да изгражда няколко тунела. Един от тях, с дължина 1 300 метра, ще свърза езерата на Копенхаген с пристанището. Съоръжението струва 43 милиона евро и трябва да заработи през 2026-а, заяви Дите Йенсен - експерт по климата към общината. 

"Можем да напълним тунела, така че да се превърне в резервоар за вода. Ако обаче валежите са особено проливни, може да изпразним тунела в пристанището и така да поеме още вода."

Сред другите решения, които се изпробват над земята са обособяването на дъждовни легла в жилищните райони. Както и по-пропусклив асфалт, който да дренира дъждовната вода от повърхността. 

"При буря цялата тази площ ще се напълни с вода. Равнява се на няколко километра улици, пълни до колене с вода. Толкова побира тунелът."

Цели паркове се преправят, за да устояват на силни бури. Историческият Енгавепарк, построен преди близо век, е с изцяло нов дизайн, за да се превърне във воден резервоар, побиращ 22 600 кубически метра вода или колкото осем олимпийски басейна. Проектът е резултат от подробно проучване на потока на водата през различните райони на града. С историческото си езеро, футболно игрище и градини, мястото с нищо не подсказва, че всъщност е инфраструктура за наводнения, подчертава един от архитектите, изготвили проекта Ян Расмусен. 

"Когато започвахме проекта, искахме той да е част от града, да се слее. И сега изглежда като парк, каквато беше идеята ни."

Нещо повече - водата, складирана под парка, може да се изпомпва и използва за миене на улици и поливане. Тъй като очакваме и по-чести засушавания и горещи вълни, се стараем да предвидим мерки и срещ тях в плана, подчертава Ян. 
Наводнение в Хърватия след буря през март 2023 г.
Датската столица си сътрудничи с други градове, за да сподели опита си в адаптацията към промените в климата. Според Вутер Ваньовил, експерт по климатична адаптация от Европейската агенция за околната среда, градовете трябва да направят повече, за да се предпазят от климатични рискове и да инвестират в градска, обществена устойчивост. Това означава увеличиване на зелените площи, както и да се запази водата в града под формата на фонтани и канали. 

"Много е важно да осигурим достатъчно място за дъждовни градини и речни долини. Трябва да компенсираме огромните площи на покривите и улиците с достатъчно място за съхранение на вода, както и възможност тя да прониква в почвата. Това е голямо предизвикателство за градовете. Взимат се мерки, но има още много работа."

Европейската агенция по околната среда отчита, че за последното десетилетие 2021, 2022 и 2023 година са били сред годините с най-големи икономически загуби вследствие на природни бедствия, най-вече наводнения. 

По публикацията работи: Лилия Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Патриарх Даниил

Патриарх Даниил: Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата надежда

Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата надежда. Очакваме да се изпълни това, което е предречено преди много векове - раждането на Спасителя. Днес съпреживяваме това велико събитие, което стана начало на обновлението на човека и на цялото Творение, каза в празничния си богослов българският патриарх Даниил. Ето..

публикувано на 24.12.24 в 18:11
Акад. Пламен Карталов

Акад. Пламен Карталов: Да бъдем верни и да служим

2024-та беше много силна и успешна година за нас!  Така оцени изминалата година за Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, директор на културната институция, като добави: " Срещите ни с публиката са най-удовлетворяващото за всички нас , които сме посветени на оперното и балетното изкуство. ... Това, което трябва да продължим със същата..

публикувано на 24.12.24 в 17:58

Украйна свали 60 руски дрона

Украйна е отразила атака от 60 руски дрона през нощта и сутринта. Тя е обхванала осем области в страната, съобщиха местните власти. 36 от безпилотните апарати са били унищожени във въздуха, а останалите са били неутрализирани със средствата за електронна борба. С ежедневни нападения през последните месеци руското командване се опитва да..

публикувано на 24.12.24 в 17:52
Поклонниците се молят в църква, традиционно смятана за родното място на Исус, на Бъдни вечер в град Витлеем 24 декември 2024 г.

За втора година: Коледа във Витлеем - само с религиозни ритуали, без маршове и украса

За втора поредна година от началото на конфликта в Ивицата Газа, Коледа във Витлеем се отбелязва само с религиозни ритуали, без маршове и украса. Витлеем заема централно място в християнската история за живота на Исус. Той е роден там в една конюшня. В наши дни поклонниците обикновено се стичат до предполагаемото място на тази конюшня в..

публикувано на 24.12.24 в 17:42

"Споделена Коледа" в помощ на хора в нужда от община Златоград

За поредна година Община Златоград подпомага хора в неравностойно положение с кампанията "Споделена Коледа". Тя беше обявена в края на ноември и ще приключи след Нова година.  Събраните средства от благотворителната инициатива ще бъдат разделени между Бисер Байрев, който е с ДЦП и се нуждае от количка, и Милко Байрев, който е с онкологично..

публикувано на 24.12.24 в 17:26

Как посрещат Рождество Христово в Ловеч?

Като подготовка за посрещането на Рождество Христово в храмовете у нас днес беше отслужена празнична Света Василиева литургия, а тази вечер се служи Велико повечерие – молитвено последование, което се служи само в навечерието на големите християнски празници. Светата Василиева литургия се отслужва само десет пъти в годината, включително и в..

публикувано на 24.12.24 в 17:25

Доброволци събират пари за продукти от първа необходимост за болни и самотни хора в Хасковско

Доброволци в Хасково събират пари за купуване на продукти от първа необходимост, които да бъдат раздадени на болни и самотни хора от селата в общината.  Кампанията се казва "Ръка, която дава, не обеднява" и се провежда за 7 поредна година.

публикувано на 24.12.24 в 17:16