Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Може ли Европа да противодейства на опустошителните наводнения, които я връхлитат все по-често?

Снимка: Pixabay

За пореден път тази седмица природата напомни за мощта си. Централна Европа беше залята от опустошителни наводнения, които взеха над 22 жертви и оставиха стотици хиляди без дом. 

Проливните валежи стават все по-често явление на практика в целия свят и учените отново алармират, че това се дължи на глобалното затопляне. По-топлият въздух може да задържи около 7% повече влага за всеки един градус температурно увеличение. Средиземно и Черно море това лято отбелязаха средно повишение на температурите  с два градуса, което води до по-интензивно изпаряване. Когато тази допълнителна влага във въздуха се срещне със студен фронт, се създадоха идеалните условия за разрушителната сила на бурята Борис. Полският заместник-министърът на околната среда Урсула Сара Зиелинска, чиято страна беше сред най-засегнатите от последните наводнения, подчерта:

"Смятам, че климатичните промени са причината за тези явления. Несъмнено. Виждате какви са размерите на бедствието и то засяга няколко държави в Европа."

Учените отчитат също, че самият континент Европа се затопля значително по-бързо от останалата част на планетата. За последните пет години това са средно 2.3 градуса по Целзий повече от втората половина на 19 век, сочат данните на европейския институт за климата Коперник.  Ако правителствата не вземат повече и по-драстични мерки за ограничаване на климатичните промени има над 70 процента вероятност средната температура на Земята да се повиши с 3 градуса в сравнение с прединдустриалните нива, заяви генералният секретар на Световната метеоролгична организация Селест Сауло. 

"Трябва да сме по-амбициозни. Според настоящите политики има над 70 процента вероятност от глобално затопляне до три градуса по Целзий този век. Дори и при сегашните нива на затопляне виждаме разрушителни метеоролигични явления като горещини и наводнения, които стават все по-чести. Освен това климатичната криза влошава неравенството в обществата. Затова отново обявяваме най-висока червена степен на тревога за планетата."

Промените в климата, предизвикани от изгарянето на изкопаеми горива, в комбинация с феномена Ел Ниньо, повишиха температурите до рекордни нива през миналата 2023-а година и на практика планетата навлезе в непознати климатични води. По всичко личи, че и настоящата година ще е рекордна, посочи Сауло. 

"Науката е кристално ясна - много сме се отклонили от пътя за постигане на климатичните цели. 2023-а беше най-топлата година в историята и то с рекордни температури. първите осем месеца на 2024-а също са най-топлите, отчитани някога. Има 80% вероятност минималната температура на повърхността на Земята временно да надхвърли с градус и половина прединдустриалните нива в поне една от следващите пет календарни години."

На фона на безпрецедентните природни бедствия датската столица Копенхаген представя иновативните решения, с които се готви да посрещне около 30-процентното увеличение във валежите. Гигантска инфраструктура, част от мащабен план за противодействие на опустошителни наводнения, се изгражда под и над земята. За да увеличи капацитета на водоотвеждащата си система градът започва да изгражда няколко тунела. Един от тях, с дължина 1 300 метра, ще свърза езерата на Копенхаген с пристанището. Съоръжението струва 43 милиона евро и трябва да заработи през 2026-а, заяви Дите Йенсен - експерт по климата към общината. 

"Можем да напълним тунела, така че да се превърне в резервоар за вода. Ако обаче валежите са особено проливни, може да изпразним тунела в пристанището и така да поеме още вода."

Сред другите решения, които се изпробват над земята са обособяването на дъждовни легла в жилищните райони. Както и по-пропусклив асфалт, който да дренира дъждовната вода от повърхността. 

"При буря цялата тази площ ще се напълни с вода. Равнява се на няколко километра улици, пълни до колене с вода. Толкова побира тунелът."

Цели паркове се преправят, за да устояват на силни бури. Историческият Енгавепарк, построен преди близо век, е с изцяло нов дизайн, за да се превърне във воден резервоар, побиращ 22 600 кубически метра вода или колкото осем олимпийски басейна. Проектът е резултат от подробно проучване на потока на водата през различните райони на града. С историческото си езеро, футболно игрище и градини, мястото с нищо не подсказва, че всъщност е инфраструктура за наводнения, подчертава един от архитектите, изготвили проекта Ян Расмусен. 

"Когато започвахме проекта, искахме той да е част от града, да се слее. И сега изглежда като парк, каквато беше идеята ни."

