Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Стратегически Крим е най-важната точка. Ако остане руски, ще остане и заплахата да бъдем атакувани"

Проф. Олга Брусиловска: Русия не влезе в Украйна, за да откъсне парче от територията, а за да ни унищожи

"Борим се за оцеляването си, няма накъде да отстъпваме"

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Украйна е на прага на третата военна зима. Може би най-тежката. Може би дори решаващата. Въодушевлението, което предизвика операцията в руската Курска област през август, отминава. Бавното, но сигурно напредване на руснаците в Донбас върна подтиснатото настроение от изтощителната война. Войниците са уморени, цивилните - също. Усеща се растящо недоволство от президента и властния му щаб.

Все още повечето украинци смятат, че борбата срещу руската агресия трябва да продължи. "Желанието за мир не означава готовност за отстъпки на територии и въпросът е принципен", ще чуете да казва проф. Олга Брусиловска, доктор по политология, завеждащ катедра "Международни отношения" в университета в Одеса. Савина Спасова разговаря с проф. Брусиловска в седмица, в която в Одеска област беше обявен траур заради поредните жертви на руските атаки. 

- Вой на сирени, постоянна заплаха от ракети и дронове, много от тях падат някъде близо до теб. Има жертви и разрушения в твоя град, в твоя район. И всичко това - вече над две години и половина без перспектива да свърши. На прага да поредната студена зима. Проф. Брусиловска, възможно ли е да се свикне с такъв живот?

- Краткият отговор е "да". Очевидно човек може да свикне с всичко. Преди не можех да го разбера. Явно е доста трудно за разбиране, ако самият ти не си го преживял. Когато по телевизора показваха разрушения в Близкия изток, постоянно си задавах въпроса защо всички тези хора не отидат другаде. Сега самите ние сме в ситуация, когато във всеки момент върху нашия дом може да падне бомба, а пък ние никъде не отиваме. Явно сме готови да рискуваме живота си, но да запазим начина на живот, който сме избрали. Аз съм от Одеса и съм си избрала тези проблеми - риска да остана без покрив или да ми се случи нещо още по-лошо.

- Има ли промяна в общественото мнение - все още ли е табу отстъпването на територии срещу членство в НАТО и мир? Защото и в западни, и в украински медии напоследък са чести информациите, че Западът оказва натиск върху президента Володимир Зеленски да преговаря. Ще се случи ли това?

- Що се отнася до президента, не съм убедена, че даже при тези правомощия, които има, е в състояние да реши еднолично този въпрос. Такава стъпка като пълен отказ от Донбас или Крим трябва да бъде предшествана от обществено обсъждане. А такава дискусия по време на военно положение е невъзможна. Така че говорим за затворен кръг. И Зеленски се намира заедно с всички нас в този затворен кръг. И при цялото си желание да приключим войната винаги си задаваме въпроса "как да я приключим"?

- Защо е толкова важен за Украйна въпросът за Крим? Все пак той е под руски контрол от десет години, далеч преди февруари 2022-а година, когато започна пълномащабната война на Русия срещу Украйна.

- Въпросът за Крим е много важен. Ако погледнете картата, ще видите, че стратегически Крим е най-важната точка. Всички ракети и дронове, които летят към Одеса и през Одеса, идват от Крим. И ако Крим остане руски, ще остане и заплахата да бъдем атакувани. Затова въпросът е сложен. Трудно ми е да си представя до каква ситуация трябва да се стигне, за да бъде принудена Украйна да се откаже от териториите, временно окупирани от Русия.

- Мнозина се питат как ще изкара Украйна още една тъмна и студена зима. Не се ли умориха украинците от войната? 

- Трябва да се има предвид, че живеем във военновременни условия. Много от изследванията, които се провеждат от социолозите, са секретни. Затова не мога да кажа колко процента от украинците са уморени от войната и колко не са. Но по собственото си обкръжение, колегите и студентите в университета мога да кажа, че хората, които искаха да заминат, вече заминаха. Онези, които останаха, са настроени решително да продължат. И отговорът на въпроса "защо" е прост - Русия не дойде при нас да откъсне парче от територията ни. Дойде да ни унищожи като страна, като държава, като народ. Борим се за оцеляването си, няма накъде да отстъпваме.

- Какво е отношението в Украйна към операцията в Курска област, част от която беше превзета и се контролира от украинската армия?

- Всички украинци са общо взето единодушни по този въпрос, доколкото е възможно, и разбират, че операцията в Курска област е тактическа. Тя не си поставя за цел превземане и окупация на някаква част от Руската федерация. Това е само демонстрация на нашите възможности и бъдещ аргумент на масата за преговори, ако се стигне до такива преговори. 

- В интензивните контакти на Зеленски със западните лидери напоследък отношенията с Вашингтон не се развиват според очакванията в Киев. Байдън отмени посещението си в Германия, отпадна и срещата за Украйна в Рамщайн. Неотдавнашното посещение на Зеленски във Вашингтон също остави горчив привкус. Има ли разочарование в Украйна по този повод? 

