Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За войната като "лейкопласт върху отворена рана"

2
Снимка: Искра Декало

Йосефа Орел е екскурзоводка, която показва графити из яфенските и телавивски улици. Тя не ги нарича изкуство, а визуален език за комуникация. 

Може да се видят графити с вградени в него лицата на отвлечените на 7.10.2023 израелски и чужди граждани, много приличащ на популярния постер, станал символ на войната, която сега се води. 

Първата част на нашия бестселър започва с млад офицер от началото на 2000 - та година по времето на втората интифада, който е приключил не леката си служба във Витлеем. Открива, че страда от посттравматичен стрес. Тези, които би трябвало да се погрижат за него, безотговорно му казват "Млад си, силен си, ще го преодолееш с малко повече воля!". И отбелязват в картона му, че е минал обучение. Нещата приличат на поставяне на лейкопласт, без лечение, върху гнойна рана. Той започва нелегално да рисува своите лейкопласти. И чувства, че чрез тези графити си връща увереността. Той казва се Деде. Но всички започват да го наричат Деде Лейкопласта. Събира група от фенове. Това са хора, на които никой не иска да помогне да решат проблемите си: здравни, икономически, служебни, семейни... 

За разлика от Банкси - (британския уличен художник), вместо да го преследват, градските власти се съобразяват с него. Скоро той започва да обозначава със своите нарисувани лейкопласти опасни за живеене сгради и те получават преднина при реставрацията или ги събарят и строят на тяхно място по-масивни здания. Популярността му расте. Рисува своите лейкопласти и в чужбина и е един от най-известните творци на графити. Ницан е праправнучката на една от знаковите фигури в най-новата история на Израел Шимон Роках. Заедно с група съмишленици напускат пренаселения град Яфо и създават най-старият квартал на Тел Авив - Неве Цедек.  

И въпреки, че в ръцете на нейното семейство са съсредоточени 70% от икономиката, културата и политиката на Израел, в гимназията тя е била обект на много насмешки. Сега да живееш в Неве Цедек се счита за много престижно. Но тогава това е било запуснато и непривлекателно място. Нейната голяма първа любов се отнася към нея с презрение. След неуспешен опит да сложи край на живота си на 16 години тя за пръв път вижда нарисуваните лейкопласти на Деде и се влюбва в тях.

Тогава внучката на една от известните в цял свят скулпторки на сатирични фигурки, решава, че нейното поприще за изява е писането на съпътстващи стихове около графити, като повечето са на Деде. След две години такова мълчаливо сътрудничество, тя намира смелост да му напише във социалната мрежа. А на Деде му отнемат още две години, за да я забележи сред хилядите си интернет приятели. Определят си среща на живо и оттогава за заедно. Създават семейство и се преместват да живеят и творят в Ню Йорк. За всички, които се интересуват от нелегалната прелест на графити-изкуството, двойката творци Деде и Ницан е твърде позната и любима.

И тук започва третата част на нашето повествование, а именно войната, започнала с погромите на 7.10.2023г.  Живеещите в чужбина младежи , започват да се връщат за да постъпят като доброволци в армията. 
Деде и Ницан не могат да го сторят, заради посттравмата, която имат. Започват да търсят начин как да помогнат на родината си в този тежък момент. Ницан се сеща, че в Америка е прието, върху картоните с мляко да се отпечатват снимки на изчезнали и издирвани хора. Но млекопреработвателните компании не са съгласни да отпечатат образите на над 250 отвлечените израелски и чужди граждани в Газа, сред които има и бебета. 

Ницан събира снимките им и напечатва 2000 постера с техния образ. Деде и Ницан застават на Нюйоркските улици и се опитват да дадат на минувачите поне един брой или на собствениците на магазините да окачат на витрината им поне един. Както казва Ницан, ако на постера е било изобразено откраднато куче или коте, интересът би бил по-голям. Отчаяна тя помества в социалните мрежи своя постер. За 24 часа хиляди хора по света го принтират и окачат по улици и сгради. Този постер е виждан поне веднъж от всички ни. 

Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война. Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война.



Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Явор Куюмджиев

Явор Куюмджиев: Няма нищо лошо всяка сделка със стратегически активи да се проверява максимално много

"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар.  "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..

публикувано на 09.10.25 в 14:20
Д-р Веселин Гаврилов

Д-р Веселин Гаврилов със съвети за здравословен и дълъг живот

"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..

публикувано на 09.10.25 в 11:55

Без лична карта: Колко врати се затварят за повече от 200 000 души у нас?

Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ.  По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..

публикувано на 09.10.25 в 11:09
Адвокат Силвия Петкова

Силвия Петкова: Оповестяването на предварителните проби за наркотици е огромен проблем

"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем  и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..

публикувано на 09.10.25 в 10:07
Любомир Кючуков

Любомир Кючуков: Готвим планове за война, но нямаме планове за мир

"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..

публикувано на 08.10.25 в 13:52
Стилиян Иванов

Стилиян Иванов: Всичко, което ни се случва в живота, е за наше добро, изпитанията са нашите спасители"

В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си .  Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие.  Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя".  Нощният гост днес търси следите,..

публикувано на 08.10.25 в 12:34

Има ли дилема: Нация техническа или (не)знаеща чужди езици?

Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..

публикувано на 08.10.25 в 11:01