Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Глобалният президент на WWF: Климатичните промени са проблем на 8 милиарда души

| Интервю
Снимка: предоставена от проф. Адил Наджам


"Климатичните промени са проблем на 8 милиарда души". Това заяви в интервю за "Хоризонт" глобланият президент на Световния фонд за дивата природа проф. Адил Наджам, който тази седмица участва в Международна лидерска среща на ръководителите на обществени медии от Централна и Източна Европа - събитие на Европейския съюз за радио и телевизия, на което тази година БНР беше домакин. Проф. Наджам освен това е професор по международни отношения в Училището по глобални изследвания "Парди" към Бостънския университет, където е и почетен декан. Пред редактора Силвия Петрова той призова българското общество да търси решения на проблемите с климата, както и да се гледа на този въпрос не толкова като на заплаха, колкото като на възможност. 


Предвид скорошните наводнения в Централна и Източна Европа, които взеха над 20 жертви, и които според експертите се дължат на промените в кимата - как възприемате вие връзката между тях и екстремните климатични явления, като наводненията?

“Мисля, че заради това, което виждаме по целия свят, не само тук, в този регион и Европа като цяло, че планетата ни дава сигнал след сигнал. Трябва да се вслушаме в това, което ни казва климатът. Преди смятахме промените в климата за бъдещ проблем - да направим нещо, за да не се случат лоши неща в бъдеще. Но те вече се случват - и тук, и в Пакистан, където съм роден - все още има отзвук и последствията след големите наводнения от преди две години, не са решени. Свидетели сме на рекордно горещо лято в Европа, пожари в Канада наскоро. 14 последователни месеца температурата в световен мащаб е с градус и половина по-висока, отколкото трябва да е. Планетата ни казва, че нещо не е наред. И то се причинява от човешката дейност. Надявам се, че ще вземем предвид това предупреждение.” 


Какви политически мерки смятате, че са най-ефективни за смекчаване на подобни климатични катастрофи?

Трябва да намалим въглеродния си отпечатък, за да не се случват лоши неща. Другото нещо е адаптацията - не само трябва да смекчаваме ефекта, но и да се адаптираме към един различен свят. И в този процес участваме аз, вие и вашите слушатели, които могат да направят нещо. Мисля, че първото нещо, което трябва да направим, е да намалим отпадъците си. Понякога политиката за опазването на климата звучи плашещо - че ще бъде взет под прицел начинът ти на живот, няма да имаш възможността да правиш нещо, което искаш. Но намаляването на отпадъците означава нещата, които не употребяваме, парите, които харчим и не допринасят с нищо за живота ни. Трябва да се ограничаваме и в енергийната сфера, водите, опазването на горите и реките. Ето например вие живеете в държава с невероятна природа, която има всичко - от плажове по морето до планините. В миналото третирахме планетата като кошче за боклук. Мислехме, че тя е достатъчно голяма и ще се погрижи сама за себе си. Но тя ни казва, че това няма как да стане и всъщност разчита на нас. А за адаптацията са ни нужни по-добри сгради, електромобили и по-добри градове.” 


Проф. Адил Наджам казва още, че трябва да се промени начина, по който се говори за климатичните промени - да се спре със заплашителния тон, а вместо това обществеността да види как се облагодетелства от нужните промени за опазването на природата. 

“Твърде далеч се стигна в говореното за околната среда, не само за климата, като за заплаха. От научна гледна точка има за какво да ни е страх, но вместо това хората трябва да се почустват овластени, особено младите хора. Защото не просто по-добрата околна среда ще направи живота ни по-добър, а трябва да се търсят решения и да се действа. Заплахата е тук и трябва да направим нещо по въпроса. Но ако говорим единствено и само, че заплахата е голяма, че светът ще свърши, тук има наводнения и пожари, там - суша и изчезване на видове, се насажда страх, особено у младите хора. Постоянно има се казва, че планетата е в хаос, че моето поколение сбърка, а те ще трябва сега да плащат. Вместо това трябва да се ориентираме към действия и към търсене на решения. Това не означава, че правителствата трябва да бездействат и че освобождаваме от отговорност бизнеса и институциите. Но това е проблем на 8 милиарда души. Стигнахме дотук, защото 8 милиарда души правиха грешни решения. Как ще се измъкнем? Когато тези 8 мииларда започнат да вземат по-добри решения.” 