Нещо повече - водата, складирана под парка, може да се изпомпва и използва за миене на улици и поливане. Тъй като очакваме и по-чести засушавания и горещи вълни, се стараем да предвидим мерки и срещ тях в плана, подчертава Ян. 
Наводнение в Хърватия след буря през март 2023 г.
Датската столица си сътрудничи с други градове, за да сподели опита си в адаптацията към промените в климата. Според Вутер Ваньовил, експерт по климатична адаптация от Европейската агенция за околната среда, градовете трябва да направят повече, за да се предпазят от климатични рискове и да инвестират в градска, обществена устойчивост. Това означава увеличиване на зелените площи, както и да се запази водата в града под формата на фонтани и канали. 

"Много е важно да осигурим достатъчно място за дъждовни градини и речни долини. Трябва да компенсираме огромните площи на покривите и улиците с достатъчно място за съхранение на вода, както и възможност тя да прониква в почвата. Това е голямо предизвикателство за градовете. Взимат се мерки, но има още много работа."

Европейската агенция по околната среда отчита, че за последното десетилетие 2021, 2022 и 2023 година са били сред годините с най-големи икономически загуби вследствие на природни бедствия, най-вече наводнения. 

По публикацията работи: Лилия Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

24 деца със специални образователни потребности в Брезник ще получат подаръци за Коледа

24 деца и младежи със специални образователни потребности от Средно училище "Васил Левски“ в Брезник ще получат на коледното тържество в училище подаръци, осигурени от дарители. Подаръкът за всяко едно дете е такъв, какъвто то само си е пожелало, каза инициаторът на кампанията Снежана Лазарова. От 12 години Снежана Лазарова е ресурсен учител в..

публикувано на 21.11.24 в 20:33
Президентът на Русия Владимир Путин

Путин обяви, че Русия е изпитала ракета със среден обсег с удар срещу Украйна

Руският президент Владимир Путин заяви, че страната му е изпитала нова ракета със среден обсег при днешния удар по Украйна и предупреди, че Москва може да я използва срещу страни, позволили на Киев да изстрелва техните ракети по руска територия, предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Киев съобщи за руска атака с междуконтинентална..

публикувано на 21.11.24 в 20:09
Дългогодишни преподаватели в Техническия университет, заедно със скулптора Адриан Новаков, изваял барелефа (третият от ляво на дясно)

Габровският технически университет чества 60 години от създаването си

В сградата на Техническия университет в Габрово беше открит барелеф на първия ректор проф. Весел Савов. Висшето училище днес отбелязва 60-ата годишнина от основаването си. Идеята за създаване на висше училище в Габрово датира от 40-те години на ХІХ век и е формулирана от възрожденския просветител Васил Априлов и неговия съратник Николай..

публикувано на 21.11.24 в 19:42

КС образува дело по искането на президента Радев за три текста от Конституцията

Конституционният съд образува дело по искането на президента Румен Радев за това три текста от Конституцията да бъдат отменени, съобщава БГНЕС. Президентът сезира повторно КС за двойното гражданство и служебното правителство Става дума за новия ред за назначаване на служебен премиер, за парламент, действащ и при служебно правителство и..

публикувано на 21.11.24 в 19:30
Митрополит Арсений

Сливенският митрополит Арсений освети храм в ямболското село Гълъбинци

Сливенският митрополит Арсений освети обновения църковен храм "Св. Архангел Михаил" в ямболското село Гълъбинци.  В Деня на християнското семейство дядо владика кръсти 40 жители на селото на възраст от една до 73 години. В близо 120-годишния храм бяха кръстени 17 деца и 23-ма възрастни. За днешния празник сливенският..

публикувано на 21.11.24 в 19:20

"Каритас" започва ежегодната си кампания "Защото сме хора"

На 25-и ноември "Каритас България" започва ежегодната си кампания "Защото сме хора" "Целта на кампанията е да подкрепим възрастните хора в България", обясни пред БНР  Емануил Паташев, главен секретар на организацията. Благодарение на даренията от кампанията около 500 души годишно получават медицински и социални грижи. Може да изразите..

публикувано на 21.11.24 в 19:19
Снимката е илюстративна, архив

В Смолянска област речните корита през тази година не са почистени от наноси и растителност

В Смолянска област речните корита през тази година не са почистени от наноси и растителност. Причините са комплексни - липсата на финансиране от държавата и законови норми, които не позволяват влизането на тежка техника в речните корита без разрешение от Басейновата дирекция.  Необходими са законови промени, които да позволят почистването на..

публикувано на 21.11.24 в 19:06