Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Няма минута, в която да не мисля за нея“: Музей на невинността в Истанбул

Пленяващото с магнетичната си реалност място разказва историята от едноименния роман на Орхан Памук

Музей на невинността в Истанбул, намиращ се в истанбулския квартал Бейоглу


Когато написаните думи оживяват в реални предмети от ежедневието…

Добре дошли в Музея на невинността в Истанбул. Мястото разказва историята от едноименния роман на носителя на Нобел за литература Орхан Памук.

Още с прекрачването на прага на боядисана в бордо къща в истанбулския квартал Бейоглу, посетителите попадат в света на трагичната носталгичност, болката от очакването сред светлините на града край Босфора и утехата на вещите.

За историята на създаването на музея разказва директорката му – Идил Дениз Ергюн.

Идил Дениз Ергюн, директор на Музей на невинността

Ергюн: Музеят е създаден през 2012 г. Книгата „Музей на невинността“ обаче излиза по-рано – през 2008 г. Орхан Памук има идея нещата да се случат паралелно – пишейки книгата да създава и музея. Планира създаването на тези, да кажем, две версии, проявления,  на историята. Така той започва да събира експонатите, докато пише романа. Идеята му намира реализация с музея няколко години след излизането на книгата. Той планира как да изглежда музея, купува тази сграда, която е стара къща от 19-и век и я превръща в музей. И ето ни тук…

 Време е да започнем радио разходката из боядисаната в борда къща в истанбулския квартал Бейоглу, който е арена и на доста от събитията в книгата на Орхан Памук. „Музеят на невинността“ е разположен на три етажа. Още на партера посетителите виждат вероятно най-екземплярния за мястото експонат – събраните от Кемал фасове от цигари, изпушени от неговата любима Фюсун при всяка една от техните срещи за период от осем години. Всяка угарка, докосвала устните на Фюсун и оставяла отпечатък от нейното червило и следи от присъствие в сърцето на Кемал е описвана от него в книгата като „твърде специална, дискретна вещ, попила в себе си спомен за нейните дълбоки страдани и щастливи мигове.“

Витрината с фасовете в Музея на невинността

Ергюн: Тази витрина с фасове от цигари е нещо като събирателен образ на цялостната идея на музея. Тук виждаме 4 213 фасове от цигари, които представляват спомен за всеки един от дните, в които Кемал и Фюсун са били заедно. Кемал взима и прибира всеки ден по една угарка при всяка тяхна среща и я запазва. Всяка изпушена цигара е спомен от техните мигове заедно. Под всяка от угарките Кемал пише кратко изречение или дума, която е илюстрира емоциите от всяка тяхна среща. Част от тях са: „Вилици и ножове“, „Никоя не е като теб“, „Ще свърша останалото“ и „Бяхме на разходка в Тарабия след лекциите“. Спомени от всеки един от тези дни, които напомнят на Кемал за прекаран заедно миг. Тук до витрината на няколко малки екрани вървят и видеа, които илюстрират тези моменти - държащата цигара ръка на Фюсун през различните дни и години, явно е била заклет пушач, като повечето турци и до днес. Всъщност това е дълбока и трагична любовна история, пресъздадена чрез угарките от цигари.


Витрините с предмети в Музея на невинността в Истанбул

И не само…“Музеят на невинността“ разказва не просто историята на Кемал и Фюсун, а и на Истанбул от 70-те години на миналия век до началото на новото хилядолетие. Предмети, които са част от ежедневието на по-заможната прослойка от истанбулското общество през този период. Още един белег за литературното майсторство на Орхан Памук.

Ергюн: Той превръща времето в предмети и предметите във време, както и всички спомени – в предмети. Това е идеята на музея.

Ето ни вече на първия етаж от „Музея на невинността“. Качвайки се по тясно стълбище, стигаме до дълъг коридор на чийто стени зад витрини са разположени различните предмети, свързани с историята. Витрините са колкото са и главите в книгата, разположени са във възходящ ред и показват артефактите, свързани със съответната част от книгата и съответно историята на трагичната любов.

Орхан Памук в Музея на невинността

Ергюн: Както ви казах, Орхан Памук планира да създаде този музей паралелно с книгата. Той вече е събрал всички предмети и е започнал да мисли как да ги представи в това пространство. Защото ако просто бъдат подредени като в класически музей, археологически например, това няма да породи същия смисъл и емоция, като в романа. Също така би било доста скучно. Затова Памук избира да представи експонатите, като се вдъхновява от т.нар. „Витрини на любопитството“ – енциклопедични колекции във времената на Ренесансова Европа, както и от инсталациите на модерния визуален артист Джоузеф Корнел. Идеята е подобна. Тук всяка глава от книгата е представена чрез витрина.

В първата виждаме скъпата чантата, която Кемал купува за своята годеница Сибел от бутика, в който работи Фюсун. Това е и първата им среща. Среща, след която Кемал ще каже: „собственият ми образ, като видение, отделило се от душата ми, прегръщаше и целуваше в някакво райско кътче Фюсун.“

Ергюн: Някои от предметите тук, както чантата, марка „Жени Колон“, така и газираната напитка „Мелтем“ не съществуват в реалния свят. Орхан Памук ги измисля. Също така и бутикът, в който Фюсун работи също е измислен, както и името на компанията „СатСат“, в която Кемал работи и е собственост на баща му. На този етаж виждаме типични предмети от ежедневието за този период – малки играчки, чай, който е доста типичен за турците, също така и ракия.

Стаяна на главния герой в романа Кемал

Виждаме също и типичния за турците сладкият ликьор, с който се черпят по време на празника Кубан Байрям. В детския спомен на Кемал, разказан в книгата, той и доста по-малката от него Фюсун са пратени от бащата на Кемал да купят тази напитка. Зад една от витрините са и описаните в романа на Орхан Памук снимки на футболисти, които Кемал колекционира като дете.

Ергюн: Както Кемал, така и Орхан Памук имат нещо общо помежду си – и двамата са запалени колекционери на предмети. Но все пак – Кемал е доста по-обсебен от тези неща. При създаването на музея Памук е работил с екип от творци, които са му помагали за дизайна на витрините. Също така част от предметите са купени от намиращите се в района магазинчета за антики – този квартал е известен с тях.

На въпроса музеят ли има роман или романът музей получаваме от Ергюн кратък и ясен отговор – и двете, те са едно. 

Цялата радиоразходка из Музея на невинността в Истанбул - може да чуете в звуковия файл.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Плевен е домакин на първата олимпийска школа по математика

Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика.  40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..

публикувано на 12.08.25 в 16:16

"Оркестърът на народа" - в ритъма на историята

Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..

публикувано на 12.08.25 в 11:48
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56