Политиката и изборите в обезлюдените села на община Велико Търново

Николай Керанов: Вървя 6 километра до изборната секция

Снимка: Здравка Маслянкова

Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

20 са напълно обезлюдените села в община Велико Търново, а в други 24 жителите са под 10. Селата фантоми са във високопланинските части на Прохода на Републиката, а до някои от тях дори няма асфалт. Избирателите в тези населени места вървят с километри до избирателната секция, за да пуснат бюлетината си. Виждат политиците, за които гласуват, само по предизборна кампания, но само ако отидат до някое от по-големите села на сбор или празник. С двама 74-годишни мъже от махалите в Хаинбоаз за политиката и изборите разговаря кореспондентът ни Здравка Маслянкова.

Николай Керанов доскоро бил единственият жител с постоянен адрес в махала Горен Еневец в Прохода на републиката. Сега жителите са петима, след като в пандемията къщи си купили и дошли две по-млади семейства и китното селце с пустеещи имоти, замръзнало в миналия век, когато жителите му са били към 150, се пооживило. Да се стигне до Горен Еневец е почти невъзможно. Срещам 74-годишния мъж на празник в село Габровци. Минал 6 километра и дошъл да се види с приятелите и да побистрят политиката. Николай Керанов е бивш хижар, на два пъти е бил удостояван със званието "Заслужил хижар на България". Казва, че гласува винаги.

"За изборите редовно си гласувам. Трябва да се гласува. Много хора не вярват, че не зависи от тях, аз съм на обратното мнение. Ако всички, никога не може да е всички, но ако повечето хора гласуват, ще бъде по-добре. Сега хората не вярват вече и затова нищо не се променя. Вървя 6 километра до изборната секция. В последните две години закъсах с краката и идва да ме взема кметът или някой приятел. В малкото село хората сме задружни. Не мога да разбера какво им пречи на политиците. Мислят се за по-умни, се не изслушват. Хората започнаха да се отчуждават, в малкото село не е така".

Георги Иванов е градски човек, но избрал да кара старините си в село Въглевци в Прохода на Републиката. Изкарал младините си по ресторантите. Чешит човек с непреклонни политически възгледи, заради които от години не си говори с дъщеря си, която била в правителството на Симеон Сакскобургготски. 74-годишният мъж е един от малцината жители на Въглевци. Говорим си пред дома му, а той споделя, че не пропуска избори и се надява, че ще дочака промените:

"Тук специално строим началния стадий на социализма. Не зноя кога ще започнем да строим капитализма, при това положение нещата са други и даже не зависят от местните хора. От политиците искам да направят правителство и държавата да тръгне както трябва, а не да прехвърляме нещата. Дано да се случи след 27 октомври. Не всички политици са загубили доверието на хората. Гласувам на изборите винаги. Надявам се повече хора да се усетят за какво става дума. Скарах се с дъщеря ми за политиката. Аз съм много рязък, имам сови възгледи и държа на тях. Страшно съм разочарован от съдебната система. Всичко са го обърнали на секс и корупция".

Двамата 74-годишни мъже от Горен Еневец и Въглевци гласуват, политическите им предпочитания са различни, но и двамата са убедени, че с пускането на бюлетината, изпълняват обществения си дълг.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева