Нейсан Рафати: Иран ще е предизвикателство за администрацията на Тръмп

"За администрацията на Тръмп Иран ще е предизвикателство на няколко фронта. Първото, естествено, е иранската ядрена програма - тя вече е доста напреднала. Ситуацията в региона е много напрегната - след две преки ирански нападения срещу Израел тази година и мощния израелски контраудар в края на октомври. Освен това отношенията на Иран с Европа са значително влошени заради сближаването му с Русия и изпращането на дронове и балистични ракети там. Тръмп неколкократно вече каза, че е заинтересован от споразумение с Техеран. Иранците също дават да се разбере, че биха участвали в дипломатически процес. Но и за двете страни това ще е трудно. От екипа на Тръмп дават сигнали, че са за връщане към политиката на "максимален натиск" от първия му мандат. В Иран също има много гласове, които са против дипломацията, както бяха против дори при администрацията на Байдън."

Този коментар направи в интервю за предаването "Събота 150" Нейсан Рафати от Международната кризисна група.

Около американските избори от официален Техеран заявиха, че от иранска гледна точка няма значение кой ще е президент на Съединените щати. Това е вярно до известна степен. Но ако Тръмп се върне към "максималния натиск", как би го направил този път? Геополитическата ситуация далеч не е същата като през 2018 година...

"По време на първия си мандат, особено през първата година на "максимален натиск", Тръмп успя значително да увеличи икономическото бреме на Иран - особено чрез съкращаване на петролния му износ. Иранците твърдят, че са успели да излязат от първоначалния шок чак през 2020-а. Сега Тръмп най-вероятно ще изхожда от позицията, че санкциите могат да проработят - защото досега Байдън не е правил достатъчно, за да бъдат те ефективни. А може да наложи и нови санкции и да натисне европейците да се включат и те. От иранска страна се чува известна доза оптимизъм - че не може да стане по-зле от предния път и че вече са разработени механизми за заобикаляне на санкциите, особено за износа на петрол към Китай. Освен това в Техеран отдават голямо значение на доста развитите си през последните години отношения с Русия, Китай и някои арабски съседи в Персийския залив, включително Саудитска Арабия. Това обаче не променя факта, че иранската икономика е в много лошо състояние. И при нов "максимален натиск" тя не само няма да процъфтява, но и ще се влоши още повече. Погледнете някои от индикаторите сега - инфлацията, безработицата, корупцията - и ще си дадете сметка, че положението никак не е розово."

• Али Хаменей се закани на Израел и САЩ със "съкрушителен отговор"

• САЩ предупредиха Иран за тежки последици, ако предприеме нови атаки

Как според вас си представя иранският президент Масуд Пазешкян нови преговори за ядрената програма и за отмяна на санкции?

"Правителството на Пазешкиан, което управлява от края на юли, вярва, че от икономическа гледна точка не е добре за страната да поддържа статуквото в отношенията със Запада и че те трябва да бъдат подобрени. На ядрения фронт иранците се сдобиха в известна степен с преговорни лостове, но в същото време станаха и по-уязвими. Защото ако използват тези лостове прекомерно, може да предизвикат превантивни военни действия от Вашингтон и от израелците. Освен това, изявленията на иранските политици на изборни постове като призива на външния министър този път и двете страни да заложат на "максимална мъдрост", вместо на "максимален натиск" и "максимална съпротива", срещат отпор от определени сили в Иран, които са против преговори с Тръмп. А е важно и при какви условия Тръмп би се съгласил да преговаря. Дори и демократите да бяха задържали Белия дом, Вашингтон нямаше да се ангажира само с ядрената програма на Иран.

Военното сътрудничество на Техеран с Москва е огромен проблем за трите европейски сили, които преговарят с Иран от 20 години, и те биха искали Иран да спре да праща дронове и ракети на Русия. Няма как единствено с ядрени преговори да бъдат пренебрегнати американските интереси в Близкия изток - защото Израел воюва срещу двама съюзници на Иран - "Хамас" и "Хизбулла", а други подкрепяни от Техеран групировки обстрелват търговски кораби в Червено море и американски военни в Ирак и в Сирия." 

Тръмп е непредвидим, казват всички. Съдейки по изявленията му преди да спечели изборите, възможно ли е според вас да изберат с Бенямин Нетаняху да решат "иранския проблем" по най-радикалния начин - с удари по ядрените обекти на Иран? Израел демонстрира с въздушните си удари миналия месец, че е в състояние да го направи.

"Да, предупреждението беше недвусмислено, но носи огромни рискове. Иран може да отвърне с удар по американските интереси някъде по света, освен срещу Израел. И освен това, ако не прецени, че е твърде скъпо, може да възстанови програмата си, но на недостъпни за инспекции места, както и още по-дълбоко под земята."

• Нина Спасова: В Близкия изток се страхуват от близките отношения на Тръмп с Нетаняху

• Руслан Трад: Ескалацията ще обхване по-широк фронт между Израел и Иран

• Проф. Владимир Чуков: Войната в Близкия изток няма да приключи

Дали при нов "максимален натиск" вместо "максимална мъдрост" режимът в Иран няма да реши, че в името на оцеляването си трябва да изиграе най-силния си коз - да се сдобие с ядрено оръжие?

"Все повече се чува от високопоставени източници в Иран, че ядрената доктрина на страната трябва да се промени - процесът на трупане на капацитет да бъде докаран до край и тя да се сдобие с най-мощното възпиращо враговете средство. Но ако се втурнат да произвеждат ядрено оръжие, прогонят международните инспектори и денонсират Договора за неразпространение, тогава вече ще е трудно да се изключат военни действия срещу Иран. Дори обаче Иран да стане ядрена сила безнаказано, това едва ли ще е успех. Защото самият Иран през тази година нападна две ядрени сили - първо Пакистан и после Израел. С тези си действия Техеран сам оборва аргумента, че с наличие на ядрено оръжие ще възпира противниците си. 

По-реалистичен отговор на "максимален натиск" тогава би било всеобхватното споразумение с Русия, което Москва анонсира, че ще стане факт скоро. Също като руското споразумение със Северна Корея, но не само във военен план. Военното сътрудничество с Русия несъмнено се задълбочи. Иран обаче още не е получил  това, което очаква от Москва в замяна на изпратените й дронове и ракети - системи за противовъздушна отбрана и бойни самолети. А икономическите ползи от връзките на Техеран с Русия са крайно скромни. За определен сегмент на иранското общество това е по-добре, отколкото обвързване със Запада. Но тепърва трябва да се видят някакви значими дивиденти от този залог."

Въпреки мрачните очаквания, има ли все пак някакъв шанс скоро да спрат войните в Близкия изток и напрежението да се уталожи поне малко?

"Човек трябва винаги да гледа реалистично на нещата, но не бива и да губи надежда. Ситуацията може да продължи да се влошава, но винаги има и перспективи за разбирателство. Въпрос на политическа воля е да се намери пресечна точка на различните интереси. Иранците имат основание да се опасяват от засилен икономически натиск и от нови израелски военни удари. Съединените щати пък се притесняват от сближаването на Иран с някои от противниците им и от ядрената му програма. Ако има път към нещо позитивно към този момент, той ще е по-скоро пътечка. Но все пак ще е нещо."