В годината, в която се навършват 40 години от българската национална експедиция до Еверест, определена в онези времена за „най-значимото спортно събитие на ХХ в.“, един от участниците – Николай Петков, издаде нова книга, посветена на нея. Първият запис на тези спомени е написаната веднага след експедицията негова книга „От Матерхорн до Еверест“. Какво го кара 40 години по-късно да отвори отново тази „затворена страница“ в своя живот?
В основата стои едно, постепенно задълбочило се, търсене на информация за другите експедиции по Западния гребен по повод 40-ата годишнина от българската. Най-трудният път към най-високия връх е изминат в своята цялост само от една експедиция преди това, югославската, през 1979 г., и то само от двама от нейните членове – Андрей Щремфел и Нейц Заплотник (другите членове заобикалят през т.нар. Кулоар Хорнбайн). От всички над 30 останали експедиции този подвиг успяват да повторят само петимата българи, стъпили 5 години след югославяните на върха – Христо Проданов, Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков.
В търсене на повече информация за опитите на другите нации да запишат в историята едно подобно изкачване, Петков попада на любопитни факти, получава достъп до аудиозаписи, които не са били достояние на него и на другите участници в експедицията. Съвременната възможност за изготвяне на 3D модели на върха и околностите му също засилват интереса на автора към едно по-задълбочено търсене по темата. Освен това, с годините, редиците на живите участници в „Еверест 1984“ постепенно се разреждат, а успехът е общ – всички 24 души като един работят за това някой българин да се качи на върха и българският алпинизъм да догони световния.
Всичко това подтиква Николай Петков да събере цялата информация за Западния гребен в книга – от данни за геологията на върховата пирамида, през личните разкази с равносметката на участниците, до непубликувани снимки от техните архиви и нови за аудиторията аудиозаписи на радиосеанси.
Представянето на книгата ще бъде на 12 ноември в Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", а после – и на предстоящия в края на ноември Банско филм фест.
В предаването „Хоризонт до обед“ на 1 ноември Николай Петков, Кирил Досков и редакторът на книгата – Таня Иванова (редактор в новините на „Хоризонт“, БНР), разказаха за новото издание.
„Интересен е един поглед от разстоянието на времето. Промениха се много неща оттогава, даже обществената система. В книгата има над 10 интервюта с други участници в експедицията и е хубаво след 40 години освен само за първото изкачване да се говори, да се разбере, че експедицията е от доста повече хора, успехът е колективен. Затова тези интервюта са може би доста важна част от книгата“, каза пред БНР Николай Петков.
Топо: Николай Петков
"Има и пълен преглед на всички експедиции преди и след нашата по този маршрут, което в световен мащаб не е правено. Ценен е и погледът след 40 години – сега живеем в период, в който няма цензура, която преди променяше информацията. В тези интервюта се вижда действително какво мислят тези хора“, коментира Кирил Досков.
"Като че ли са се отърсили (интервюираните – бел.ред.) от очакванията да говорят по определен начин, да героизират един участник за сметка на други. Посочват отделни грешки – свои, на ръководството, в организацията на експедицията, но зад това стои една изключителна гордост от общия успех“ – каза Таня Иванова, автор на интервютата в книгата.
Първият българин на Еверест – Христо Проданов, замръзва някъде по склоновете на слизане от върха на 21 април. При втората атака – 8 и 9 май, Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков правят първия в историята цялостен траверс на върха, като се изкачват по Западния гребен и слизат от юг, по така наричания сега „нормален маршрут“.
Снимка: Ани Петрова
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
---
Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".
За да изпиташ щастие, трябва да положиш усилия, а само ако полагаш усилия, можеш да живееш достойно, казва един от най-уважаваните алпинисти в Страната на баските, Хуанхо Сан Себастиан. Българската публика го познава като гост на Банско филм фест през 2022 г. Роден е в Билбао през 1955 г. През 1979 г. прави първите си изкачвания в Алпите и в..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 3 август 2025. Водещ - Даниела Якова
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
Над 6 000 участници от близо 800 формации се очаква да вземат участие в Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в..
Ежедневните тренировки не водят до по-бърз ефект за тялото ни през лятото – организмът ни има лимит, който може да понесе и да се възстанови, а..
Разнообразни музикални изпълнения ще има в трите вечери на предстоящия фестивал Open Buzludzha, който ще се състои от 15 до 17 август край..