В контекста на протестите на българските миньори от комплекса "Марица Изток" и плановете за прекратяване на производството на електричество от въглища от 2038 г., как глобалният директор на Световния фонд за дивата прирорда вижда управлението на справедливия преход от въгледобив в подобни региони, което да е в подкрепа на засегнатите работници?

“Решенията са тук. Не съм запознат със спецификата на този случай, но всеки проблем е всъщност покана за едни по-добри решения, които да са добри за природата, за хората и за обществото.” 

А какво смятате за европейската Зелена сделка?

“Европейската зеленска сделка може да бъде стъпка в правиланата посока. Но се нуждаем от зелена сделка на глобално ниво, но и на местно ниво - трябва зелена сделка за София, за малките населени мества, за местните общности, дори за университетите.” 


Кои са добрите стратегии, с които да се постигне баланс между икономическа стабилност и дори - растеж, и екологичната отговорност, по време на енергийния преход?

“Енергийният преход е в ход в момента. Въпросът е как да го ускорим, особено в по-бедните държави, бедни на ресурси. Освен това не трябва да се допуска енергийният преход да раздели света. Не трябва някои страни да го постигнат, а други да изостават, защото това няма да реши проблема. Политическият въпрос е: можем ли да хванем за ръце и да помогнем на онези, които имат нужда за този преход. Освен това има и елемент на справедливост, защото не всички са допринесли за този проблем по един и същи начин. Изправени сме пред най-голямата екзистенциална заплаха като планета, но и това е най-голямата възможност за преход, която ще имаме в живота си.” 

Какъв е съветът ви към малките общности, как по най-добрия начин те да вземат участие в усилията за постигане на устойчиво развитие?

Не знам дали имам съвет, но без тях не можем да победим. Хората на местно ниво трябва да имат увереност, че светът и националните системи работят в техен интерес. В България съм след Седмицата на климата, която се проведе в ООН в Ню Йорк и там това беше изведено като основно предизвикателство - можем ли да демонстрираме, особено на младите хора и местните общности по целия свят, че това, което правим на глобално ниво е в тяхна полза. Вместо да превръщаме въпроса в битка между различните групи хора, можем ли да го направим едно съвместно упражнение по хуманност. Не само, за да спасим планетата, но за да направим живота си по-добър. Имаме ресурсите за това, както и напреднали технологии, пълни сме с идеи, разчитаме на науката и технологиите. Този момент в историята трябва да е специален. Да мислим за това как да направим планетата едно по-добро място.” 


Кои тенденции в изследванията върху климата ви вълнуват в момента?

"Много неща, някои ме притесняват много, други ме вълнуват, особено що се отнася до младите хора. Удивен съм от страстта, която младите имат по въпроса за промените в климата. И то в целия свят, не само в богатите страни. Младите приемат въпроса насериозно, както и трябва, защото моето поколение смяташе, че климатичните промени ще се случат след като си отидем, но младите виждат, че се случват сега и приемам това като добър знак. Въпросът е да вземем тази страст и да я превърнем в действия. Темпото на енергийния преход е също положителна тенденция, която ме вълнува много. Би ми се искало по-бързо да върви адаптацията, както и човечеството да осъзнава по-дълбоко връзката между природата и хората. Надявам се да има положителен ефект на доминото. Да осъзнаем, че като оправим едно нещо и други неща ще се подобряват. Ако се инвестира в опазване на природата - и водите ще бъдат по-чисти. Ако се инвестира в ограничаване на вредните емисии - горите ще бъдат по-здрави. Ако инвестираме в опазване на животинските и растителните видове ще осъзнаем, че и животът на хората става по-добър. Такава политика трябва да търсим.” 

