Пламен, "Да обичаш на инат": От този филм научих, че можеш да си бунтар, без да си простак

В предаването "Преди всички" гостува Иван Велков, изиграл ролята на момчето Пламен от филма "Да обичаш на инат".

"Попаднах с много сериозен кастинг, без да искам. 1983-1984 г., когато беше сниман филмът, са търсили подходящ тийнейджър, който да изпълни ролята. Аз съм бил едно от може би над 2000 деца, минали през обсъждане и проверка. Дворът на 7-о училище, където учех тогава, беше пълен с осмокласници, какъвто бях и аз и ме избраха от тълпата жизнерадостни униформени ученици, със 7-8 момчета на моята възраст отидохме заедно в Киноцентъра. Там трябваше една сцена, откъс от филма да направим, да си партнираме с Велко Кънев, но той не беше успял да се появи. И с Мария Статулова, която след това изигра майка ми, трябваше да изиграем тази сцена. Това, че тя трябваше да играе мъжката роля, ми беше толкова интересно, че забравих да се притеснявам. Нямах дискомфорта да съм пред хора, пред камери, пред прожектори", разказа Велков пред БНР.

Бунтът срещу униформите беше постоянен, тих ропот, опит да заобиколим строгите правила, които изглеждаха изкуствени и не съвсем адекватни, спомня си той.

"Тихият бунт си беше перманентен, особено в столичните училища, в които се слушаше друга музика, пушеше се тайно в междучасията и се опитваше човек да е алтернативен, когато това беше модерно, а не мейнстрийм."

Киното тогава се снимаше почти като театър – с истински декори, истински статисти, с истински помощници да се създаде тази магия на екрана, коментира Иван Велков.

"Волев изглеждаше като един много сериозен, много вглъбен, много замислен за всичко, което ни се случва, не само за репликите във филма и сценария, човек. Изключително самобитен и със сериозно присъствие. Говореше много тихо. През цялото време изглеждаше скептичен към това, че не всичко е изпипано докрай, към обстановката, към всичко, което ни заобикаля", сподели още Велков.

От този филм той е научил, че "можеш да си бунтар, без да си простак".

"Аз много се стараех да съм на висотата на всички там. Там бяха много сериозни имена. Хора, които гледах с респект. В онези години, преди ерата на интернет и дигиталните технологии, хората, които се занимаваха с изкуство, бяха на пиедестал. Когато ги срещнеш на улицата, гледаш възхитено. Сега това е трудно заради достъпността на съвременните медии и възможността всеки да е звезда в своя собствен филм."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.