Костадинов стопанисва 20 декара лозя, в които все още има никому неизвестни сортове.
"Тези лозя са насадени по време на социализма и са били собственост на частни стопани. Всяка къща от селото е имала по един декар. Преди 50 години в Боровци е имало 700 къщи и 700 лични лозя. Сега сме 5 – аз и още четирима. Такива времена дойдоха. Лозето вече не е привлекателно, както едно време."
"За пийване се събираме, ама за работа – все по-трудно!", прави равносметка Тодор.
Изследователската му страст е мотивирана от желанието местните сортове да не остават в забвение.
"Един съсед каза, че си маха лозето. Лозето беше пълна палитра от непознати сортове за мен. Хванахме сорта гарваново око, три години ми отне, ходене по институти да го идентифицирам – безуспешно! И най-старият боровски лозар ми каза: това е някогашният тъмен памид. И аз съм му кръстник на това, като го кръстих гарваново око, от синонимите на памид."
Лозарят е насочил усилията си към само наглед вятърничавата идея изчезващите сортове на Северозапада да не станат изчезнали.
"От това лозе са хванати всички калеми за моите изгубени сортове. Аз се занимавам само с български изгубени сортове. Емблемата – зарчин, гарваново око, вранка, вечност. Известните памид, гъмза, димят, тамянка. Всичко е само български сорт. 7 декара са 52-годишни, останалите 15 са новозасадени със същите тези сортове."
Причината зарчинът например да е изчезващ сорт грозде е същата, поради която по нашите географски ширини смятаме аспержите за екзотичен зеленчук и малцина знаят, че в началото на ХХ век, до 1944 г. България е била най-големият им производител в Европа.
"Преди 100 години в Берковския край 80% от лозята са били зарчин. От този сорт се е правело "буржоазното вино", по влака с дамаджаните. През Петрохан с волове София се е зареждала. Това е Вазовото, царското вино. Като идва социализмът, не го развива в кооперативите и остава само в личните стопанства. Аз хванах калемите, да го развия. Както трюфелите, както аспержите са изоставени от тогавашната кухня, така и зарчинът."
Трънливото виноделие, както самият лозар описва опитите си във винопроизводството, се базира на простичката логика, че едва ли изкушените от виното ще пропътуват по лошите пътища на Северозападна България, за да опитат каберне или мерло, защото успешно могат да го направят във всяка друга точка на света.
Тази година е произвел 8 тона чисто вино. Предлага го за винен туризъм, на фермерски пазари и в ресторанти в региона, защото количеството не позволява по-широка търговска дейност.
"Дори за винените професионалисти моите сортове са непознати. Не са ги чували, не ги знаят. Това в пазарната ниша страшно много ми помогна, защото имам вино от сортове, които никой друг няма", подчертава Тодор Костадинов.
65-годишният винар признава, че вместо да крои планове как да се изкара старините, се занимава "с младежки дръзновения", което според него е малко необичайно, но е "безконечна тръпка".
"10 години съм работил като хоби, 10 като страст и от 5 години – пазарен механизъм", тегли чертата Костадинов.
Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора. Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...
Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..
Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..
В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..
На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..
Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..
Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..
Бюджет 2026 е под всякаква критика. Това мнение изказа пред БНР проф. Йоаким Каламарис, икономист, университетски преподавател и предприемач: "..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..