Казахте, че някои неща ви притесняват. Кои са те и какви предизвикателства сте срещали, докато насърчавате устойчивото развитие?

"Нещото, което лично мен най-много ме тревожи, е скоростта на промяната. Имам много по-голяма вяра в нашия вид, отколокото самите хора. Притеснява ме, че много хора живеят сякаш разполагаме с много време. Не искам да плаша хората, искам да ги вдъховявам към действие, но за да стане това трябва да осъзнаем, че проблемите са големи и истински. Най-малкото, което хората могат да направят, е да мислят по въпроса. Нека разговора да бъде не само за това, че имаме големи проблеми, а и какво трябва да направим, за да ги решим. А аз нямам никакво съмнение, че решенията са тук.” 
По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проверка на общински съветници в завода за отпадъци на Столична община

Ваня Григорова предрича екокриза в София заради завода за отпадъци

Тонове боклуци, които ще отидат на сметището, това видяха общинските съветници от ГЕРБ - СДС в завода за боклук в София.  Работещи съоръжения видяха пък колегите им от "Демократична България, Спаси София, Продължаваме промяната".  Екологична криза в София предсказва Ваня Григорова от "БСП за България".  Директорът - Николай Савов отрича да..

публикувано на 31.03.25 в 14:51
Емилиян Гебрев

Емилиян Гебрев: Аз съм българин, като не желаят тук завод за барут, ще го направя на друго място

Не един, а два завода за барут са нужни на България, за да се намали риска, сподели Емилиян Гебрев, дългогодишен производител на оръжие, в интервю пред БНР.  Според него " троянски коне" у нас пречат - отбранителният сектор да бъде на светлинни години напред. А защо не му позволяват да направи завод за барут, Гебрев отговори: "Не знам,..

публикувано на 31.03.25 в 14:31

Лекари предлагат имунизацията срещу варицела да стане задължителна

Имунизацията срещу варицела и респираторно-синцитиален вирус да стане задължителна, предлага главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Според него включването на ваксини срещу тези заболявания в Националния имунизационен календар може да се случи най-рано от следващата година. Към момента ваксината срещу варицела е..

публикувано на 31.03.25 в 14:22

Минималната основна заплата на учителите вече е 2131 лева

Минималната основна работна заплата на учителите вече е 2131 лева, а на директорите - на 2596 лева.  Това стана факт, след като днес в МОН беше подписан анекс към Колективния трудов договор за 15% увеличение на заплатите на учителите, считано от 1 март.  Това съобщи Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета..

публикувано на 31.03.25 в 14:04
Президентът Румен Радев

Радев и кралят на Йордания ще бъдат домакини на среща на високо равнище

Тази седмица в София президентът Румен Радев и кралят на Йордания Абдула II ще бъдат домакини на среща на високо равнище "Процес Акаба за Балканите III", съобщиха от прессекретариата на държавния глава.  Крал Абдула II постави началото на инициативата през 2015 г.  "Процесът Акаба" включва поредица международни срещи, насочени към..

публикувано на 31.03.25 в 14:02
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Метастазите на нашата съдебна система са опасни за европейския модел

Това, което се случва в съдебната система у нас, се разплисква и в Европейската прокуратура . Метастазите на нашата съдебна система са опасни за европейския модел. Това каза пред БНР политологът Калоян Методиев, част от екипа на новата формация на Корнелия Нинова "Непокорна България", бивш депутат и бивш началник на кабинета на президента Румен..

публикувано на 31.03.25 в 14:01

Четирима миньори загинаха след експлозия в мина в Испания

Четирима миньори загинаха, а други двама са в неизвестност след експлозия в мина в испанската област Астурия. В района на инцидента са изпратени медицински хеликоптери, пожарникари и спасителни екипи с кучета. Първият сигнал за инцидента е получен около 9:30 часа тази сутрин. Малко по-късно е съобщено за проблем с една от машините в..

публикувано на 31.03.25 в 13:53