- Зеленски веднага заяви, че иска да разговаря както с демократите, така и с републиканците. Но стана ясно, че срещата с републиканците не е довела до очакваните резултати. Парадоксално, но това донесе позитиви на Зеленски във вътрешнополитически план. Тук в Украйна оценката за действията му отново се повиши заради твърдостта, която прояви. 

- А кой е въпросът, който предизвиква най-големи спорове сред украинците?

- Мисля, че това е въпросът дали трябва да бъдат произведени следващите президентски избори. Защото значителна част от украинците смятат, че независимо от войната, правилният ход е на бъдат насрочени избори и да се види как ще гласува народът - дали президентът Зеленски да продължи да изпълнява задълженията си, или пък да бъде сменен от друг политик. 

Проф. Брусиловска не посочва политика с най-големи шансове според нея за президентския пост. Коментира ситуацията с мобилизацията в Украйна. 

- Продължава ли въпросът да стои така остро?

- Картината за последните месеци показва, че ситуацията значително се е подобрила. Разбираме, че хората, които отидоха на война от първия ден са уморени и армията има нужда от обновяване. Сега в украинската армия не пращат повиквателни на младежи под 25 години. Смятам, че това е правилно. Това е чудесно поколение - поколение на надеждата. Много бих искала да го запазим. Това са хората, които ще възстановяват Украйна. 

- Имате ли все пак прогноза как ще приключи войната?

- Основания за оптимизъм ми дава теорията на международните отношения - това е моята специалност. По статистика в случай на конфликт между демокрация и авторитарна държава, в 80 на сто от случаите побеждава демократичната страна. Това показва историята на военните конфликти от Древна Гърция до наши дни. 80 процента от тази статистка са на страната на Украйна. Колкото по-бързо приключим войната, колкото по-бързо започнем възстановяването, толкова по-бързо ще излекуваме тежките рани. И повече от всякога ще ни е необходима помощта на всички наши партньори, за да модернизираме страната.
По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ал. Малинов: Загуба на Украйна би била катастрофална за сигурността на Европа и България

Украйна има интерес Балканите да бъдат съпричастни с нея, но и да разберат по-добре обстановката, в която се намират в момента.   Това коментира пред БНР анализаторът Александър Малинов след форума "Одеса 2025". "Форумът беше първа стъпка от страна на украинското ръководство да се опита да накара балканските държави да разберат собствения си..

публикувано на 02.07.25 в 11:48

Бегълци от новините - защо българите станаха световни шампиони?

България е световен шампион по избягване на новини. 63% от запитаните признават, че умишлено избягват новините , сочи последното проучване на Ройтерс - Оксфорд Digital report. " Печален рекорд – България води по брой на хората, споделили, че избягват непрекъснато, отчасти или селективно по теми новините", коментира пред БНР проф. Нели..

публикувано на 02.07.25 в 11:01

Помощ за Дидо!

Най-добрите поп певци и музиканти у нас започнаха кампания за набиране на средства за колегата си Данаил Данаилов, когото всички приятелски наричат Дидо.   Отскоро той е диагностициран с тежка форма на труднолечим рак. За справянето с него са нужни непосилни за семейството му средства , разказа пред БНР Рафи Бохосян. "Дидо е един от..

публикувано на 02.07.25 в 10:09
Явор Гечев

Явор Гечев: Обществото разбра, че кооперирането не е ТКЗС

У нас има "живи" и финансово стабилни 500-600 кооперации . Те обработват около 5 милиона декара земя, което е около 10% от обработваемата земя . Това каза пред БНР Явор Гечев, съветник на президента Румен Радев по въпросите на селското стопанство и бивш министър на земеделието в служебни правителства. Кооперациите намаляват, но се..

публикувано на 02.07.25 в 09:58
Директорът на НП

Директорът на НП "Пирин" за падналия самолет: Няма замърсяване на околната среда

Самолетът, който кацна аварийно в алпийската част на Пирин през миналия уикенд, все още е на територията на Националния парк.  Не е на лице замърсяване на околната среда , увери пред БНР директорът на НП "Пирин" Росен Баненски. Малък частен самолет падна в Пирин Пилотът на падналия самолет в Пирин е с травми на главата, гърдите и..

публикувано на 01.07.25 в 12:26
Плаж в Каратона, Пелопонес, Гърция, 14 май 2021 г.

Гърция - отново предпочитана за почивка от българите

Има ръст на записванията за почивка в Гърция - поне с 10%. Това заяви пред БНР Анелия Терзиева – управител на туроператорска фирма с дългогодишен опит в организирането на пътувания към Гърция. "Интересът е много голям. Гърция е много конкурентоспособна спрямо цени. Гърците предлагат много по-добри цени и условия ", посочи тя.  По..

публикувано на 01.07.25 в 11:38

От полунощ отпадат проверките на границата между България и Румъния

От полунощ отпадат проверките на границата между България и Румъния. Така страната ни става член на Шенген без допълнителни условия.  Това заявиха еврокомисарят по вътрешната сигурност и миграцията Магнус Брунер и вътрешният министър Даниел Митов, които посетиха граничния пункт "Кулата - Промахон".    Еврокомисарят по вътрешни работи Магнус..

публикувано на 30.06.25 в 18:30