Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За войната като "лейкопласт върху отворена рана"

2
Снимка: Искра Декало

Йосефа Орел е екскурзоводка, която показва графити из яфенските и телавивски улици. Тя не ги нарича изкуство, а визуален език за комуникация. 

Може да се видят графити с вградени в него лицата на отвлечените на 7.10.2023 израелски и чужди граждани, много приличащ на популярния постер, станал символ на войната, която сега се води. 

Първата част на нашия бестселър започва с млад офицер от началото на 2000 - та година по времето на втората интифада, който е приключил не леката си служба във Витлеем. Открива, че страда от посттравматичен стрес. Тези, които би трябвало да се погрижат за него, безотговорно му казват "Млад си, силен си, ще го преодолееш с малко повече воля!". И отбелязват в картона му, че е минал обучение. Нещата приличат на поставяне на лейкопласт, без лечение, върху гнойна рана. Той започва нелегално да рисува своите лейкопласти. И чувства, че чрез тези графити си връща увереността. Той казва се Деде. Но всички започват да го наричат Деде Лейкопласта. Събира група от фенове. Това са хора, на които никой не иска да помогне да решат проблемите си: здравни, икономически, служебни, семейни... 

За разлика от Банкси - (британския уличен художник), вместо да го преследват, градските власти се съобразяват с него. Скоро той започва да обозначава със своите нарисувани лейкопласти опасни за живеене сгради и те получават преднина при реставрацията или ги събарят и строят на тяхно място по-масивни здания. Популярността му расте. Рисува своите лейкопласти и в чужбина и е един от най-известните творци на графити. Ницан е праправнучката на една от знаковите фигури в най-новата история на Израел Шимон Роках. Заедно с група съмишленици напускат пренаселения град Яфо и създават най-старият квартал на Тел Авив - Неве Цедек.  

И въпреки, че в ръцете на нейното семейство са съсредоточени 70% от икономиката, културата и политиката на Израел, в гимназията тя е била обект на много насмешки. Сега да живееш в Неве Цедек се счита за много престижно. Но тогава това е било запуснато и непривлекателно място. Нейната голяма първа любов се отнася към нея с презрение. След неуспешен опит да сложи край на живота си на 16 години тя за пръв път вижда нарисуваните лейкопласти на Деде и се влюбва в тях.

Тогава внучката на една от известните в цял свят скулпторки на сатирични фигурки, решава, че нейното поприще за изява е писането на съпътстващи стихове около графити, като повечето са на Деде. След две години такова мълчаливо сътрудничество, тя намира смелост да му напише във социалната мрежа. А на Деде му отнемат още две години, за да я забележи сред хилядите си интернет приятели. Определят си среща на живо и оттогава за заедно. Създават семейство и се преместват да живеят и творят в Ню Йорк. За всички, които се интересуват от нелегалната прелест на графити-изкуството, двойката творци Деде и Ницан е твърде позната и любима.

И тук започва третата част на нашето повествование, а именно войната, започнала с погромите на 7.10.2023г.  Живеещите в чужбина младежи , започват да се връщат за да постъпят като доброволци в армията. 
Деде и Ницан не могат да го сторят, заради посттравмата, която имат. Започват да търсят начин как да помогнат на родината си в този тежък момент. Ницан се сеща, че в Америка е прието, върху картоните с мляко да се отпечатват снимки на изчезнали и издирвани хора. Но млекопреработвателните компании не са съгласни да отпечатат образите на над 250 отвлечените израелски и чужди граждани в Газа, сред които има и бебета. 

Ницан събира снимките им и напечатва 2000 постера с техния образ. Деде и Ницан застават на Нюйоркските улици и се опитват да дадат на минувачите поне един брой или на собствениците на магазините да окачат на витрината им поне един. Както казва Ницан, ако на постера е било изобразено откраднато куче или коте, интересът би бил по-голям. Отчаяна тя помества в социалните мрежи своя постер. За 24 часа хиляди хора по света го принтират и окачат по улици и сгради. Този постер е виждан поне веднъж от всички ни. 

Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война. Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война.



Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Не виждам как бюджетът ще бъде приет в този си вид

"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..

публикувано на 06.11.25 в 17:29
Доц. д-р Пламена Райкова

Доц. д-р Пламена Райкова: Сеизмичните събития носят и хоризонтално, и вертикално усещане

"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от   департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..

публикувано на 06.11.25 в 14:37
Доц. Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват

"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от   Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..

публикувано на 06.11.25 в 13:24
Кремена Оксенкруг

След 50 години мълчание цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча

Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..

публикувано на 05.11.25 в 14:25
Галя Узунова представя книгата  

Галя Узунова представя романа "666" на норвежкия писател Том Егеланд

Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой  археологът Бьорн Белтьо  винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..

публикувано на 05.11.25 в 14:06

Историческа възстановка с над 400 участници по случай 140 години от Сливнишката битка 

На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..

публикувано на 05.11.25 в 11:23
Богомил Николов

Богомил Николов: За бялата и черна техника това ще е един тъжен Черен петък

"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..

публикувано на 05.11.25 в 09:56